— Ела долу. Джери знае пътя. Няма да се подхлъзне. Ела да пиеш. Ако пиеш от тая вода, ще дойдеш тука скоро пак… така казват.
И когато той се спусна и слезе от коня да пие, тя възбудено заговори:
— Исках да ти разправя нещо. Трябваше да видиш лицето на мама снощи, когато се научи, че си тук. Тя съвсем не е сигурна, че аз имам пръст в тая работа, разбира се, понеже мисли, че и Бъртин те харесва. Аз й внуших тая мисъл. Но въпреки всичко подозира, както ми се струва, че съм участвала и аз, и това не й е съвсем приятно. Но не може да каже нищо повече от онова, което е казала преди. Аз поговорих ей сега с Бъртин и тя се съгласи да държи моята страна и да ми помага с всичко, каквото може. Но сега ще трябва да бъдем още по-предпазливи, защото, ако мама стане много подозрителна, струва ми се, че не знам какво би могла да направи… може да поиска да заминем оттук, дори още сега, само и само да не мога да те виждам. Знаеш, тя смята, че не бива да ме интересува никой освен човека, когото тя харесва. Ти знаеш как е тая работа. Тя е същата и със Стюърт. Но ако внимаваш да не показваш колко много ме харесваш, когато има наблизо някой от нашата компания, не вярвам да направи нещо… поне не и сега. По-късно, наесен, когато се върнем в Ликъргъс, положението ще бъде по-друго. Аз ще бъда пълнолетна и ще видя какво мога да направя. Никога не съм обичала някого преди, но аз обичам теб и… е, няма да те оставя и толкова! Няма! И те не могат да ми се наложат!
Тя тропна с крак и се шибна с камшика по ботуша, а двата коня лениво и равнодушно обърнаха глави. И Клайд, възхитен и изумен от това второ недвусмислено обяснение в любов, запален от мисълта, че няма да му се представи по-удобен случай, отколкото сега, да й предложи да избягат и да се оженят, та така да се избави от тъй застрашително надвисналия над него меч, загледа Сондра с очи, в които светеше тревожна надежда и тревожен страх. Защото можеше да му откаже, пък и да се промени, сепната от такова неочаквано предложение. А той нямаше пари, нито имаше наум място, където биха могли да отидат, ако тя приеме. Но тя сигурно имаше или би могла да има. А съгласеше ли се веднъж, нима не би могла да му помогне? Разбира се. Във всеки случай смяташе, че трябва да заговори и да предостави бъдещето на добрия или лошия късмет.
И Клайд започна:
— Защо да не можеш да избягаш с мен сега, скъпа? Есента е тъй далечна, а аз те искам така много! Защо да не можем? Майка ти и тогава надали ще се съгласи да се омъжиш за мен. Но ако избягаме сега, не ще може да направи нищо, нали? А после, след няколко месеца, би могла да й пишеш и тя ще се примири. Защо да не го направим, Сондра? — Гласът му беше много умолителен, очите — пълни с тъжен страх от отказ… и от бъдещето, от което не виждаше кой би могъл да го защити.
Но тя бе вече така увлечена от трепета, породен у него от това настроение, че се позабави, съвсем не сепната от предложението му, а положително трогната, както и поласкана от мисълта, че е могла да събуди у Клайд такава пламенна и безразсъдна страст. Той бе така стремителен… така разпален от огъня, раздухан от самата нея, както мислеше тя, но който, както чувстваше, не можеше да изпита в същата степен: такава пламенност никога още не беше виждала у него или у някой друг преди. И нямаше ли да бъде чудесно, ако можеше да избяга с него сега… тайно… в Канада, или в Ню Йорк, или Бостън, или където и да било? Какво възбуждение би създало бягството й тук и другаде — в Ликъргъс, Олбъни, Ютика! Приказките и вълнението в собственото й семейство, пък и другаде! И Гилбърт би й станал роднина въпреки желанието си… и семейство Грифитс, от което баща й и майка й толкова се възхищават, също.
За миг в погледа й се изписа желанието и почти решението да направи както той предлага — да избяга… да превърне тази своя дълбока и вярна любов в една огромна шега. Защото, като се омъжи веднъж, какво ще могат да направят родителите й? И не е ли Клайд достоен за нея, пък и за тях? Разбира се, макар почти всички в нейния кръг да смятат, че той не е съвсем онова, което би трябвало да бъде, само защото няма толкова пари, колкото имат те. Но ще има, нали, след като се ожени за нея и получи не по-лошо място в предприятието на баща й, отколкото Гил Грифитс има в предприятието на своя баща?
И все пак, в следващия миг, като си помисли за живота си тук и какво би значело това за баща й и майка й, ако избяга по такъв начин тъкмо сега, в самото начало на летния сезон, а също и как това ще разстрои собствените й планове и извънредно много ще ядоса майка й, а може би дори ще докара разтрогването на брака на основание на малолетността й, тя замълча — тази весела авантюристична светлинна бе изместена от подчертана следа на практичното и материалното, което бе тъй характерно за нея. Имат ли всъщност значение няколко месеца? То може и без съмнение ще предотврати Клайд да бъде разделен от нея завинаги, докато предлаганият от него път можеше да направи раздялата им неизбежна.
