— Разбира се — кимнах аз.
— Искам да те заведа у дома.
— Няма да се връщам в Америка. — Само за пет секунди направих точно това, което ме бе молил да не правя.
Матю поклати глава.
— Не в твоя дом, а в моя. Трябва да се махнеш от Оксфорд.
— Казах ти вече, че ще дойда с теб в Удсток.
— „Старата ложа“ е една от къщите ми, Даяна — търпеливо ми обясни Матю. — Искам да те заведа в дома си във Франция.
— Франция? — Отметнах косата от лицето си, за да го видя по-добре.
— Вещиците са решени да вземат Ашмол 782 и да го скрият от останалите същества. Теорията им е, че си развалила магията, защото си от прочуто семейство. Когато Нокс и останалите научат, че не си използвала магия, за да се сдобиеш с ръкописа, и че магията е така направена, че да се самоунищожи пред теб, ще искат да знаят как и защо.
Затворих очи, защото пред тях изплуваха ярките образи на майка ми и баща ми.
— И няма да попитат учтиво.
— Вероятно не. — Матю пое дълбоко дъх и през вената на челото му премина една пулсация. — Видях снимката, Даяна. Искам да се махнеш далеч от Питър Нокс и библиотеката. Искам да си под моя покрив за известно време.
— Джилиан каза, че вещици са го направили. — Когато срещнах погледа му, бях поразена колко са малки зениците му. Обикновено бяха черни и огромни, но тази вечер нещо в Матю се бе променило. Тенът му не бе толкова призрачен и по обичайно бледите му устни имаше малко повече цвят. — Дали е права?
— Няма как да знам със сигурност, Даяна. Народът хауса в Нигерия вярва, че източник на силата на вещиците са камъни в стомаха им. Някой ги е търсил в баща ти — каза той, изпълнен със съчувствие. — Най-вероятно го е направила друга вещица.
Чу се леко прищракване и лампичката на телефонния секретар започна да примигва. Изсумтях.
— Лелите ти се обаждат за пети път — отбеляза Матю.
Въпреки че звукът беше намален, вампирът щеше да чуе съобщението. Отидох до масата в близост до него и вдигнах слушалката.
— Тук съм, тук съм — прекъснах развълнуваната тирада на леля ми.
— Мислехме, че си мъртва — изохка Сара. Изведнъж с пълна сила осъзнах, че двете с нея сме последните издънки на рода Бишъп. Представях си я как седи в кухнята със слушалка в ръка и разчорлена коса. Остаряваше и въпреки че имаше висок дух, фактът, че съм в опасност някъде далеч от нея, я беше разстроил.
— Не съм мъртва. В квартирата си съм и Матю е с мен. — Усмихнах му се леко. Той не отвърна с усмивка.
— Какво става? — попита Ем от другия апарат. След смъртта на родителите ми косата на Ем бе побеляла за няколко месеца. По онова време беше още млада жена, нямаше трийсет, но винаги е била по-крехката, сякаш можеше да я духне малко по-силен вятър. И тя като леля ми бе разстроена от това, което й подсказваше шестото чувство.
— Опитах се да взема ръкописа, това е всичко — казах ведро, не исках да ги товаря. Матю ме погледна укорително и се извърна. Но това не помогна. Леденият му поглед се заби в рамото ми. — Но този път не можаха да го открият в хранилището.
— Да не мислиш, че ти се обаждаме заради някаква си книга? — възмути се Сара.
Дълги студени пръсти издърпаха слушалката от ръката ми.
— Госпожице Бишъп, аз съм Матю Клермон — каза той рязко. Когато се пресегнах за слушалката, Матю сграбчи китката ми и поклати предупредително глава. — Даяна получава заплахи. Една от тях е от Питър Нокс.
Нямаше нужда да съм вампир, за да чуя виковете от другата страна на линията. Той пусна китката ми и ми подаде слушалката.
— Питър Нокс! — възкликна Сара. Матю затвори очи, сякаш силният й глас бе наранил слуха му. — Откога се мотае наоколо?
— От самото начало — отговорих с треперещ глас. — Той е вещерът, който се опита да проникне в мозъка ми.
— Нали не го допусна? — Личеше, че Сара е изплашена.
— Направих каквото ми бе по силите. И не съм много сигурна какво правя, когато става въпрос за магии.
— Скъпа — намеси се Ем, — много от нас имат проблеми с Питър Нокс. По-важното е, че баща ти му нямаше никакво доверие, абсолютно никакво.
— Баща ми!? — Подът под краката ми се разлюля и Матю обви ръка около талията ми, за да ме задържи. Разтърках очи, но не успях да премахна образа на баща ми със счупения череп и разпрания корем.
— Какво друго се случи, Даяна? — попита тихо Сара. — Питър Нокс сигурно те е уплашил до смърт, но има и още нещо.
Хванах със свободната си длан ръката на Матю.
— Някой ми изпрати снимка на мама и татко.
От другата страна на линията настана тишина.
— О, Даяна — промълви Ем.
— Онази снимка ли? — попита мрачно Сара.
— Да — прошепнах аз.
Сара изруга.
— Дай ми го пак.
— Той те чува прекрасно от мястото си — отбелязах аз. — Освен това можеш да ми кажеш всичко, което смяташ да кажеш на него.
Ръката на Матю се отмести от талията ми към долната част на гърба ми. Започна да масажира стегнатите ми мускули, докато те започнаха да се отпускат.
