Уил бе отделил особено много време тъкмо на това убийство — обходи ферибота и терминала с автобусната спирка, отиде до местопрестъплението, посети дома и църквата. Сексуалните престъпления бяха стихията му. Не че искаше да прави кариера с тях — никой с ума си не би написал в молбата си в Куонтико „Бих искал някой ден да специализирам сексуални престъпления.“ Просто първите му големи случаи имаха силни сексуални моменти, а точно по този начин те разпределят в Бюрото. Беше направил повече от това да следва интуицията си — гореше от амбиция и се усъвършенства до степента на експерт. Бе изучил най-усърдно аналите на сексуалните престъпления и се беше превърнал в ходеща енциклопедия по серийната перверзност на американците.
Беше виждал подобно убийство преди и бързо си спомни профила на извършителя. Убиецът бе опитен ловец, планираше ходовете си, предпазлив самотник, който внимаваше да не оставя следи от ДНК след себе си. Явно е познавал квартала, което означаваше, че или в момента пребивава там, или някога е живял на Стейтън Айлънд. Познавал е парка като собствената си длан и е преценил точно къде да си свърши работата, без риск от случайни свидетели. Имаше голяма вероятност да е латинос, тъй като жертвата му е проявила достатъчно доверчивост, за да се качи в колата му, а знаеше, че английският й бил съвсем ограничен. Имаше голяма вероятност да е познавала убиеца си, било то и бегло.
— Чакай малко — внезапно рече Уил. — Разполагаме с нещо. Убиецът почти със сигурност е имал кола. Трябва да се огледаме за същия тъмносин седан, който е прегазил Майлс Дрейк. — Надраска „Син седан“ върху листа. — Как беше името на свещеника й?
Нанси си спомни тъжното му лице и не й се наложи да рови в бележника си.
— Отец Рохас.
— Трябва да направим диплянка с различни модели тъмносини седани и да помолим отец Рохас да ги раздаде на енориашите и да види дали някой не познава някого с такава кола. Освен това пусни списъка на енориашите в отдела за моторни превозни средства и вземи разпечатка на регистрираните автомобили. Обърни особено внимание на мъжете.
Тя кимна и си отбеляза.
Уил опря ръце на тила и се прозя.
— Трябва да отскоча до клозета. После ще се обадим на онзи тип.
Съдебните лекари в централата ги упътиха към Джералд Соуфър, водещия експерт в окръга по наистина странни смъртни случаи. Фактът, че търсеха именно неговата консултация, беше мерило за безсилието им във връзка с кончината на Клайв Робертсън.
В течение на шест минути Уил и Нанси бяха правили сърдечен масаж на безжизненото тяло на Клайв, докато не дойдоха парамедиците. На следващата сутрин се навъртаха около съдебния лекар, когато онзи отвори тялото на Клайв и започна да търси причината за смъртта. Като се изключат счупените кости на носа, външни травми нямаше. Тежкият му мозък, който доскоро преливаше от музика, бе нарязан на тънки резенчета като филийки. Нямаше признак за удар или кръвоизлив. Всичките му вътрешни органи бяха нормални за човек на неговата възраст. Сърцето му бе леко уголемено, клапите — нормални, коронарните артерии имали слаби до средни признаци на атеросклероза, особено лявата низходяща, която беше седемдесет процента запушена.
— Сигурно моята е запушена повече, отколкото на този — изхриптя докторът ветеран.
Нямаше признаци за инфаркт, макар Уил да знаеше, че това може да се определи категорично едва след микроскопско изследване.
— Засега не мога да изляза с диагноза — заяви патологът, сваляйки ръкавиците си.
Уил чакаше с безпокойство резултатите от кръвните и тъканните изследвания. Надяваше се да открият някаква отрова, но се интересуваше също и от ХИВ статуса му, тъй като бе правил дишане уста в уста на окървавеното тяло на Клайв. След няколко дни резултатите пристигнаха. Добрата новина — тестовете за ХИВ и хепатит бяха отрицателни. Лошата новина —
— Да, имах възможност да се запозная с доклада от аутопсията на господин Робертсън — каза д-р Соуфър. — Типично е за синдрома.
Уил се наведе към микрофона.
— В смисъл?
— Ами, сърцето му не е било в толкова лошо състояние. Няма критични коронарни запушвания, никакви тромбози, никакви хистопатологични данни за нарушения на миокарда. Това е типично за изследваните от мен пациенти с предизвикана от стрес кардиомиопатия, известна също като синдром на блокиране на миокарда.
Според Соуфър, внезапен емоционален стрес, като страх, гняв или шок, може да доведе до внезапно и фатално спиране на сърцето. Жертвите били хора, които във всички останали отношения били здрави, но били подложени на внезапен и силен емоционален удар, например смъртта на близък човек или силна уплаха.
— Докторе, говори специален агент Липински — обади се Нанси. — Чела съм статията ви в „Медицински журнал на Нова Англия“. Нито един от пациентите с вашия синдром не е умрял. Какво прави господин Робертсън различен?
