- Струва ми се, че след като е пооздравяла, би могъл да я докараш в града, за да се запознае с родителите ти.
Джейн остави якето си на един от столовете до кухненския плот и се обърна към мъжете, които тъкмо влизаха.
- Татко, снощи на вечеря вече го обсъждахме с теб и мама. Обясних ви...
- Забрави. - Баща му спря, когато я съзря.
Представата, която тя си бе изградила за него - за весел възрастен мъж със закръглен корем и рошава бяла коса - се разсея, когато го съгледа до портата. Сега имаше чувството, че пред себе си вижда по-възрастна версия на Кал.
Баща му имаше същото внушително излъчване - беше едър, излъчваше сурова красота... и изглеждаше страхотно в червената си памучна риза, омачкани панталони и поодраскани кожени ботуши. В гъстата му черна коса, която бе малко по-дълга и рошава от тази на сина му, проблясваха няколко сребърни кичура, но не изглеждаше на повече от петдесет и няколко години - прекалено млад и представителен, за да има трийсет и шест годишен син.
Очите му я обхождаха преценяващо и на Джейн не й беше никак трудно да различи прямия, безкомпромисен поглед, който бе виждала у Кал. Докато отвръщаше на изпитателния поглед, тя знаеше, че ще трябва да се докаже. Въпреки това той й се усмихна топло и й протегна ръка.
- Аз съм Джим Бонър. Приятно ми е най-после да се запознаем.
- Джейн Дарлинггьн.
Усмивката му изчезна, а веждите му се сбърчиха. Той пусна ръката й.
- Повечето жени по тези места приемат фамилията на съпруга си, когато се омъжат.
- Аз не съм от тук и името ми е Дарлинггьн. Освен това съм на трийсет и четири.
Зад гърба й се разнесе задавен звук. Джим Бонър се засмя.
- Не думай!
- Напротив. На трийсет и четири съм и остарявам с всяка изминала секунда.
- Достатъчно, Джейн. - Предупредителната нотка в гласа на Кал я съветваше да не издава други тайни, но той спокойно би могъл да си спести усилието.
- Не ми изглеждаш болна.
- Защото не съм. - Тя усети как нещо я докосна по гърба и разбра, че ластичето, придържащо плитката й, е паднало.
- Почувства се по-добре преди няколко часа - добави съпругът й. - Явно все пак не е било грип.
Джейн се пообърна, достатъчно, за да му отправи леко съжалителен поглед - нямаше намерение да подкрепя лъжите му, но той се престори, че не забелязва.
Джим взе един комикс за „Х-Мен“ от кухненския плот и го погледна въпросително.
- Клуб „Книга на месеца“?
- Жена ми ги чете за разпускане. Искаш ли една бира, татко?
- Не. Тръгнал съм към болницата.
Тревога пропъди язвителната забележка, която Джейн се канеше да подхвърли за комикса.
- Нещо не е наред ли?
- Ами сандвич? - прекалено бързо се обади Кал. - Джейн, направи по един сандвич за мен и татко.
- С удоволствие ще приготвя сандвич на баща ти. Ти и сам можеш.
Едната вежда на Джим подскочи и той отправи на сина си поглед, който според Джейн означаваше нещо като: „След всички тези години, това ли е най-доброто, което успя да намериш?“.
Само че тя отказваше да бъде сплашена.
- Някакви изследвания ли ще си правите? Надявам се, че не сте болен.
Кал се спусна напред.
- Имаш малко кал по лицето, миличка, от разходката до къщата на Ани. Може би ще е най-добре да се качиш на горния етаж и да се пооправиш.
- Няма нищо тайно - каза Джим. - Лекар съм и имам пациенти, които трябва да прегледам.
В продължение на един дълъг миг тя не бе в състояние да помръдне, връхлетяна наново от огромните размери на грешката, която беше допуснала. Обърна се рязко към Кал.
- Баща ти е
Нейното сърце сякаш се късаше, а той изглеждаше развеселен.
- Знам, че се надяваше на някой, който вари контрабандно спиртни питиета, миличка, но днес просто не ти е ден. Макар че като се замисля... татко, нали веднъж ми спомена, че прадядо ти имал спиртна фабрика някъде в планината?
- Така съм чувал от баща си. - Джим я погледна изучаващо. - Защо те интересува?
Кал не я остави да отговори и по-добре, защото буцата в гърлото й беше прекалено голяма, за да й позволи да изрече каквото и да било.
- Джейн е нещо като почитателка на южняшките планинци. Самата тя е градско чедо, но страшно си пада по всякакви селяшки истории и беше ужасно разочарована, когато установи, че носим обувки.
Джим се усмихна.
- Предполагам, че бих могъл да се събуя.
Откъм фоайето се разнесе мек женски глас с южняшки акцент.
- Кал, къде си?
Той въздъхна.
- В кухнята, мамо.
- Минавах насам и видях, че портата е отворена.
