Бебето е мое полностью

Тя се застави да погледне истината в очите. Кал може и да размислеше, но щеше да го стори по задължение, а не от любов, защото просто не изпитваше към нея същото, което тя - към него. Трябваше да го приеме и отново да заживее собствения си живот. Време бе да си тръгне от планината Хартейк.

Вятърът навън се беше усилил и в стаята беше захладяло. Въпреки че под завивките беше топло, студът сякаш бе проникнал чак в костите й. Джейн се сгуши под одеялата и прие факта, че трябва да си върви. Винаги щеше да е благодарна, задето си бе откраднала тези седмици само за себе си, ала сега беше време да престане да се крие и да се върне към своя живот.

Дълбоко нещастна, тя най-сетне потъна в сън, само за да бъде изтръгната от него от оглушителна гръмотевица и една студена, мокра ръка, затиснала устата й. Пое си дълбоко дъх, канейки се да изпищи, ала ръката още по-здраво запуши устата й и един дълбок, познат глас прошепна в ухото й:

- Шшт... аз съм.

Джейн отвори рязко очи. Една тъмна сянка се бе надвесила над нея. Вятър и дъжд нахлуваха през прозореца до леглото й и караха завесите да се удрят с плющене в стената. Той свали ръка от устата й и посегна да затвори прозореца в същия миг, в който нова гръмотевица разтърси къщата.

Краката на Джейн се бяха разтреперили от уплахата, причинена от внезапната му поява, но тя успя да седне в леглото.

- Махай се!

- Говори по-тихо, преди Медея⁴² да се е появила със своята слугиня.

- Да не си посмял да кажеш нещо лошо за която и да било от тях.

- Те биха изяли собствените си деца за вечеря.

Това беше прекалено жестоко. Защо просто не я оставеше на мира?

- Какво правиш тук?

Той сложи ръце на кръста си и я изгледа сърдито.

- Дойдох да те отвлека, но навън вали и е студено, затова ще трябва да го направя някой друг път.

След това се настани на стола пред шевната машина до леглото й. Капчици дъжд блестяха в косата му и по анорака му. Поредната светкавица огря стаята и Джейн видя, че е все така небръснат и има същия измъчен вид, както и този следобед.

- Възнамерявал си да ме отвлечеш?

- Сериозно ли си мислеше, че ще ти позволя да останеш още дълго при тези луди жени?

- Изобщо не ти влиза в работата какво правя.

Кал не й обърна внимание.

- Трябваше да поговоря с теб, без онези вампири да ни подслушват. Като за начало, смятам, че през следващите няколко дни ще е добре да не се мяркаш в града. Появиха се един-двама репортери, изгарящи от желание да проверят истина ли е онази статия.

Значи затова беше дошъл. Не за да й се врече във вечна любов, а за да я предупреди за пресата. Трябваше да положи усилие да преглътне разочарованието си.

- Отвратителни кръвопийци - изръмжа той.

Джейн се поизправи още малко, както беше облегната на възглавниците, и срещна погледа му.

- Да не си посмял да сториш каквото и да било на Джоди!

- Надявай се!

- Сериозно ти говоря.

Кал я изгледа свирепо и една светкавица улови суровия блясък в очите му.

- Прекрасно знаеш, че именно тя е продала историята на вестника.

- Злото вече е сторено. Няма какво повече да направим, така че какъв е смисълът? - Придърпа завивката до брадичката си. - Ще бъде като да смачкаш мравка. Тя е жалка и искам да я оставиш на мира.

- Не ми е в природата да позволя някой да ме нападне, без да отвърна на удара.

Джейн настръхна.

- Знам.

- Е, добре. - Той въздъхна. - Няма да я закачам. И без това май няма за какво толкова да се тревожа. Тази вечер Кевин даде пресконференция и каза, че ще даде още една утре, за следващата порция репортери. Ако щеш вярвай, но той почти изцяло успя да обезвреди ситуацията.

- Кевин?

- Твоят рицар в блестящи доспехи. - На Джейн не й убягна хапливия сарказъм в гласа му. - Отбих се в „Планинаря“, за да изпия една бира и го открих наобиколен от цяла тумба репортери. Каза им, че историята е вярна.

- Какво?

- Но само донякъде. Каза, че двамата с теб сме излизали няколко месеца преди онази съдбовна нощ. Според него подаръкът за рождения ми ден всъщност бил изненада, която ти си уредила. Ексцентричност на средната възраст, май така го нарече. Трябва да му призная, че е страшно убедителен. Докато приключи, дори аз вече вярвах, че се е случило точно така.

- Казах ти, че е истинско сладурче.

- Нима? Е, твоето сладурче ясно даде да се разбере, че единствената причина с теб да започнем да излизаме, е, че той току-що те бил зарязал и си била толкова разстроена, че те е прехвърлил на мен, като един вид утешителна награда.

- Ама че задник!

- Именно.

Въпреки думите си обаче, не изглеждаше особено сърдит на конкурента си. Изправи се и бутна стола настрани. Джейн застина, когато приседна на ръба на леглото й.

- Върни се вкъщи, миличка. Знаеш, че съжалявам за случилото се преди, нали? - Сложи ръка върху нейната, както си беше скрита под завивките. - Трябваше да се обадя на Брайън, веднага щом чувствата ми към теб се промениха, но мисля, че просто не бях в състояние да се изправя срещу това, което се случваше. Можем да оправим всичко. Просто имаме нужда да бъдем насаш, докато това стане.

Направо й късаше сърцето.

- Няма какво да оправяме.