— Недостатъчно голяма, недостатъчно голяма! — повтори с укор Бела. — Гледай ти! През юли ще навърша осемнадесет години. Бих искала да знам кога ти и татко ще ме смятате достатъчно голяма, за да отида някъде без двама ви! Където и да отидете вие двамата, трябва и аз да ходя с вас, а ако аз поискам да отида някъде, вие двамата също трябва да бъдете с мен.
— Бела! — смъмри я майка й. Сетне, след моментно мълчание, през време на което дъщерята стоеше нервно пред нея, добави: — Разбира се, какво друго би искала да правим? Когато станеш на двадесет и една или две, ако не си се още омъжила дотогава, ще имаш достатъчно време да мислиш за излизане без нас. Но на твоята възраст не би трябвало и наум да ти идва подобно нещо.
Бела повдигна хубавата си главичка, понеже в този миг страничната врата долу се отвори стремително и Гилбърт Грифитс, единственият син на семейството, който по лице и телосложение (макар и не по маниери и слабохарактерност) много приличаше на Клайд, братовчеда си на Запад, влезе и се заизкачва по стълбата.
Беше по това време енергичен, себелюбив и суетен младеж на двадесет и три години, който, противоположно на двете си сестри, изглеждаше много по-неприветлив и далече по-практичен. Също така може би много по-схватлив и настойчив в делово отношение — област, към която никое от двете момичета не проявяваше и най-малък интерес. Държеше се поривисто и нетърпеливо. Смяташе общественото си положение за съвършено сигурно и проявяваше крайно презрение към всичко, освен към търговския успех. И въпреки това в действителност дълбоко се интересуваше от живота на местното общество, като смяташе себе си и семейството си за негова най-главна част. Нито за миг не забравяше достойнството и общественото положение на своето семейство и внимаваше да не ги уронва с държанието и приказките си. На случайния наблюдател обикновено правеше впечатление на доста рязък и арогантен, нито млад, нито весел за възрастта си. И все пак беше млад, привлекателен и интересен. Имаше остър, ако не блестящ език — склонността понякога да прави хапливи и цинични забележки. Поради семейството и положението си беше гледан също като най-желан от всички свободни млади кандидатки за женитба в Ликъргъс. Въпреки всичко беше толкова зает със самия себе си, че почти не намираше място в своя космос за по-тънко и истински проникновено разбиране на някой друг.
Като го чу да се качва отдолу и да влиза в стаята си, която беше в задната част на къщата до нейната, Бела веднага изскочи от стаята на майка си, спря пред неговата врата и извика:
— Хей, Гил, може ли да вляза?
— Разбира се.
Той весело си подсвиркваше и с оглед на някакво забавление се готвеше да си сложи смокинга.
— Къде отиваш?
— Никъде, ще сляза за вечеря. След това ще отида у Уинънт.
— О, разбира се, при Констанс.
— Не, не при Констанс, разбира се. Откъде ги измисляш тия глупости?
— Като че ли не знам?
— Хайде стига. Затова ли си дошла тук?
— Не, не съм дошла тук затова. Знаеш ли? Финчли ще си правят вила горе на Дванайсетото езеро това лято, на самото езеро, до вилата на Фант, и господин Финчли ще купи на Стюърт тридесетфутова моторница и ще направи навес за лодката с остъклена тераса над водата. Няма ли да е готино, а?
— Не казвай „готино“ и не казвай „а“. Не можеш ли да се научиш да не употребяваш жаргон? Говориш като някоя работничка от фабрика. Само на това ли ви учат във вашето училище?
— Гледай го ти, кой ще ми говори да не употребявам жаргон! Ами ти самият? Ти даваш на всички ни чудесен пример тук, доколкото забелязвам.
— Е, аз съм пет години по-голям от теб. Освен това съм мъж. Чула ли си Майра да си служи с такива думи?
— Ах, Майра! Хайде да не говорим за това. Само си помисли за тая чудесна къща, която ще построят те, и колко весело ще е там идущото лято! Не ти ли се ще да можем да се преместим и ние там? Бихме могли, ако поискаме… ако татко и мама се съгласят.
— А, не знам дали би било чак толкова чудесно — отговори брат й, който въпреки всичко много се заинтересува от новината. — Има и други места освен Дванайсетото езеро.
— Кой казва, че няма? Но не и за нашите познати оттук. Бих искала да знам къде другаде ходят сега най-отбраните хора от Олбъни и Ютика? Там ще стане истински курорт, казва Сондра, с най-хубавите къщи по западния бряг. Във всеки случай Кранстън, Ламбърт и Хариът също ще се преместят там много скоро — добави Бела с най-сигурен и предизвикателен тон. — Тогава на езеро Грийнууд няма да останат чак толкова много, нито пък от най-добрите, дори ако Антънови и Никълсънови не се преместят.
— Кой казва, че Кранстън ще отидат горе? — попита Гилбърт, сега вече много заинтересуван.
— Ами че Сондра!
— Кой й е казал на нея?
— Бъртин.
— Е-хей, те започват да живеят все по-нашироко и по-нашироко — забеляза брат й със странен и малко завистлив тон. — Скоро в Ликъргъс ще им стане много тясно. — Той дръпна папийонката, която се мъчеше да нагласи по средата, и чудновато се изкриви, когато стегнатата връзка леко го прищипа.
