Накрая събирам сили и казвам:
— Аз
Всички в магазина започват да ме оглеждат любопитно.
— Значи ти не се интересуваш от скали, така ли? — пита жената със зелената забрадка.
— Ни най-малко — кимвам аз. — И ако трябва да бъда честна, точно това се превърна в един от проблемите между нас.
— Какво стана? — ококорва се жадно Кели.
— Ами… Казах на Джес, че никога през живота си не съм чувала за по-досадно хоби от скалите, и после допълних, че то й приляга.
Всички ахват в един глас.
— С Джес човек трябва да внимава, когато говори за скали, особено да внимава да не каже нещо лошо — отбелязва жената с бежовия шлифер. — Тя си ги обича тези нейни камъни.
— Джес е добро момиче — приглася сивокосата дама, като ме поглежда неодобрително. — Стабилно момиче. Винаги може да се разчита на нея. И от нея би станало прекрасна сестра!
— Да, никой не може да си мечтае за по-добра — съгласява се жената със зелената забрадка.
Чувствам се уязвима пред неодобрителните им погледи.
— Ама аз нямам никаква вина! Искам да се помирим! Обаче тя не желае да бъде моя сестра! Просто не мога да разбера как се обърка всичко! Толкова много си мечтаех, че ще станем приятелки! Организирах един прекрасен уикенд в нейна чест, обаче на нея не й хареса абсолютно нищичко! И непрекъснато ме гледаше и ми говореше укорително. Накрая се скарахме жестоко… и аз й ги наговорих едни…
— Какво й каза? — пита Кели с все така жаден поглед.
— Ами… — потривам притеснено нос и продължавам: — Казах й, че е нещастница. Казах й, че е много досадна…
Ново колективно ахване. Кели изглежда искрено ужасена и вдига ръка, като че ли иска да ме накара да млъкна. Обаче аз не искам да мълча. Това е като катарзис. Сега, когато започнах, искам да си призная всичко.
— Казах й също така, че е най-стиснатият човек, когото познавам — продължавам, стимулирана от ужасените им физиономии. — Без никакъв вкус за облеклото и сигурно са й направили операция за премахване чувството за хумор…
Тук спирам, обаче този път не следва никакво ахване. Всички са замръзнали по местата си.
Внезапно си давам сметка, че из въздуха се носи тих звън. И сега, като се замисля, осъзнавам, че този звън продължава вече няколко секунди. Много, ама много бавно се обръщам към вратата.
И по гърба ми пропълзяват леденостудени тръпки.
На прага стои Джес, с пребледняло лице.
— Джес! — изломотвам аз. — Господи, Джес! Аз не… Не исках да кажа… Просто им разказвах…
— Чух, че си тук — отваря уста тя с видимо усилие. — Дойдох да проверя дали си добре. Да видя дали нямаш нужда да прекараш нощта някъде. Но сега… промених мнението си. — Поглежда ме право в очите и изрича: — Бях наясно, че е и куха и разглезена, Беки! Обаче не бях наясно, че освен това си и двулична кучка!
Обръща си и излиза от магазина, като трясва вратата след себе си.
Кели е почервеняла като домат, а лицето на Джим е разкривено от притеснение. Неловкостта в целия магазин е толкова осезаема, че с нож да я режеш.
После жената със зелената забрадка скръства ръце пред гърди и отбелязва:
— Е, май съвсем я оплеска, а, скъпа?
Изпадам в тотален шок.
Дойдох тук да се сдобря с Джес, а единственото, което успях да постигна, е да влоша нещата още повече.
— Заповядай, скъпа — казва Джим и поставя пред мен нова чаша чай. — С три захарчета.
Трите жени също са се присъединили към пиенето на чай, а Джим дори ни е сложил и кейк. Нещо ми подсказва, че всички са в очакване да им направя още малко шоу.
— Аз не съм двулична кучка — изричам с отчаяние в гласа и отпивам от чая си. — Честна дума! Добър човек съм! Дойдох тук, за да изградя мостове! Така де, знам, че двете с Джес не се разбираме. Обаче исках да се уча от нея. Мислех си, че тя може да ми помогне да спася брака си…
Всички си поемат жадно дъх.
— И бракът й ли е в опасност? — обръща се жената със зелената забрадка към Джим, след което цъква с език. — Горкичката!
— Нещастието никога не идва само — изгърмява до нея жената с металносивата коса. — Да не би да е избягал с някоя фльорца?
Джим ме поглежда, след което се привежда към жените, снишава глас и обяснява:
— Доколкото разбрах, избягал е в Кипър с някакъв тип на име Нейтън.
— О! — очите на сивокосата дама стават на понички. Разбирам!
— И сега какво ще правиш, Беки? — пита Кели и прехапва устни.
„Ще се върна вкъщи — минава ми през ума. — Ще се предам.“
Обаче пред очите ми непрекъснато изниква бледото лице на Джес и болката в сърцето ми се усилва все повече и повече. Много добре знам какво е да бъдеш предадена от двулична кучка. Достатъчно кучки съм срещала през живота си. И точно в този момент спомените ми предлагат на тепсия образа на Алиша Дългокраката кучка — най-подлото, най-отмъстителното същество, което съм познавала някога.
Не мога да понеса мисълта, че собствената ми сестра ме мисли за същата като Алиша!
