Да съм казвала, че искам картофи? Да съм казвала, че
Ами ако съм на диетата на Аткинс?!
Оглеждам се побесняла, ала от Джес ни следа. А тъпата торба е толкова тежка, че не мога да я вдигна сама. За нея може и да няма проблеми — нали е госпожица Културистка на годината! И къде се е скатала, между другото?
И за мое огромно изумление точно в този момент я виждам да излиза от една странична врата, носеща голям кашон и говореща с някакъв продавач. Какво пък е намислила сега?
— Тъкмо говорих с мениджъра по доставките — казва тя, като се приближава към мен. — Можем да вземем всичките тези наранени банани буквално без пари!
Какво?
Надниквам в кашона и установявам, че е пълен с най-отвратителните, смачкани и почернели банани, които някога съм зървала!
— Стават за ядене — отбелязва Джес. — Само трябва да изрежеш почернелите части.
— Но аз не желая да изрязвам почернелите части! — отговарям аз с далеч по-писклив глас, отколкото възнамерявах. — Искам си хубави, жълти банани! Освен това нямам нужда и от тази тъпа торба с картофи!
— Но само от една торба можеш да готвиш в продължение на цели три седмици! — дръпва се обидено Джес. — Това е най-икономичната и най-богата на хранителни вещества храна, която може да се купи! Само един картоф…
Божичко, пак ли?! Не и още една лекция за картофите!
— И къде ще ги сложа, ако смея да попитам? — прекъсвам я аз. — Нямам толкова голям шкаф!
— В коридора има един. Можеш да ги сложиш там. А ако станеш член на клуба за покупки на едро, в него можеш да съхраняваш също така и брашно, и зърнени храни.
Този път е мой ред да отстъпя изумено.
Зърнени храни ли?! И за какво са ми на мен зърнени храни?! А и както разбирам, тя въобще не е надзървала във въпросния шкаф.
— Това е шкафът ми за дамски чанти — изтъквам назидателно. — И е догоре пълен.
Джес свива рамене и безцеремонно заявява:
— Нищо не ти пречи да изхвърлиш някои от тях!
В продължение на няколко секунди съм прекалено шашната, за да отговоря каквото и да било. Тя сериозно ли ми предлага да изхвърля част от чантите си? При това заради някакви си… картофи?!
— Хайде да тръгваме — изричам накрая с колкото ми е възможно по-спокоен тон.
Трябва да бъда учтива. Трябва да бъда любезна. Само след двадесет и четири часа ще се отърва от нея!
Но докато продължаваме да обикаляме из магазина, аз наистина започвам да губя самообладание. Джес непрекъснато каканиже в ухото ми — отново и отново, докато накрая ми идва да се обърна и да я зашлевя.
„Можеш сама да си приготвяш лицата — ще ти излезе двойно по-евтино… Мислела ли си да си купиш готварска печка втора употреба? Прахът за пране, който е собствена марка на магазина, е с 40 пенса по-евтин… Вместо омекотител можеш да използваш оцет…“
— Не искам да използвам оцет! — срязвам я аз. — Искам да си използвам качествен омекотител, ясна ли съм?! — И слагам едно шише в количката си, като се насочвам към плодовите сокове.
Джес върви след мен.
— Някакви коментари? — питам, като слагам две кутии с натурален сок в количката си. — Да намираш нещо лошо в здравословния портокалов сок?
— Не — свива рамене Джес. — Само дето можеш да получиш същото и от чаша чешмяна вода и разтворима таблетка витамин С.
Окей. Този път вече наистина ще й ударя шамар.
И само защото ме предизвика, аз слагам още две кутии в количката си и после се насочвам към хляба. Във въздуха се носи вкусен аромат на печен хляб, а когато се приближавам, на щанда зървам жена, която демонстрира нещо пред насъбралата се тълпа.
Аууу! Много обичам такива неща!
Жената държи пред себе си блестяща хромирана джунджурия, включена в контакта в стената, и когато го отваря, оказва се, че уредът е пълен с вафлички във форма на сърчица — със златисти корички и изключително вкусни на аромат.
— Уредът за приготвяне на вафлички е лесен за употреба! — казва жената. — Чрез него всяка сутрин можете да се събуждате с аромата на прясно изпечени вафлички!
Господи, ама това е страхотна идея! Представям си как двамата с Люк си лежим на спалнята и си похапваме вафлички във формата на сърчица, залети с кленов сироп, и отпиваме от пенестото си капучино.
— Този уред обикновено струва 49.99 лири — продължава жената. — Но днес го предлагаме на специалната цена от… двадесет и пет лири! Това прави петдесет процента отстъпка!
Сякаш ме удря ток. Петдесет процента отстъпка ли?!
Ясно. Значи веднага трябва да си взема един такъв!
— Да, ако обичате! — изричам и бутвам количката си напред.
— Ама какво правиш? — вика ужасено Джес.
— Напълно очевидно е, че си купувам уред за печене на вафлички — подбелвам очи аз. — Може ли да ми се махнеш от пътя, ако обичаш?
— Няма! — тупва с крак Джес и се заковава точно пред количката ми. — Няма да ти позволя да пилееш двадесет и пет лири за уред, от който изобщо нямаш нужда!
Впивам в нея поглед, пълен с ненавист. Коя е тя, че да ми казва от какво имам и от какво нямам нужда?!
— Напротив,
