— Добре — каза Уил. — Този има възможни връзки.
Нанси също ги видя и се ободри.
— Да, какво ще кажеш за това? Убиецът е наркоман, убива Елизабет и се опитва да открадне наркотици от аптеката й. Има зъб на Марко и му бие свръхдоза, а също и сметки за уреждане с Майлс, който му е доставчик.
— А Дейвид?
— Най-вероятно е бил нападнат за пари, което също подхожда на наркоман.
Уил поклати глава и се усмихна кисело.
— Много изсмукано ми звучи — изтъкна той, пишейки „Възможен наркоман???“ — Добре, на финалната права сме. Нашият човек си взема две седмици почивка, след което започва отново на единадесети юни. Защо е тази пауза? Да не би да е уморен? Или зает с нещо друго? Може би е напуснал града? И се е върнал във Вегас?
Риторични въпроси. Нанси изучаваше лицето на Уил, който мислеше ожесточено.
— Прехвърлихме всички пътни нарушения в посока изток на основните пътища между Вегас и Ню Йорк за периодите между датите от картичките и дати на убийствата и не попаднахме на нищо интересно, така ли е?
— Така е — кимна тя.
— Разполагаме и с пътническите списъци за всички полети между Вегас и Ню Йорк за същите дати, нали?
— Да.
— И какво сме научили от това?
— Засега нищо. Имаме няколко хиляди имена, които съпоставяме на всеки няколко дни с имената в базите данни на жертвите. Засега без резултати.
— И сме направили щатски и федерални проучвания на досиетата на всички пътници, нали?
— Уил, задаваш ми този въпрос за стотен път!
Нямаше намерение да се извинява.
— Защото е важно! И направи разпечатка на всички пътници с испаноезични имена. — Посочи към купчината папки на пода до прозореца. — Подай ми онази. От нея се включих.
Случай номер седем: Ида Габриела Сантяго, седемдесет и осем годишна, застреляна в ухото в спалнята си с пистолет 22 калибър. Както и беше предположил, не е била изнасилена и като се изключат жертвата и най-близките й роднини, не са намерени никакви други отпечатъци от пръсти. Чантата й е била открадната и все още не е открита. Калният отпечатък под прозореца в кухнята е от дванадесети размер, с характерната шарка на популярните маратонки „Рибок“ DMX 10. По дълбочината на отпечатъка и съдържанието на вода в калта в лабораторията са изчислили, че заподозреният е тежал около седемдесет и седем килограма, горе-долу толкова, колкото и онзи от записите на Парк Авеню. Бяха търсили връзки, особено със случая „Лопес“, но между живота на двете жени не бяха открити общи моменти.
Оставаше случай номер осем: Лусиъс Джеферсън Робертсън, човекът, буквално уплашен до смърт. Нямаше какво още да се каже за него, нали?
— Това е, предавам се — обяви Уил. — Ще обобщиш ли, партньоре?
Нанси запрелиства бележките си и хвърли поглед на „Ключовите наблюдения“.
— Може да се каже, че заподозреният е висок около метър и седемдесет и пет, тежащ към седемдесет и седем килограма мъж от испаноезичен произход, наркоман и склонен към сексуално насилие, който кара синя кола, притежава нож, пистолети двадесет и втори и тридесет и осми калибър, пътува редовно с кола или самолет до Лас Вегас и обратно и предпочита да убива хора в делнични дни, за да може да си почине през уикендите.
— Ама че профил — отбеляза Уил и на лицето му най-сетне се появи усмивка. — Добре, да съберем всичко накуп. Как подбира жертвите си и защо са шибаните пощенски картички?
— Недей да ругаеш! — рече тя и игриво замахна с бележника си към него. — Възможно е жертвите да са свързани, но може и да не са. Всяко престъпление е различно. Човек остава с впечатлението, че това е търсено нарочно. Може би подборът на жертвите също е правен напосоки. Изпраща картичките, за да ни покаже, че престъпленията са свързани и че той е онзи, който решава дали някой ще умре. Чете във вестниците за Убиеца на Апокалипсиса, гледа репортажите по кабелните телевизии и това е истинската тръпка за него. Много е умен и много извратен. Такъв е нашият човек.
Зачака одобрението му, но вместо това той я поля със студена вода.
— Ти си абсолютен перко, специален агент Липински, знаеш ли го? — Стана и се възхити на усещането да имаш бистра глава и стомах, способен да поема храна. — В анализа ти има само една грешка. Не вярвам на нито една дума от него. Единственият познат ми архипрестъпник, способен на подобна брилянтна проява на зло, е Леке Лутор, а последния път, когато се сблъсках с него, беше в комикс. Излез да похапнеш. После мини да ме вземеш за пресконференцията.
Изпрати я с намигване и се загледа след нея. Помисли си, че определено изглежда по-добре.
