Бебето е мое полностью

- Чуй ме, Джейни Бонър. Не знам какво се е случило между теб и Калвин, та е трябвало да се ожени за теб, но от туй, дето видях преди няколко минути, ми е ясно, че не преливате от любов един към друг. Той се е оженил за теб и аз се радвам, но ти казвам направо - ако си му погодила някой номер, за да го вържеш, гледай Амбър Лин и Джим Бонър да не научат за това. Те не са широко скроени като мен и ако дори само заподозрат, че си сторила нещо лошо на момчето им, ще те съсипят, ако ме разбираш.

Джейн преглътна мтжително и кимна.

- Добре. - Ани се обърна към Кал. Тъгата й изчезна, а очите й станаха лукави. - Учудвам се, че някой, дето е толкоз закъсал от грип като Джейни, е намерил достатъчно сили да прехвърли планината.

Кал изруга под нос, а съпругата му я зяпна.

- За какво говориш? Не съм болна от грип.

Бонър я сграбчи за ръката и я затегли.

- Хайде, Джейн, да си вървим у дома.

- Почакай малко! Искам да знам какво имаше предвид с това. Той я издърпа зад ъгъла на къщата, но не и преди тя да чуе

пронизителното кискане на Ани.

- Не забравяй какво ти казах за пъпната връв, Джейни Бонър, ’щото ми се чини, че Калвин е на път отново да те ядоса.

9.

- Казал си на семейството си, че имам грип? - повтори Джейн, докато пътуваха надолу по склона.

По-лесно й бе да говори за тази малка измама, отколкото за голямата.

- Проблем ли имаш?

- Очаквах да се запозная с родителите ти. Мислех, че затова ме доведе тук.

- Ще се срещнеш с тях. Когато реша да те представя.

Арогантността му й подейства като искра, докоснала прахан.

В което нямаше нищо чудно, при положение че през последните няколко седмици беше командвал единствено той. Време бе Джейн да сложи край на това.

- Гледай да го решиш възможно най-скоро, защото няма да ти позволя да ме държиш затворена там още дълго.

- Какво искаш да кажеш с това „затворена“? Положих толкова усилия, за да можеш да работиш, без цял куп хора да ти се пречкат, а ти пак се оплакваш.

- Да не си посмял да се държиш така, сякаш ми правиш някаква услуга!

- Не знам как би могла да бъде наречена другояче.

- Какво ще кажеш за затворничество? Пленничество? Пьлна изолация? И за да не ме обвиниш, че го правя зад гърба ти, отсега ти заявявам, че утре мисля да се измъкна от ареста, за да помогна на Ани да насади градината си.

- Какво ще правиш?

По-добре да мисли за бабката и бахчата й, каза си тя, а не за това, че детето й щеше да бъде различно, отхвърлено от другите. Свали очилата си и се залови да ги бърше с една кърпичка толкова съсредоточено, сякаш решаваше сложна задача.

- Ани иска да оправи градината си. Ако картофите не бъдат засадени през следващите няколко дни, ще се родят дребни. Освен това ще посадим лук и цвекло.

- Няма ти да й оправяш градината. Ако й се иска, ще наема Джоуи Нийсън да й помогне.

- Той не струва.

- Та ти дори не го познаваш.

- Просто повтарям това, което чух. Нищо не може да бъде свършено, защото тя не иска чужди хора в къщата си.

- Е, много жалко, защото и ти няма да го направиш.

Джейн отвори уста, за да подхване нова словесна атака, но преди да успее да каже каквото и да било, той натисна главата й надолу, така че бузата й се опря в бедрото му.

- Какво правиш?

Тя опита да се изправи, но Кал я задържа наведена.

- Майка ми. Излиза от магазина за обувки.

- Аз не съм единствената, която откача! Напълно си си изгубил ума!

- Няма да се виждаш със семейството ми, преди аз да съм решил!

Докато я държеше здраво, помаха, управлявайки колата с помощта на другото си коляно. По дяволите! Не можеха ли родителите му да останат извън града малко по-дълго... като например още два месеца? Знаеше, че трябва да ги запознае с професорката, но се бе надявал да го отложи възможно най-дълго. А сега старата му жена бе провалила всичко със сутрешния си поход в планината.

Погледна надолу. Бузата й беше притисната до бедрото му, косата й - мека под пръстите му. Винаги бе толкова спретната, но сега френската й плитка почти беше предала богу дух. Копринени руси кичури се бяха разсипали по ръката и върху избелелите му дънки. Определено имаше красива коса, дори и както бе украсена с клонки и късчета изсъхнали листа. Ластичето, което придържаше плитката, едва се държеше, и Кал трябваше да потисне желанието да го дръпне и да разплете меките кичури с пръсти.

Знаеше, че скоро ще трябва да я пусне да се изправи - беше освирепяла като оса и започваше да беснее, но някак си му харесваше главата й да е в скута му, дори и да бълваше змии и гущери. Забеляза, че не носи почти никакъв грим и все пак, без очилата беше сладка. Почти като седемнайсетгодишно момиче със зрелостта на двайсет и пет годишна жена. Може би все още би могъл да я представи за...