А в същото време писа на Сондра, че положително на осемнадесети и следващата събота и неделя, стига да може, ще бъде при нея.
Тъй, благодарение на умствени машинации и извъртания, внушавани и насърчавани уж от копнежа му по Сондра и неспособността да погледне в лицето действителността по отношение на Робърта, той можа да осъществи много желаната възможност да бъде пак със Сондра поне една събота и неделя, и то в обстановка, каквато никога в живота не бе имал възможността да види.
Защото, когато стигна на пристанището в Шарон, което беше непосредствено до верандата на хана в долния край на Дванадесетото езеро, бе посрещнат от Бъртин, брат й и Сондра, слезли надолу по Веригата с моторницата на Грант, за да го вземат. Тези яркосини води на Индианската верига! Високите тъмни копия на боровете, заградили като часови бреговете от двете страни и очертали на запад ивица от черна сянка върху водата, където дърветата се отразяваха така ясно! Малките и големите бели и розови, и зелени, и кафяви вили от двете страни с навесите за лодки павилиони до брега. Тук и там изящен пристан, проточил се от някоя просторна, а понякога и величествена вила, както тези, притежавани сега от семействата Кранстън, Финчли и други. Зелените и белите кану и моторници. Великолепният хотел и павилионът на Боровия нос, пълни вече с рано пристигнали летовници. А после пристанът и навесът за лодки на вила „Кранстън“ и двете кучета вълча порода, скорошна придобивка на Бъртин, които лежаха на тревата до брега и явно я очакваха да се завърне, и слугата Джон, един от петимата или шестимата, които се грижеха за семейството тук, който чакаше да поеме единствената пътна чанта на Клайд, неговата ракета за тенис и стикове за голф. Но най-дълбоко впечатление му направи голямата, някак разхвърляно, но все пак елегантно построена къща, пътеките, обрасли по краищата с ярко мушкато, широката кафява веранда, наредена с плетени мебели, с прекрасна гледка към езерото; колите и разните гости, които се разтакаваха тук и там, облечени за голф и тенис или с домашно облекло.
По нареждане на Бъртин Джон веднага го заведе в просторна, гледаща към езерото стая, където можеше спокойно да се окъпе и да се облече за игра на тенис със Сондра, Бъртин и Грант. След вечеря, както му обясни Сондра, която беше дошла при Бъртин специално по този случай, Бъртин и Грант щели да го заведат в Казиното и там да го запознаят с всички техни общи познати тук. Щяло да има танци. Рано сутринта, преди закуска, ако нямал нищо против, можел да отиде на езда с нея, Бъртин и Стюърт по чудесна зашумена пътека, водеща през горите на запад до нос Вдъхновение и широк изглед на езерото. И както сега научи, освен няколко такива пътеки в гората нямаше никакви пътища на четиридесет мили наоколо. Без компас или водач, както му казаха, човек можел да се загуби и да загине, тъй като трудно било за тези, които не познават местността, да определят посоката. А след закуска и малко плуване тя, Бъртин и Найна Темпъл щели да покажат новото си изкуство с акваплана на Сондра. Сетне — обяд, тенис или голф, разходка до Казиното за следобедния чай. След вечерята във вилата на Брукшо от Ютика, която била на отсрещния бряг на езерото, щяло да има танци.
Не се мина и час след пристигането му и Клайд разбра, че програмата му за събота и неделя е пълна. Но беше сигурен, че двамата със Сондра ще успеят да прекарат не само минути, но може би и часове насаме. И тогава ще види какви нови радости ще му предложи този случай във връзка с нейната многостранна натура. За него въпреки недаващата мира мисъл за Робърта, която би могъл поне за тази събота и неделя да остави настрана, беше все едно че се е намерил в рая.
И на тенискорта на вила „Кранстън“ му се стори, че облечената с безупречно бяла къса тенис поличка и блузка, с вързана на главата кърпа на жълти и зелени точки Сондра никога не е изглеждала тъй весела, изящна и щастлива. Тази усмивка на устните й! Тези пламъчета на обещание, които светваха във веселите и засмени очи всеки път, когато го поглеждаше! А от време на време, когато изтичваше да сервира, струваше му се, че прилича на спряла за миг литнала птичка: ръката с ракетата вдигната високо, допряла земята само с един пръст на крака, с глава отметната назад и винаги с полуотворени и усмихнати устни. Всичко това го вълнуваше и натъжаваше, понеже виждаше и ликуваше при мисълта, че тя може да бъде негова, стига да е свободен да я вземе сега. Да не беше тази друга, черна преграда, която беше издигнал сам той!
Ами тази гледка, където яркото слънце изливаше поток от кристална светлина върху зелената морава, проснала се от високите борове до сребристите набраздени води на езерото! И там, плъзнали в най-различни посоки заслепяващо бели платна на малки ладии… бели, зелени и жълти петна, където на слънце се мяркаха пъстри кану, гребани отпуснато от влюбени двойки! Лято… леност… топлина… пъстрота… волност… красота… любов… — всичко, за което беше мечтал предишното лято, когато бе така самотен.
