— Трябва да ми позволиш да ти помогна. — Тонът на Сату отново бе станал дружелюбен. — Всичко това отиде прекалено далеч и ти си в ужасна опасност. Мога да ти покажа как да използваш способностите си. Така ще можеш да се защитиш от Клермон и другите вампири като Доменико и Жербер. Някой ден ще станеш страхотна вещица, точно като майка си. Довери ми се, Даяна. Ние сме едно семейство.
— Семейство — повторих като в транс.
— Майка ти и баща ти не биха искали да попаднеш в лапите на вампир — продължи да ми обяснява тя, все едно бях дете. — Те знаеха колко е важно да се запазят връзките между вещиците.
— Какво каза? — Мислите ми вече не бяха хаотични. Съзнанието ми бе съвсем бистро и цялата бях изтръпнала, сякаш хиляди вещици се взираха в мен. Нещо ми убягваше, нещо, свързано с родителите ми, което изобличаваше Сату като лъжкиня.
Чух странен звук. Беше като съскане и скърцане, все едно въжета стържеха в камък. Погледнах надолу и видях дебели кафяви корени да се стелят по земята. Пълзяха към мен.
Сату не ги забелязваше.
— Родителите ти биха искали да си достойна за отговорностите си като истинска вещица от семейство Бишъп.
— Родителите ми? — Откъснах очи от земята и се опитах да се съсредоточа върху думите на Сату.
— Дължиш на мен и посестримите си вещици лоялност и преданост, а не на Матю Клермон. Спомни си за майка си и баща си. Помисли какво би им причинила тази връзка, ако знаеха за нея.
По гръбнака ми премина ледена тръпка на предчувствие и всичките ми инстинкти ми подсказваха, че тази вещица е опасна. Корените вече бяха стигнали до стъпалата ми. Сякаш усетиха тревогата ми и рязко смениха посоката. Забиха се в калдъръма от двете ми страни и се сплетоха в здрава, невидима мрежа под замъка.
— Джилиан ми каза, че родителите ми са убити от вещици — казах аз. — Би ли го отрекла? Кажи ми истината за случилото се в Нигерия.
Сату мълчеше. Това бе като признание.
— Точно както си мислех — промълвих горчиво.
Леко мръдване на китката й ме просна по гръб на земята. Краката ми полетяха във въздуха, а след това невидима ръка ме издърпа по гладката повърхност на ледения вътрешен двор и ме вкара в тясно пространство с високи прозорци и само частично оцелял покрив.
Гърбът ми бе наранен от влаченето по каменните плочи на старата зала на замъка. Но по-лошото беше, че неопитната ми съпротива срещу магиите на Сату се оказваше безполезна. Изабо беше права. Незнанието ми какво представлявам и как да се защитавам ме бе вкарало в сериозна беда.
— Отново отказваш да се вслушаш в разума. Не искам да те наранявам, Даяна, но ще се наложи да го направя, ако това е единственият начин да те накарам да осъзнаеш сериозността на ситуацията. Трябва да се откажеш от Матю Клермон и да ни покажеш какво да направим, за да се сдобием с ръкописа.
— Никога няма да се откажа от съпруга си, нито ще ви помогна да вземете ръкописа. Той не ви принадлежи.
Заради последните ми думи бях наказана с усещането, че главата ми се сцепва на две. Въздухът затрепери от смразяващ кръвта писък. Последва го какофония от ужасяващи звуци. Те ми причиниха такава болка, че паднах на колене и скрих глава в ръцете си.
Сату присви очи и те заприличаха на цепки. Озовах се отново по гръб върху студените камъни.
— Не ни принадлежи? Осмеляваш се да се смяташ за вещица, след като току-що си станала от леглото на вампир?
— Аз наистина съм вещица — отвърнах рязко, учудена колко ме заболя от забележката й.
— Ти си позор за вещиците, също като Стивън — просъска Сату. — Инат, конфликтна и независима. И пълна с тайни.
— Точно така, Сату. Метнала съм се на баща си. Той не би ти казал нищо. Аз също няма да го направя.
— Напротив. Вампирите изтръгват тайните от вещиците капка по капка. — И за да ми покаже какво има предвид, Сату щракна с пръсти към дясната ми ръка. Някога друга вещица бе щракнала така с пръсти към порязаното на коляното ми и бе затворила раната по-бързо от превръзка. Но този път невидим нож проряза кожата ми. От среза потече кръв. Сату гледаше като хипнотизирана кръвоизлива.
Покрих порязаното с длан и го притиснах. Болеше ме учудващо много и започна да ме обхваща паника.
„Не — каза познат глас. — Не бива да се поддаваш на болката.“ Опитах се да се овладея.
— Като вещица имам много начини да разбера какво криеш. Ще те отворя, Даяна, и ще намеря всяка тайна вътре в теб — обеща ми Сату. — Тогава да те видим какъв си инат.
Кръвта сякаш се дръпна от главата ми и ми се зави свят. Познатият глас привлече отново вниманието ми, като прошепна моето име: „От кого крием тайните си, Даяна?“.
„От всички“, отвърнах аз наум веднага, сякаш хиляди пъти бях отговаряла на този въпрос. Далеч по-здрави врати се затвориха зад слабата защита, която преди ми бе достатъчна, за да държа любопитните вещици далеч от мислите ми.
Сату се усмихна, очите й проблеснаха, когато усети новата бариера, която пуснах.
— Вече разгадах една тайна. Да видим с какво друго си имаме работа, освен със способността ти да си пазиш съзнанието.
