По мнението на госпожа Грифитс те твърде много танцуваха, ходеха по кабарета, препускаха с автомобили от един град в друг без надлежен обществен надзор. И все пак, като противоположност на сестра си Майра, колко по-лесно бе с нея! Единствено от гледище на съответния контрол или докато тя бъде благополучно и благочестиво омъжена, госпожа Грифитс се тревожеше и дори въставаше против повечето от сегашните й връзки, копнежи и развлечения. Искаше да я опази.
— Е, къде си била? — поиска да знае тя, когато дъщеря й се втурна в стаята, захвърли книгите си и се приближи до запалената камина.
— Само си помисли, мамо! — без всякаква връзка и без да й обръща внимание, заговори Бела. — Финчли щели да се откажат от вилата си на езерото Грийнууд това лято и да отидат горе на Дванадесетото езеро близо до Боровия нос. Щели да си построят там ново бунгало. И Сондра разправя, че тоя път то щяло да бъде до самата вода, не настрана, както е сега тук. И щели да имат голяма, широка веранда с дъбов под. И навес за лодки, достатъчно голям за тридесетфутовата електрическа моторница, която господин Финчли щял да купи за Стюърт. Това ще е чудесно, нали? И ми каза, че ако ме пуснеш, може да стоя горе при тях цялото лято или колкото аз си искам. И Гил също, ако иска. Било на другия бряг на езерото, точно срещу Емъри Лодж и хотела „Ийст Гейт“, нали знаеш? А вилата на Фант (нали го знаеш, семейство Фант от Ютика) била точно под тяхната, близо до Шарон. Това е просто чудесно, нали? Няма ли да е хубаво? Да искахте ти и татко да решите и да направите сега там една вила, мамо! Струва ми се, че, кажи-речи, всички, които струват нещо тука, се местят там горе.
Тя говореше тъй бързо, така се въртеше и гледаше ту пламтящия в камината огън, ту през двата високи прозореца, от които се виждаше моравата пред къщата и цялото Уикейджи авеню, осветено с електрически фенери в зимния здрач, че майка й не можа да вмъкне никаква забележка, докато тя не свърши. Накрая обаче успя да подхвърли:
— Тъй ли? Добре, ами какво ще правят семейства като Антъни Никълсън и Тейлър? Не съм чула да се канят да напуснат Грийнууд.
— О, знам, нито едно от тях не би сторило това! Кой ли пък би си помислил, че ще се преместят? Много са старомодни. Не са от тия, дето ще се преместят където и да било, нали? Всички мислят така. И все пак Грийнууд не е като Дванайсетото езеро. Ти сама го знаеш. Всички, които представляват нещо долу на Южния бряг, положително ще отидат горе. Кранстън отиват идущата година, казва Сондра. А след това, обзалагам се, ще отидат и Харнът.
— Кранстън, Харнът, Финчлн и Сондра! — подхвърли майка й, полуразвеселена и полуядосана. — Кранстън и ти, Бъртин и Сондра, само това чувам напоследък!
Защото семейства Кранстън и Финчли въпреки известния успех сред по-новото и по-ултрамодерно местно общество бяха много повече от всички други предмет на доста неблагосклонни критики. Това бяха хора, които, преместили „Дружество Кранстън за плетени изделия“ от Олбъни и „Електрически прахосмукачки Финчли“ от Бъфало и построили големи фабрики на южния бряг на река Мохок, да не говорим за новите грандиозни къщи на Уикейджи авеню и летните вили на езеро Грийнууд, двадесетина мили северозападно от града, даваха тон на доста претенциозен, а следователно и неприятен начин на живот на всички заможни кореняци в този край. Обличаха се най-елегантно, парадираха с последните модели автомобили и най-новите забавления и бяха проблем за онези, които разполагаха с по-малко средства и считаха своето положение и обстановка достатъчно установени, приятни и привлекателни, за да желаят нещо друго. Общо взето, Кранстън и Финчли бяха трън в очите на останалия елит в Ликъргъс — твърде много биеха на очи и твърде много се натрапваха.
— Колко пъти съм ти казвала, че не искам да имаш толкова много вземане-даване с Бъртин или пък с тая Лета Хариът и брат й! Те са твърде нахални. Ходят навсякъде, приказват и прекалено много се показват. Баща ти е на същото мнение по отношение на тях. Колкото за Сондра Финчли, ако тя смята да ходи и с Бъртин, и с теб, скоро и с нея няма да ходиш. Освен това не съм сигурна, че баща ти одобрява да ходиш някъде, без никой да те придружава. Не си достатъчно голяма. А колкото за отиването ти на Дванайсетото езеро у Финчли, не отидем ли всички заедно, няма да отидеш и там.
И госпожа Грифитс, която клонеше повече към начина на живот и държането на по-старите, макар и по-малко заможни семейства, загледа недоволно дъщеря си.
Обаче това ни най-малко не смути, нито ядоса Бела. Тъкмо наопаки — тя познаваше майка си и знаеше, че майка й я обича; знаеше също, че тайно се възхищава от физическата й прелест, както и от сигурния й успех в местното общество не по-малко от баща й, който я смята за самото съвършенство и може да бъде покорен от нейната най-лека и достатъчно често използвана усмивка.
