Джейн отпи от чая си и остави древната керамична чаша, върху която се забелязваха останки от ваденка с американското знаме, и погледна към бабката през претрупаната с какво ли не всекидневна. Въпреки нетрадиционния си декор, тази къща имаше излъчването на дом и тук човек можеше да се почувства на мястото си.
- О, не мисля така. Той не знае къде съм.
- Много скоро ще се досети. Кръстосва тез’ планини, откакто носеше пелени.
Джейн не можеше да си представи, че Бонър някога е бил повито вързопче. Несъмнено беше роден с войнствен нрав и космати гърди.
- Не мога да повярвам колко близо е къщата ти до неговата. В деня, в който се запознахме, имах чувството, че карахме няколко километра, преди да стигнем до онази отвратителна порта.
- Така е било. Пътят заобикаля планината Хартейк и пресича града. Тази сутрин си минала напряко.
Джейн доста се бе изненадала, когато достигна клисурата в планината и от другата страна видя ламаринения покрив на къ-щурката на Ани Глайд. В първия миг не я беше разпознала, но след това забеляза пъстрия ветрен конус, който се развяваше на ъгъла на верандата. Въпреки че бяха минали почти две седмици, откакто се бяха срещнали, старицата я поздрави, сякаш я бе очаквала.
- Можеш ли да правиш царевичен хляб, Джейни Бонър?
- Правила съм няколко пъти.
- За нищо не става, ако не сложиш малко суроватка, от таз’, дето се получава, като се избива масло.
- Ще го запомня.
- Преди да се разболея, сама си правех ябълково масло. Няма нищо по-хубаво от студено ябълково масло върху топъл царевичен хляб. Ама трябва да намериш страшно меки ябълки, когато го приготвяш и да внимаваш докат’ ги белиш, че никой не обича да захапе дебело парче кора, когат’ очаква хубаво, гладко ябълково масло.
- Ако някога се заловя да приготвям такова, ще го имам предвид.
Ани правеше все същото, откакто Джейн бе дошла - подхвърляше й разни рецепти и късчета народни мъдрости. Джин-джифилов чай против болки в корема, девет глътки вода против хълцане, цвеклото се садяло на двайсет и шести, двайсет и седми или двайсет и осми март, но не по-късно, защото се раждало дребно.
Въпреки че бе малко вероятно някога да използва тази информация, се улови, че я попива. Съветите на бабичката представляваха приемствеността между две поколения. В тези планини бяха пуснати дълбоки корени и като някой, който открай време се чувстваше изтръгнат от основи, всяко късче информация й се струваше здрава връзка с едно семейство, което имаше история и традиции - все неща, за които тя копнееше.
- ...ако правиш кнедли, сложи едно яйце в тестото и щипка градински чай. - Ани се закашля и Джейн я погледна разтревожено. Когато се съвзе, старата жена размаха ръка с лакирани в яркочервено нокти. - Чуй ме само как съм се разприказвала. Цяло чудо е, дето още не си ми рекла: „Ани, затваряй си устата! Проглуши ми ушите“.
- Страшно ми е приятно да те слушам.
- Ти си добро момиче, Джейни Бонър. Учудвам се, че Калвин се е оженил за теб.
Джейн се засмя. Ани Глайд беше напълно непредвидима. Самата тя бе познавала само едната си баба - егоцентричната и тесногръда майка на баща й.
- Липсва ми градината. Оня безполезен Джоуи Нийсън я изора преди две седмици, макар че хич не ми е приятно наоколо да се навъртат чужди хора. Калвин все изпраща чужди хора да оправят разни неща в къщата, ама не е познал. Не ми харесва, даже когато някой от семейството се опитва да ми се бърка в работите, да не говорим пък за разни непознати. - Тя поклати глава. - Надявах се, че ще съм достатъчно силна, та да си насадя градината тая пролет, обаче само се заблуждавах. Итън каза, че щял да дойде да ми помогне, ама горкото момче си има толкоз работа в църквата, че сърце не ми даде да му кажа друго, освен че бърка, ако си мисли, че ще оставя някакъв женчо да ми сади градината. - Хвърли кос поглед на Джейн с хитрите си сини очи. - Е, вярно, бахчата ще ми липсва, ама за нищо на света няма да оставя някакви си непознати да я засадят.
На по-младата жена не й беше трудно да прозре намека на старицата, но и през ум не й мина да се подразни. Вместо това се почувства странно поласкана.
- С удоволствие ще ти помогна, ако ми кажеш какво да правя.
Ани сложи ръка на сърцето си.
- Ще го сториш за мен?
Джейн се разсмя на престореното й изумление.
- Ще ми бъде приятно. Никога не съм имала градина.
- Много добре тогаз. Накарай Калвин да те докара утре раничко сутринта и ще се заловим с картофите. Вече е късно - предпочитам да го правя в края на февруари, по новолуние - но още може да изкараме нещо, стига да ги засадим веднага. След това ще насеем лук, а след него - цвекло.
- Звучи чудесно. - Джейн подозираше, че бабата не се храни редовно, и се изправи. - Защо не приготвя нещичко за хапване? Взех да огладнявам.
- На туй му се вика добра идея. Амбър Лин се върна от пътуването си и ми донесе малко от нейната бобена чорба. Може да я притоплиш. Вярно, не я прави, както аз съм я учила, ама такава си е щерката.
