Значи родителите на Кал се бяха върнали. Докато вървеше към кухнята, се зачуди какво ли оправдание бе измислил, задето не я бе завел да се запознае с тях.
Поднесе супата в една порцеланова и една пластмасова купа, заедно с парченца царевичен хляб от един панер. Докато се хранеха на масата в кухнята, Джейн си помисли, че никога не се бе наслаждавала повече на някое ядене. След две седмици изолация беше прекрасно да бъде с друго човешко същество, особено такова, което не се ограничаваше единствено с даване на резки заповеди и хвърляне на свирепи погледи.
Изми съдовете и тъкмо носеше чаша чай на Ани, която се бе върнала във всекидневната, когато сред купищата картини, керамични балерини и стенни часовници, които висяха до вратата, забеляза три дипломи.
- На внуците ми са - обясни Ани. - Но те ми ги дадоха. Знаят, че хич не ми хареса, дето трябваше да напусна училище след шести клас, та ми ги дадоха в деня, в който завършиха. Оназ’ най-отгоре е на Калвин.
Джейн взе очилата си от кухненската маса и се взря в най-горната диплома. Беше от Мичиганския университет и удостоверяваше, че Калвин Е. Бонър е бакалавър, завършил естествени науки... с пълно отличие.
Джейн вдигна ръка към гърлото си и рязко се обърна.
- Кал е завършил s
- Тъй му казват, когато някой е много умен. Мислех, че като си професорка, ще го знаеш. Моят Калвин открай време е страшен акълия.
- Той... - Джейн преглътна мъчително, борейки се да продължи, докато в ушите й се надигаше оглушително бучене. -Какво е завършил?
- Че не ти ли е казал? Много спортисти карат само лесни курсове, но не и моят Калвин, той не беше като тях. Взе диплома по биология. Открай време обича да скитосва из горите и да събира разни работи.
- Биология? - Младата жена имаше чувството, че са я ударили в корема.
Ани присви очи.
- Странно ми се чини, че не го знаеш, Джейни Бонър.
- Предполагам, че не е станало дума.
Стаята започна да се върти около нея, струваше й се, че ще припадне. Обърна се тромаво, разливайки горещ чай върху ръката си, и се върна в кухнята с несигурна стъпка.
- Джейни? Нещо не е наред ли?
Не беше в състояние да говори. Дръжката на чашата се счупи, когато я изпусна в умивалника. Притисна ръка до устата си, борейки се с надигащата се вълна на ужас. Как можа да бъде толкова глупава? Въпреки всичките кроежи си беше докарала на главата именно онази катастрофа, която толкова отчаяно се бе опитала да избегне, и сега детето й изобщо нямаше да бъде обикновено.
Стисна ръба на умивалника, докато суровата действителност помиташе бляновете й. Знаеше, че Кал е учил в Мичиганския университет, но и през ум не й бе минало, че се е отнасял сериозно към образованието си. Та нали спортистите обикновено изкарваха само минималния брой курсове, необходими да се дипломират? Това, че бе учил биология и завършил с отличие в един от най-престижните университети в страната, имаше толкова ужасяващо значение, че тя не бе в състояние да го асимилира.
Интелигентността клонеше към средното положение. Този факт отекваше в ума й. Единственото, което ценеше у него - глупостта му - не бе нищо повече от илюзия. Заблуждение, което той нарочно бе поддържал. А като не бе прозряла през него, Джейн бе обрекла детето си на същия живот на изолация и самота, който и тя бе водила.
Обзе я паника. Горкото й дете! Щеше да бъде някаква отка-чалка, досущ като нея.
Не можеше да допусне това да се случи. По-скоро би умряла, отколкото да позволи детето й да страда като нея. Щеше да се премести! Щеше да заведе бебето в Африка, в някоя затънтена и първобитна част на континента. Сама щеше да го обучава, та скъпото й отроче никога да не познае терора на другите деца.
В очите й запариха сълзи. Какво беше сторила? Как бе могъл Бог да допусне да се случи нещо толкова жестоко?
Гласът на Ани проникна през мъглата на нещастието й.
- А, туй ще да е Калвин. Казах ти, че ще дойде да те вземе.
Чу шум от врата на кола, а после тежки стъпки по предната
веранда.
Тя се втурна във всекидневната.
- Ти,
Той пристъпи напред с разкривено лице.
- Дължиш ми солидьо обяснение!
- Господи,
- Не повече, отколкото аз - теб!
Очите му горяха от гняв, но в тях Джейн съзря още нещо, което сега бе толкова очевидно, че не можеше да повярва как не го бе забелязала по-рано - остър, пронизващ ум.
Искаше да се нахвърли отгоре му и да издере очите му, да разбие черепа и да изтръгне ума му. Трябваше да е глупав! Нали четеше комикси! Как можа да я предаде по този начин?
Изгубила и последното късче самоконтрол, тя разбра, че трябва да се махне, преди да е рухнала. С яростно възклицание се обърна рязко, изтича в кухнята и изхвръкна през разхлопаната задна врата.
Докато тичаше, чу зад себе си гневен вик.
- Върни се тук! Не ме карай да те последвам или ще съжаляваш!
