Насочвам се към дълга редица, на която са закачени сладички блузки и започвам да ги разглеждам една след друга.
— Не е ли страхотна тази?! — възкликвам и измъквам тениска с миниатюрна пеперудка. — А тази с маргаритката много ще ти отива!
— Искате ли да ги пробвате? — пита ме учтиво Сандра. — Дайте, ще ги оставя в пробните!
— Да, ако обичаш! — подавам й ги аз и се ухилвам доволно на Джес.
Обаче тя не ми връща усмивката. Всъщност, не е направила и крачка дори от мястото, където я оставих. Стои си там с ръце в джобовете и сумти.
Сигурно наистина е малко странно да пазаруваш за първи път с човек, когото не познаваш. Други път нещата се нареждат от първия път — както стана със Сузи, когато двете се мотахме заедно и се пресегнахме към един козметичен комплект на Лулу Гинес
В някои случаи обаче има и доста неловки моменти. Нямаш представа какви са вкусовете на другия и непрекъснато вадиш разни неща и питаш: „Това харесва ли ти? А това тук?“
Вероятно Джес просто се нуждае от малко подкрепа.
— Тези поли тук са приказни! — отбелязвам, като се насочвам към друга закачалка с вечерно облекло. — Тази черната с мрежичките ще ти стои превъзходно! — Изваждам я и я показвам на Джес. Тя се присяга към етикета с цената, поглежда го и пребледнява.
— Направо не мога да повярвам какви цени слагат в днешно време! — промърморва недоволно.
— Напълно разумни, не мислиш ли? — промърморвам в отговор аз.
— И полата ли? — обажда се зад нас Сандра.
— Да, благодаря! Ще я пробвам също така и в сиво и… ах, да, и в розово! — добавям, защото точно в този момент забелязвам розовото в края на закачалката.
След около двадесет минути вече сме успели да обиколим целия магазин и в пробните ни очакват две купчини дрехи. Джес надали може да се определи като особено словоохотлива. Даже, ако трябва да бъдем по-точни, беше доста мълчалива. Обаче аз говоря и заради нея, а освен това избирам всички неща, които, според мен, ще й стоят прекрасно, като ги добавям към купчината.
— Окей! — възкликвам накрая въодушевено. — Хайде да ходим вече да ги пробваме! На бас, че ще изглеждаш фантастично в тази пола! Можеш да я носиш с блузката с падналия ръкав и може би…
— Не възнамерявам да пробвам каквото и да било — изрича Джес. Изважда си ръцете от джобовете и се подпира на стената.
Поглеждам я развеселено.
— Какво каза?
— Казах, че няма да пробвам абсолютно нищичко — повтаря тя, после кимва към пробните и добавя: — Обаче ти върви и пробвай. Аз ще те чакам тук.
В магазина се възцарява тишина. Всички зяпват.
— Ама… защо няма да пробваш нищо? — изричам накрая.
— Нямам нужда от нови дрехи — отговаря Джес.
Вторачвам се в нея напълно объркана. С периферното си зрение улавям как продавачките си разменят притеснени погледи.
— Все трябва да
— Не, благодаря. Имам си.
— Не искаш ли поне да пробваш една от тези разкошни блузки? — питам и вдигам една под носа й. — Просто да се видиш как изглеждаш в нея?
— И без това не възнамерявам да я купувам, така че, какъв е смисълът да я пробвам?
— Всичко е за моя сметка! — просветва ми внезапно истината. — Нали знаеш, че днес черпя аз?
— Не искам да ти пилея парите напразно. Но и не желая да ти преча. Хайде, върви да ги пробваш.
Направо не знам как да постъпя в този момент. Никога не съм и допускала, че Джес ще откаже поне да пробва нещо!
— Всичко е вътре и те чака, Беки! — обажда се услужливо Сандра.
— Хайде, върви! — кимва ми Джес.
— Ами… добре тогава — съгласявам се накрая. — Няма да се бавя много.
Насочвам се към пробната и обличам повечето от оставените вътре дрехи. Обаче въодушевлението ми отдавна се е изпарило. Не е същото, когато съм сама. Исках да ги пробваме
Направо не ми го побира умът! Как е възможно тя да не иска да пробва поне едно нещо?!
С внезапен пристъп на отчаяние си давам сметка, че тя сигурно презира вкуса ми за облекло. И не казва нищо, защото държи да бъде учтива.
— Хареса ли си нещо? — пита Джорджина, когато се появявам за последен път.
— Всъщност… да! — отговарям, като се старая отчаянието да не ми проличи. — Ще взема две от блузките и розовата пола. Стои наистина прекрасно!
Поглеждам към Джес, обаче тя се взира някъде в празното пространство пред себе си. Внезапно обаче идва на себе си, сякаш току-що ме е забелязала.
— Готова ли си? — пита.
— Да. Само ще отида да ги платя.
Насочваме се към касата, където Сандра започва да сканира бар кодовете на покупките ми. Междувременно Джорджина разглежда Джес с нескрито любопитство.
— Ако не сте в настроение за дрехи — обажда се неочаквано тя, — какво ще кажете за бижута? — И веднага изважда един поднос изпод касата. — Имаме прекрасни гривни. Само по десет лири. Тази може би ще ви хареса. — И собственичката вдига една красива гривна, представляваща преплетени овали от чисто сребро, и аз ахвам.
