Бебето е мое полностью

- Някъде около хиляда и четиристотин или нещо такова. Може да е и по-малко.

-Хиляда и четиристотин!

Джейн го удари с всичката сила, която имаше, а после се отдалечи от него, потъвайки в гората. Бомбардировача беше лицемер и измамник и тя се чувстваше отвратена до дъното на душата си. Дори Крейг не бе умен колкото него.

- В сравнение с теб аз съм направо тъпак - извика той и я последва.

- Да не си ми проговорил никога вече.

Кал се доближи до нея, но не я докосна.

- Хайде де, Роузбъд. Трябва да се успокоиш достатъчно, за да мога да те нахокам заради това, което ми причини... а то е далеч по-лошо от проклетите ми резултати от САТ.

Тя се обърна рязко към него.

- На мен не си ми сторил нищо! Направи го на детето ми, не го ли разбираш? Заради теб едно невинно дете ще порасне, смятано за откачалка.

- Никога не съм ти казвал, че съм глупав. Ти реши, че е така.

- Говореше с граматични грешки! Първата ни нощ заедно го направи няколко пъти!

Ъгълчето на устните му трепна едва забележимо.

- Просто за цвят. Няма да ти се извинявам за това.

- Из цялата къща е пълно с комикси!

- Само се опитвах да отговоря на очакванията ти.

В този миг Джейн не издържа и рухна. Обърна му гръб, кръстоса ръце върху ствола на най-близкото дърво и подпря чело върху китката си. Всички унижения от детството й се завърнаха - подигравките и жестокостта, ужасната изолация. Никога не се бе чувствала намясто, а сега същото очакваше и детето й.

- Ще заведа бебето в Африка - прошепна тя. - Далеч от цивилизацията. Аз ще го уча, за да не се налага да израсне с гаврите на другите деца.

Учудващо нежна ръка докосна тила й и започна лекичко да я разтрива.

- Няма да ти позволя да го направиш, Роузбъд.

- Ще го сториш, когато видиш, че всички го смятат за отка-чалка.

- Никой няма да мисли по този начин. Така ли гледаше баща ти на теб?

Всичко в Джейн се вцепени. Тя се отдръпна от него, извади носна кърпичка от джоба на якето си и бавно избърса очите си и си издуха носа, опитвайки се да възвърне самоконтрола си. Как можа да допусне да се срине по този начин? Нищо чудно, че той я мислеше за луда.

Подсмръкна за последен път и когато Кал й подаде очилата, си ги сложи, без да обръща внимание на парченцата мъх, които стърчаха от едната дръжка.

- Съжалявам, че направих такава отвратителна сцена. Не знам какво ми стана. Досега не бях удряла никого.

- Усещането е страхотно, нали?

Той се ухили широко и за нейно изумление върху суровата му буза се появи трапчинка. Поразена, тя я погледа в продължение на няколко дълги мига, преди да успее да събере мислите си.

- Насилието не решава нищо, а можех да те нараня сериозно.

- Не се опитвам отново да те изкарам от релси, Роузбъд, но когато става въпрос за юмруци, изобщо не те бива.

Кал я улови за ръката и я поведе обратно към къщата.

- Аз съм виновна. От самото начало вината е единствено моя. Ако не бях допуснала да повярвам на всички възможни клишета за спортистите и южняците, щях да преценя по-добре умствените ти способности.

- Аха. Разкажи ми за баща си.

Джейн почти се препъна, но ръката му над лакътя й я задържа да не падне.

- Няма нищо за разказване. Работеше като счетоводител в компания, произвеждаща перфоратори за хартия.

- Умен мъж?

- Интелигентен. Не брилянтен.

- Май схващам картинката.

- Не знам за какво говориш.

- Не е имал представа как да те отгледа, нали?

Тя ускори крачка.

- Правеше най-доброто, на което бе способен. Наистина не ми се говори за това.

- Да ти е минавало през ума, че проблемите ти като дете са имали повече общо с отношението на баща ти, отколкото с коефициента ти на интелигентност?

- Нищо не знаеш.

- Дипломата ми казва друго.

Джейн не можа да отговори, тъй като в този миг стигнаха къщата, където Ани ги чакаше до мрежестата врата. Тя измери внука си с гневен поглед.

- Ти наред ли си? Ядосаш ли бременна жена по тоз’ начин, то ще бележи бебето, със сигурност.

- Какви ги говориш? - Кал настръхна войнствено. - Кой ти каза, че е бременна?

- Инак нямаше да се ожениш за нея. Акълът не ти стига да го направиш.

Джейн беше трогната.

- Благодаря ти, Ани.

- Ами ти? - нахвърли се бабата върху нея. - Какво си мислеше, та се държа тъй? Ако побесняваш всеки път, щом Калвин те ядоса, бебето ще се обеси на пъпната връв много преди да е успяло да си поеме първата глътка въздух.

Джейн си помисли дали да не изтъкне физическата невъзможност на нещо такова, но реши да си спести усилието.

- Ще внимавам повече.

- Следващия път, когато те вбеси, просто му извади една пушка.

- Гледай си твоята работа, стара кукумявке - изръмжа Кал. -Тя и бездруго има предостатъчно идеи как да ме пречука.

Старицата наклони глава към нея и изведнъж сякаш я обзе тъга.