Бебето е мое полностью

Искаше да удари нещо. Имаше желание да се хвърли в най-дълбоката дупка и да остави земята да я погълне - всичко, само и само да спре ужасяващата болка, бушуваща в тялото й. Бебето, което вече обичаше повече от всичко друго на света, щеше да бъде откачалка.

Не го беше чула да се приближава зад нея и ахна, когато той я обърна рязко.

- Казах ти да спреш\

- Съсипа всичко\ - извика тя.

- Аз? - Лицето му беше побеляло от бяс. - Ти, проклета лъжкинъо\ Ти си старица! Шибана бабишкера!

- Никога няма да ти го простя!

Джейн сви ръка в юмрук и го цапардоса в гърдите с такава сила, че болката от удара плъзна чак до рамото й.

Кал беше освирепял от гняв. Опита се да улови ръцете й, но в този миг за нея съществуваше само желанието да си отмъсти и не можеше да бъде удържана. Този мъж беше навредил на нероденото й дете и тя, която никога не беше удряла човек, искаше кръвта му.

Направо обезумя. Очилата й отхвръкнаха, ала не я беше грижа. Риташе, дращеше и се опитваше да му причини болка по всевъзможен начин.

- Престани веднага! Спри! - Ревът му разтърси върховете на дърветата.

Отново се опита да я удържи, но тя впи зъби в ръката му.

- Ох! - Очите му се разшириха от ярост. - Заболя ме, мамка му!

Насилието я караше да се чувства добре. Вдигна коляно, за да го забие в слабините му и почувства, че губи почва под краката си.

- Да не си посмял...

Бонър политна заедно с нея, омекотявайки падането й с тялото си, след което се извъртя, притискайки я към земята.

Сбиването беше изцедило силите й, ала той си изкарваше хляба като понасяше удари и сега не беше дори запъхтян. За сметка на това бе побеснял от гняв и си го изля върху нея.

- Веднага се успокой, чуваш ли ме? Държиш се като луда! Ти см луда! Излъга ме, измами ме, а сега се опитваш да ме убиеш, да не говорим, че да се държиш така надали се отразява добре на бебето. Кълна се, че ще те заключа в някоя психиатрия и ще заръчам да те наблъскат с антидепресанти.

Очите й запариха от сълзи, които искаше да скрие от него, но беше безсилна да удържи.

- Всичко съсипа!

- Аз? - Той настръхна от озлобление. - Не аз се държа като обезумял. И не аз казах на всички, че съм на двайсет и осем шибани години!

- Никога не съм ти казвала такова нещо. И не ругай!

- Ти си на трийсет и четири! Трийсет и четири! Някога възнамеряваше ли да ми го споменеш?

- И кога по-точно трябваше да го сторя? Когато нахълта в класната стая или когато ми крещеше по телефона? Или когато ме натъпка в самолета? Или може би докато ме държеше заключена в къщата си? Тогава ли трябваше да ти кажа?

- Не се опитвай да увърташ! Знаеше, че е важно за мен и преднамерено ме подведе.

- Преднамерено? Каква сложна дума от устата на един тъп футболист. Мислиш си, че е страшно интересно да се преструваш на необразован селяндур, та всички да те сметнат за глупак, така ли? Това ли е представата ти за забавление?

- За какво говориш?

Тя буквално изплю следващите думи насреща му.

- Мичиганският университет. Sитта сит 1аиdе.

- А, това ли!

Част от напрежението напусна тялото му и тежестта отгоре й поолекна.

- Господи, ненавиждам те! - прошепна тя. - Щях да имам подобри шансове, ако бях опитала с донор на сперма.

- Което и трябваше да направиш.

Въпреки думите си, вече не звучеше чак толкова ядосан, ала Джейн имаше чувството, че отвътре я разяжда сярна киселина. Знаеше, че трябва да го попита, въпреки че се ужасяваше да чуе отговора, но преглътна с усилие и успя да зададе въпроса си:

- Какъв е коефициентът ти на интелигентност?

- Нямам представа. За разлика от теб, аз не го нося татуиран върху челото си.

Той се претърколи на една страна и тя най-сетне успя да се изправи.

- Ами резултатите ти от изпитите САТ?

- Не си спомням.

Тя го изгледа остро.

- Лъжеш! Всички си спомнят резултата си от САТ.

Той се изправи, изтупвайки няколко мокри листа от дънките си.

- Говори, по дяволите!

- Нищо няма да ти кажа. - Звучеше подразнен, но не особено опасен.

Това обаче не я успокои. Тъкмо обратното - Джейн отново усети как в нея се надига истерия.

- Кажи ми още сега, или се кълна, че ще намеря начин да те убия! Ще сложа стрихнин в храната ти! Ще те накълцам със сатър, докато спиш! Ще изчакам да влезеш под душа и ще хвърля вътре някой електрически уред! Някоя вечер ще те причакам до вратата и когато влезеш, ще ти разбия главата с бейзболна бухалка!

Той спря да си отупва дънките и я погледна някак с любопитство, вместо с тревога. Джейн осъзнаваше, че като се държи по този начин изглежда още по-ирационална и това съвсем я влуди.

- Казвай!

- Ама че си била кръвожадна! - Бонър поклати глава с леко слисано изражение. - Това с електрическия уред... ще ти трябва удължител или нещо такова, за да стигнеш чак до душа. Или може би не възнамеряваш да го включиш?

Тя стисна зъби. Чувстваше се пълна глупачка.

- Ако не е включен, няма да може да те изпържи, нали така?

- Имаш право.

Пое си дълбоко дъх и опита да си възвърне здравия разум.

- Кажи ми резултата си от САТ. Поне това ми дължиш.

Кал сви рамене и се наведе, за да вдигне очилата й.