- Деветдесет и девет процента. Обвинявах нея за собствените си недостатъци, без дори да си давам сметка, че го правя. - Той подпря длани на коленете си, загледан в бълбукащата вода. - В продължение на години вярвах, че ако не бях принуден да се оженя толкова млад, щях да стана световноизвестен епидемиолог, но едва след като тя ме напусна, си дадох сметка, че съм се заблуждавал. - Той сплете ръце - силните, целебни ръце, които в този окръг посрещаха новия живот и изпращаха онези, които го напускаха. - Никога не бих бил щастлив далеч от тези планини. Харесва ми да бъда провинциален лекар.
Лин беше трогната от дълбоките чувства, които долавяше в гласа му, и си помисли, че той може би най-сетне бе открил онази част от себе си, която беше изгубил.
- Ами последният един процент?
- Какво? - Той завъртя глава.
- Каза, че деветдесет и девет процента от вината е твоя. Ами последният процент?
- Тя не е отговорна дори за това. - Лин не беше сигурна дали не е само номер на светлината, но очите му изглеждаха пълни със състрадание. - Нямаше никакви привилегии на своя страна, докато растеше, а така и не получи кой знае какво формално образование. Казва, че винаги съм я гледал отвисоко заради това и вероятно е права - тя е права за повечето неща - но сега ми се струва, че може да ме е улеснила да го сторя, защото макар да е постигнала повече, отколкото мнозина биха могли да свършат и за два живота, никога не е имала особено високо мнение за себе си.
Лин отвори уста, ала после я затвори, без да каже нищо. Как би могла да отрече нещо, което бе така очевидно вярно.
За миг си позволи да се замисли над това колко далеч беше стигнала в живота си. Видя тежката работа и самодисциплината, които й бяха необходими, за да се превърне в жената, която искаше да бъде. Сякаш от разстояние наблюдаваше себе си и установи, че харесва онова, което вижда. Защо й беше отнело толкова дълго да приеме себе си? Джим беше прав. Как би могла да очаква той да я уважава, когато самата тя не го правеше? За нея това бе много повече от един процент от вината и тя му го каза.
Той сви рамене.
- Май не ми пука особено какви са точните цифри. - Улови ръката, която почиваше върху бедрото й, и прокара палец по неравното ръбче на един от ноктите, а после го плъзна надолу, към венчалната й халка. Не я поглеждаше, а когато заговори, мекият и едновременно с това дрезгав тон на гласа му беше пропит от емоция: - Жена ми е такава част от мен, че е като дъха, който влиза в тялото ми. Толкова много я обичам.
Простичките му, прочувствени слова я разтърсиха и собствените й думи заседнаха в гърлото й.
- Тя е истинска щастливка.
Джим вдигна глава и Лин видя, че в крайчетата на очите му се събира влага. Сълзи. В продължение на трийсет и седем години нито веднъж не бе видяла съпруга си да плаче, нито дори в деня, в който погребаха Чери и Джейми.
- Джим... - Тя се хвърли в обятията му и откри онова познато местенце, което Бог беше създал само за нея от костите, мускулите и плътта на мъжа й. Чувства, които не можеше да изрази, я задавиха и замъглиха ума й, така че следващите й думи, изобщо не бяха онези, които бе възнамерявала да изрече. - Би трябвало да знаеш, че не спя с мъже на първата среща.
- Нима? - Гласът му беше дрезгав.
- Всъщност, започнах да правя секс твърде млада. - Тя се поотдръпна от него и сведе очи към скута си. - Не исках, но го обичах толкова много, че не знаех как да му откажа.
Вдигна поглед, за да види как е приел казаното от нея. Не искаше да хвърля още вина в лицето му, но имаше нужда той да узнае как се бе случило.
В усмивката му се долавяше мъничко печал; палецът му докосна крайчеца на устните й.
- Това успя ли да те отблъсне от секса за цял живот?
- О, не. Бях благословена с прекрасен любовник. Може и да беше мъничко непохватен в началото, но не му отне дълго, докато усвои всички тънкости. - Тя се усмихна.
- Радвам се да го чуя. - Палецът му проследи долната й уст-на. - Би трябвало да знаеш отсега, че нямам кой знае какъв сексуален опит. Бил съм само с една жена.
- Това е добре.
Джим отметна косата от лицето й.
- Някой казвал ли ти е, че си красива? Доста по-раздърпана от жена ми, ала достагьчно хубава, за да спреш автомобилния трафик и по най-натоварената улица?
Тя се засмя.
- Не бих могла да спра трафика, дори ако имах червена светлина по средата на челото си.
- Толкова разбираш и ти.
Улови ръката й и лекичко я издърпа на крака. Наведе глава и Лин разбра, че се кани да я целуне.
Допирът на устните му беше нежен и познат. Не се приближи повече, така че се докосваха единствено устните им, както и сплетените им ръце. Целувката им бързо изгуби първоначална-та си нежност и стана настойчива, изпълнена със страст. Толкова време беше минало и за двамата; толкова неща имаха да си кажат, които не можеха да бъдат изразени с думи. Ала на Лин това ухажване й харесваше и тя искаше още време.
Сякаш го усети, той се отдръпна и я погледна с леко замъглени очи.
- Аз... трябва да се връщам на работа. И така вече закъснявам за следобедните си прегледи. А когато правим любов, не искам да бъде набързо.
