— Предпочитам един миг с теб, само една нощ заедно, отколкото вечност с някой друг — прошепнах.
Матю се замисли над думите ми.
— След като ми трябваха само няколко седмици, за да се почувствам отново на трийсет и седем, сигурно ще успея да стигна до онази точка, в която един миг с теб ще ми стига — каза той и ме придърпа по-близо към себе си. — Но този разговор е прекалено сериозен за брачното ни ложе.
— Мислех, че си говорим за смисъла на завързаното ухажване — подхвърлих игриво.
— Зависи кого питаш — вързаните или тези, които ги връзват. — Устните му се плъзнаха от ухото към рамото ми. — Пък и искам да обсъдя с теб още една страна на средновековната брачна церемония.
— Така ли, съпруже? — Захапах ухото му, което се мерна пред лицето ми.
— Не го прави — предупреди ме с шеговита сериозност. — Никакво хапане в леглото. — Но аз го направих още веднъж въпреки предупреждението му. — Исках да обсъдим онази част от церемонията, в която покорната съпруга — поде той и ме погледна настойчиво — обещава да бъде мила и добра денем и нощем. Как смяташ да изпълниш това обещание? — И зарови глава в гърдите ми, сякаш отговорът беше там.
След още няколко часа дискусии относно средновековните литургии, започнах да уважавам църковните церемонии и народните обичаи. Никога преди не бях изпитвала такава интимност с друго същество.
Спокойна и задоволена се сгуших до вече познатото тяло на Матю. Главата ми се озова върху сърцето му. Пръстите му се плъзгаха през косата ми отново и отново, докато заспах.
Малко преди зазоряване се събудих от странен звук в леглото до мен. Сякаш чакъл се търкаляше в метална тръба.
Матю спеше и хъркаше. Сега повече отвсякога приличаше на изображение на рицар върху гробница. Целунах го нежно по устата, но той не реагира. Усмихнах се на моя красив вампир, който спеше като труп, и се почувствах най-щастливото същество на планетата, докато изпълзявах изпод завивките.
Облаците все още закриваха небето, но към хоризонта изтъняваха и под тях пробиваше слаба червена светлина. Помислих си, че през деня времето може и да се проясни. Протегнах се и погледнах към Матю. Щеше да спи с часове. Аз обаче се чувствах неспокойна и изпълнена с енергия. Облякох се набързо, исках да изляза в градината и да бъда себе си отново.
Когато приключих с тоалета, Матю все още бе потънал в редкия си спокоен сън.
— Ще се върна преди да се събудиш — прошепнах и го целунах.
Нямаше следа от Март или Изабо. Влязох в кухнята, взех ябълка от купата, отредена за конете, и я захапах. Свежият й вкус изпълни устата ми.
Тръгнах по чакълените пътеки в градината, вдишвах аромата на билки и бели рози, които искряха под утринната светлина. Ако не бях облечена в съвременни дрехи, можех да си представя, че съм в шестнайсети век. Край мен имаше подредени цветни лехи и жив плет, който би трябвало да държи зайците надалеч, макар вампирите обитатели на замъка да бяха далеч по-добра защита от извитите клонки.
Наведох се и погалих растенията в краката ми. Една от билките Март слагаше в чая. Познах, че е седефче, бях доволна, че помнех какво ме бе научила.
Лъхна ме вятър и разроши онези ужасни кичури в косата ми, които никога не си стояха на мястото. Докато ги оправях, една ръка ме сграбчи.
Ушите ми заглъхнаха и полетях нагоре.
Лекото гъделичкане по кожата ми каза това, което вече знаех.
Че когато отворя очи, срещу мен ще стои вещица.
Очите на жената, която ме плени, бяха яркосини. Имаше високи скули и платиненоруса коса. Носеше дебела ръчно плетена блуза с поло яка и тесни джинси. Нямаше черно наметало и метла, но несъмнено беше вещица.
Щракна с пръсти презрително още преди да извикам, и ми направи магия да мълча. Премести ръката си наляво и полетяхме по-скоро хоризонтално, отколкото вертикално. За първи път след като ме грабна от градината на Сет-Тур, смени посоката.
Матю щеше да се събуди и да види, че ме няма. Никога нямаше да си прости, че е заспал, нямаше да прости и на мен, че съм излязла. „Идиотка“, изругах се сама.
— Такава си, Даяна Бишъп — каза вещицата със странен акцент.
Затворих въображаемите врати зад очите си, с които препречвах опитите на вещици и демони да влизат в ума ми.
Тя се засмя и звънливият й смях ме смрази. Уплашена и на стотици метри над Оверн, изпразних съзнанието си с надеждата тя да не намери нищо, ако пак успее да проникне през надеждната ми защита. Тогава тя ме пусна.
Докато земята се приближаваше с бясна скорост към мен, мислите ми се завъртяха около една дума — Матю.
Вещицата ме хвана точно преди да падна.
— Прекалено си лека за носене за вещица, която не лети. Чудя се защо не го правиш?
Изброявах наум кралете и кралиците на Англия, за да прогоня другите мисли от главата си.
Тя въздъхна.
— Не съм ти враг, Даяна. И двете сме вещици.
Вятърът се смени, докато вещицата се отдалечаваше на югозапад от Сет-Тур. Бързо загубих ориентация. Светлините в далечината можеше да са на Лион, но ние не отивахме натам, а навлизахме все повече в планините. И това не бяха върховете, които Матю ми бе показвал по-рано.
