Но как би могъл някой дори да помисли да извърши подобно нещо обмислено… преднамерено? И все пак… мнозина се удавяха тъй… момчета и момичета… мъже и жени… тук и там… навред, по целия свят, през летния сезон. Положително не би искал нещо подобно да се случи на Робърта. Особено пък сега. Не е такъв човек, какъвто и да е иначе. Не е. Не е. Не е! Самата мисъл накара ръцете и лицето му да овлажнеят от пот. Не е такъв човек. Почтени, разумни хора не мислят такива неща. И той няма да мисли… отсега нататък.
Разтреперан от яд към самия себе си, задето такава зловеща мисъл е могла да се натрапи на ума му, той стана, запали лампата и препрочете смущаващото го съобщение, колкото можеше по-хладнокръвно и с дух на порицание, сякаш само с това отхвърляше веднъж завинаги всичко, което то му навяваше. После, след като го направи, облече се и излезе от къщи да се поразходи — нагоре по Уикейджи авеню, по Централния булевард излезе на Оук авеню и по Спрус стрийт се върна на Централния булевард с чувството, че се отдалечава от натрапващата се мисъл или внушение, което тъй много го беше тревожило досега. И след малко, когато се почувства по-добре, по-свободен, по-естествен, по-човечен, както тъй много искаше да се чувства, върна се в стаята си и отново легна да спи с чувството, че наистина е сполучил да се отърве напълно от едно коварно и страшно видение. Не бива никога да помисля за това пак! Не бива никога да помисля за това пак. Не бива никога, никога, никога да помисля за това… никога!
А сетне, унесъл се скоро след това в неспокойна, трескава дрямка, видя насън свирепо черно куче, което се мъчеше да го ухапе. Обзет от ужас, той се спаси от зъбите на звяра, като се събуди, но скоро заспа наново. Този път се видя на някакво много странно и мрачно място — гора или пещера, или дълбок пролом между високи планини, откъдето тръгна по една отначало доста ясно очертана пътека. Но скоро пътеката започна да става по-тясна и по-тясна, и по-тъмна, докато най-после съвсем се загуби. Тогава, като се обърна да види дали ще може да се върне по стъпките си, намери се пред сплели се на кълбо змии, които отначало му се видяха като куп съчки. Но над тях заплашително се поклащаха главите на не по-малко от двадесетина влечуги с раздвоени езици и ахатови очи. А отпред, когато бързо се обърна, рогато и свирепо животно му препречваше пътя в тази посока, беше огромно и храстите се кършеха под тежките му стъпки. И тогава, обезумял от ужас, с вик на безнадеждно отчаяние, отново се събуди и не можа да заспи вече тази нощ.
И все пак една мисъл като тази за езерото, свързана по такъв начин със затруднението, пред което се беше намерил, не можеше да се пропъди тъй лесно, колкото и да се мъчеше да се отърве от нея. Родила се сякаш от това, че някак случайно свърза личния си проблем, който разтърсваше, тревожеше и малко оставаше да побърка собствения му не чак толкова устойчив разсъдък с такова лесно, като че ли невинно, макар и ужасно затриване на два живота на езерото Пас, тази мисъл имаше своята тежест. Трупът на девойката, както някаква странна сила все още го принуждаваше да си повтаря, беше намерен, а на мъжа — не. В този интересен факт (и той си мислеше това съвсем неволно) се криеше един намек, който неотстъпно му се натрапваше, а именно че е възможно тялото на мъжа изобщо да не е в езерото. Понеже злонамерени хора пожелаваха понякога да се отърват от други хора, нима не беше възможно този човек да е отишъл там с момичето, за да се отърве от него? Много ловък и сатанински ход, разбира се, но който поне в този случай като че ли беше напълно сполучлив.
Но сам той да се вслуша в такова долно внушение и да постъпи така… никога! Ала ето че собствената му проблема ставаше все по-безизходна от час на час, тъй като всеки ден или поне през ден получаваше или писма от Робърта, или някоя бележчица от Сондра и в съответните им послания проличаваше същият контраст между спокойствието и мъката, веселото настроение и безпросветността на поражението и несигурността.
На Робърта, понеже не искаше да й пише, се обаждаше кратко по телефона и по колкото можеше по-незаангажиращ начин. Как е тя? Много се радвал, че му пише, че е на чист въздух и при домашните си, където трябва да е много по-хубаво, отколкото във фабриката в такова време. Всичко вървяло гладко, разбира се, и с изключение на внезапен наплив от поръчки, покрай който видели доста зор последните два дни, всичко вървяло постарому. Той полагал крайни усилия да спести известна сума за един проект, с който е запозната, но иначе не се тревожел за нищо и тя също не бивало да се тревожи. Не й писал досега поради работата, пък и не можел да пише много-много — трябвало да свърши толкова неща, но тя му липсвала, като не я виждал на старото й място, и се надявал скоро да я види пак. Ако дойде към Ликъргъс, както му пише, и смята, че е наистина важно да се види с него, е, би могло да наредят нещо може би… обаче дали е необходимо тъкмо сега? Бил тъй зает, но, разбира се, вярвал, че ще се видят по-нататък.
