И така, преди да се отправим към супермаркета, аз надрасквам една учтива бележка до Нейтън Темпъл и я пускам в кутията пред кооперацията. И когато тръгвам по улицата, усещам, че ме залива задоволство. Определено вече държа ситуацията под пълен контрол — Люк не знае нищо, а аз съм супер съпруга!
Настроението ми се повишава още повече, когато влизаме в супермаркета. Божичко, ама тези супермаркети са страхотни местенца! Ярко осветени, чисти, наоколо се носи тиха музика, и непрекъснато раздават мостри от това и онова. Освен това можеш да си купиш колкото си искаш сидита и гримове и всичко минава в кредитната ти карта като хранителен продукт!
Първото нещо, което привлича вниманието ми, когато влизам, е рафтът с луксозни чайове. Очевидно има промоция — ако купиш комплект от три кутийки, получаваш безплатно цедка за чай във формата на цветче.
— Промоция! — възкликвам щастливо и грабвам три какви да е кутийки.
— Ако питаш мен, тук няма никаква отстъпка — обажда се неодобрително зад гърба ми Джес и аз веднага настръхвам.
Защо трябваше въобще да идва с мен?!
Както и да е. Няма значение. Каквото и да става, аз съм длъжна да продължа да се държа учтиво и любезно.
— Напротив, има отстъпка! — обяснявам търпеливо. — Дават безплатен подарък!
— Обичаш ли изобщо жасминов чай? — пита тя, като поглежда кутията в ръката ми.
— Ами…
Жасмииов чай. Това е онзи чай, дето прилича на сухи животински изпражнения, нали така?
И какво от това?! Аз си искам безплатната цедка!
— На жасминовия чай винаги може да му се намери някакво приложение — отвръщам безгрижно и хвърлям кутийката в количката си. — Така! Сега какво следва?
Закарвам количката към рафтовете със зеленчуците, като пътьом вземам един брой на списание
Аууу! Ама новото
— Какво правиш? — чувам в ухото си погребалния тон на Джес.
Ама така ли възнамерява да ме апострофира из целия магазин?!
— Просто пазарувам — отговарям ведро и хвърлям в количката някаква нова книга с меки корици.
— Тази можеш да си вземеш от библиотеката напълно безплатно! — изтъква ужасена Джес.
— Ако искаш да знаеш, това е съвременна класика! И всеки трябва да си има книгата в личната си библиотека!
— Защо? — настоява досадно тя. — Защо пък да не можеш да си я вземеш от библиотеката?
Без да искам, започвам да се вбесявам.
„Просто защото искам да си я имам чистичка и блестяща на рафтовете у дома! Така че разкарай ми се от главата и ме остави на мира!“ — иска ми се да отвърна.
— Защото… може да пожелая да си водя бележки в полето — отговарям високомерно. — Ако искаш да знаеш, литературната критика е едно от моите хобита!
И тръгвам с количката напред, а тя подтичва нахално след мен.
— Беки, виж сега, просто искам да ти помогна! Налага се да овладееш импулса си за непрекъснато харчене на пари! Трябва да станеш по-пестелива! Двамата с Люк си поговорихме доста по този въпрос и…
— Така ли? — свивам наперено рамене. — Колко мило от ваша страна!
— Мога да ти дам няколко идеи… да ти покажа как можеш да бъдеш пестелива…
— Нямам нужда от твоята помощ! — срязвам я възмутена аз. — Аз съм си достатъчно пестелива! Ако искаш да знаеш, даже съм много пестелива!
Джес ме оглежда невярващо.
— И смяташ, че е проява на пестеливост да си купуваш скъпи списания, които можеш да прочетеш безплатно и в библиотеката?!
В продължение на няколко секунди не знам какво да отговоря. После погледът ми пада върху броя на
— Защото, ако не си ги купя, няма да мога да получа безплатните подаръци към тях, разбра ли?! — отвръщам с победоносен тон и завивам с количката си към другата алея.
Ха! Кажи сега нещо де, госпожице Многознайке!
Насочвам се към рафта с плодовете и започвам да пълня количката си.
Така. Хубави здравословни ябълки. Вдигам глава и — Джес отново примигва.
— Какво? — срязвам я аз. — Сега пък какво има?!
— Можеш да си купиш ябълки и на килограм! — И посочва към другия край на алеята с плодовете, където някаква жена съзнателно избира ябълка след ябълка и пълни торбичката си. — Купуването на бройка е доста по-скъпо! А така ще спестиш… двадесет пенса!
Божичко, какво спестяване само! Двадесет мижави пенса!
— Времето е пари — отвръщам с хладен тон аз. — И, честно да ти кажа, Джес, не мисля, че си струва да губя време, за да избирам качествени ябълки от купчината!
— И защо не? — отвръща невъзмутимо тя. — В крайна сметка и без това си безработна!
Ахвам от обидата.
Безработна ли?! Аз —
Аз не съм безработна! Аз съм професионален продавач-консултант! И си имам работа, която ме чака!
Обаче… въобще не смятам да я удостоявам с отговор. Завъртам се на пета и се насочвам към рафтовете със салатите. Пълня си две кутии с луксозни мариновани маслини, връщам се към количката и — зяпвам изумено.
Ама кой е сложил тази торба с картофи в количката ми?!
