Някак си подробностите от съдийското разпореждане досега й бяха убягнали. Беше прекалено изтощена от преживените шокове, за да си даде сметка за усложненията, но сега мозъкът й се размърда. С отчайващо бавно темпо, но все пак набираше скорост.
— Трябва да бъда в офиса. Току-що започнах работа.
— Аз също имам работа. Шеф съм на голямо акционерно дружество.
— Ти си крадец на диаманти!
— Това ми е странично занимание.
— По дяволите! — Бренди тупна с ръка по масата и чиниите подскочиха. — Кой си ти, всъщност?
— Точно за когото ме мислиш — светкавично отвърна той.
— Едва ли е възможно да си толкова лош — повиши тон тя.
— Ей сега ще приготвя качамака. — Ноно сипа малко зехтин в една тенджерка и включи котлона.
— Къде ще спим?
— Аз ще спя в хотела си. — С цялата си наглост Роберто звучеше спокоен.
— Не искам да спя в твоя хотел. Трябва да се прибера в апартамента си. Току-що се нанесох. Трябва да свърша някои неща. — Да оправи — отново — след погрома. Това нямаше да стане, ако си беше стояла вкъщи, вместо да се глези с декадентски разкош и да се люби с Роберто.
— Добре. Ти ще спиш в апартамента си, а аз — в хотела.
— Ще избягаш и аз ще обера калая!
— Вече ти дадох дума, че с нищо няма да спъна служебното ти израстване. — С цялата си наглост сега Роберто звучеше наскърбен.
— Малка Бренди, подай ми чиниите — помоли Ноно.
Тя ги събра и ги остави на плота.
— Направо не е за вярване, че ще спим заедно. Какво си е въобразявал съдията?
Дядо и внук се спогледаха. Бренди размаха пръст:
— Недейте така. За нищо на света няма да спя отново с Роберто. За нищо на света.
— Аха! — Ноно плясна Роберто по главата. — Какви си ги вършил? Бренди е свястно момиче.
За сметка на това можеше да се оправдае с близостта на Роберто. Той очевидно предизвикваше засечки в мозъка й; иначе нямаше да прави такива елементарни грешки.
— Тя е свястно момиче и съвсем ще се освести, когато я нагостим хубаво. — Роберто многозначително погледна Ноно. — Повярвай ми. Знам го отличен опит.
— Значи има същия темперамент като баба ти. — Ноно мъдро кимна. — Скъпа Бренди, ще сервираш ли салатата?
Тя войнствено присви очи, но апетитното ухание на запръжка и на сос я изкуши. Изведнъж се почувства адски прегладняла. Разклати стъкленицата с олио и оцет и овкуси салатата, след което я разбърка с пластмасовата лъжица. Ноно донесе чиниите на масата и се настани от края. Роберто си свали престилката и седна до него. Бренди се разположи срещу Роберто.
Ноно им протегна ръце.
Бренди положи длан в неговата и се загледа в широката ръка на Роберто.
Не искаше да го докосва. Не стига, че слушаше топлия му глас с лек италиански акцент, но когато го докосваше, забравяше какви неприятности й е създал, съмнителната му честност, мръсната му професия и усещаше тялото му до нея, в нея, върху нея. Това я караше да го желае — желание, на което не се знаеше дали ще устои.
Роберто не беше мъж за жена, стъпила здраво на земята, с очи, устремени право към целта. За жена като нея.
Но двамата мъже я чакаха да затвори кръга за молитва, затова тя неохотно стисна Робертовата длан.
Ето, че не беше толкова страшно. Можеше да издържи…
Ноно изрече традиционния католически благослов и завърши с: „Отче наш, молим ти се, подкрепяй ни. Амин“.
Ноно и Роберто стиснаха ръцете й.
— Амин — прошепна Бренди, изненадващо за себе си.
При първата хапка едва удържа радостното си възклицание. Това не беше храна, а амброзия. След още една хапка вдигна поглед и осъзна, че мъжете я гледат.
— Вкусно е — похвали тя яденето.
Дядо и внук се ухилиха и започнаха да се хранят.
Бренди беше довършила първия си резен полента, когато Роберто съобщи:
— Разговарях също така със сестра ти.
Бренди остави вилицата.
— Говорил си с Ким?
— Тя позвъни и аз вдигнах телефона ти.
— Защо не ме събуди?
— Спеше толкова сладко. Не се притеснявай, проведохме ползотворен разговор.
— Обзалагам се. — Днес злополучията се редяха едно след друго. — Какво й каза?
— Че ще се грижа за теб.
— О, не. — Бренди си представи реакцията на Ким. Сестра й не беше от жените, които вярват на мъжката честна дума.
Всъщност в това отношение двете си приличаха.
— Тя иска ти да й се обадиш. — Той улови ръката й, когато Бренди се надигна да стане. — Покажи малко уважение към труда ни. Можеш да й звъннеш след вечеря.
— Когато съм гладна, не съм заядлива — раздразнено рече Бренди.
— Не, миличка. — Ноно я отряза абсолютно спокойно. Когато вдигна поглед, установи, че Бренди го гледа яростно. — Прощавай! За миг прозвуча досущ като жена ми.
Роберто сведе глава и се опита да скрие усмивката си.
Опитът му не се увенча с успех.
— Според мен двамата трябва да пренощувате при мен — предложи Ноно.
Бренди се нуждаеше от известно усамотение, за да проумее как така всичките й планове са разбити на пух и прах. Затова се усмихна и го потупа по ръката.
— Благодаря ти, Ноно, но не нося никакви дрехи. Даже четка за зъби нямам. А след толкова ядене днес определено ще ми трябва четка за зъби.
