Лятото напредна, делото се проточи и съобщенията за Апокалипсиса в пресата започнаха да се появяват веднъж седмично. Отначало даваха изявления всеки ден, но подобно ниво на популярност не можеше да се задържи дълго. Все пак в историята имаше хляб, при това доста, и се оказа с по-висок рейтинг от О Джей Симпсън, Джон Бенет и Ана Никол, взети заедно. Всяка вечер кабелните телевизии разнищваха случая до молекулярно ниво от водещи и цял легион бивши служители на ФБР и други правозащитни организации, юристи и учени глави, които тежко изказваха теориите си. Напоследък започна да се оформя обща за всички тема — ФБР няма напредък, следователно ФБР са некадърници.
Пресконференцията се проведе в балната зала на „Хилтън“. Когато Уил и Нанси заеха местата си край служебния вход, три четвърти от помещението бяха изпълнени от журналисти, фотографи и важни клечки. По даден сигнал включиха прожекторите и започна прякото излъчване.
Напет и невъзмутим, кметът се качи на подиума.
— Това разследване продължава вече шест седмици — започна той. — Добрата новина е, че за последните десет дни няма нови жертви. Макар да не са извършени арести, професионалистите от правозащитните служби от Ню Йорк, щата Ню Йорк и федералните агенции работят усърдно — и според мен продуктивно — за проучването на множество следи и хипотези. Същевременно не можем да отречем, че в града станаха осем свързани помежду си убийства и нашите граждани няма да се почувстват в пълна безопасност, докато извършителят не бъде заловен и даден на правосъдието. Бенджамин Райт, главен асистент от филиала на ФБР в Ню Йорк, ще отговори на въпросите ви.
Райт бе висок и слаб афроамериканец към петдесетте, с тънки мустаци, късо подстригана коса и професорски очила с телени рамки. Стана и приглади гънките на двуредното си сако. Чувстваше се спокойно пред камерите и говореше ясно в грозда микрофони.
— Както каза кметът, ФБР работи в сътрудничество с градските и щатските служби за решаването на този случай. Това несъмнено е най-голямото разследване на серийни убийства в историята на Бюрото. Макар да нямаме задържан заподозрян, продължаваме да работим неуморно и искам много ясно да подчертая, че ще намерим убиеца. Не страдаме от ограничени ресурси. Използваме всичко налично за този случай. Въпросът опира до време, не до липсата на хора. А сега ще отговоря на въпросите ви.
Журналистите забръмчаха като разбутан кошер, макар да не очакваха да научат нещо ново. Телевизионните репортери бяха достатъчно цивилизовани да оставят техните омацани с мастило колеги от вестниците първи да хвърлят камъните.
В. Има ли нови резултати от токсикологичните проби на Лусиъс Робертсън?
О. Не. За някои от тестовете на тъканите ще са нужни още няколко седмици.
В. Правени ли са изследвания за рицин и антракс?
О. Да. И двата са отрицателни.
В. Щом всички проби са отрицателни, тогава какво е убило Лусиъс Робертсън?
О. Все още не се знае.
В. Тази липса на яснота не рискува ли да разтревожи обществото като цяло?
О. Когато научим причината за смъртта, ще я оповестим.
В. Полицията в Лас Вегас сътрудничи ли ви?
О. Да.
В. Всички отпечатъци върху картичките ли са проверени?
О. Почти. Остават да се проверят още няколко пощенски служители.
В. Има ли някакви следи към мъжа с качулката от случая със Суишър?
О. Никакви.
В. Куршумите от двете стрелби имат ли съответствие с някакви минали случаи?
О. Не.
В. Откъде сте сигурни, че зад всичко това не стои „Ал Кайда“?
О. Няма улики, предполагащи тероризъм.
В. Екстрасенска от Сан Франциско се оплака, че ФБР не желае да говори с нея въпреки твърденията й, че в убийствата е замесен дългокос мъж на име Джаксън.
О. ФБР се интересува от всяка заслужаваща доверие информация.
В. Наясно ли сте, че обществото се обезсърчава от липсата на напредък?
О. Служителите споделят чувствата на гражданите, но остават уверени в крайния успех на разследването.
В. Мислите ли, че ще има още убийства?
О. Надяваме се, че не, но няма начин да знаем със сигурност.
В. ФБР разполага ли с профил на Убиеца на Апокалипсиса?
О. Все още не. Работи се по въпроса.
В. Защо създаването му се бави толкова?
О. Заради сложността на случая.
Уил се наведе към Нанси.
— Колосална загуба на време — прошепна в ухото й той.
В. Най-добрите специалисти ли са натоварени със случая?
О. Да.
В. Могат ли медиите да разговарят със специалния агент, ръководещ разследването?
О. Аз мога да отговоря на всичките ви въпроси.
— Сега става интересно — добави Уил.
В. Защо да не можем да се срещнем с агента?
О. Ще се опитаме да ви го осигурим за следващата пресконференция.
В. В момента той тук ли е?
О. …
Райт погледна умоляващо седящата на първия ред Сю Санчес, сякаш я призоваваше да контролира по-добре човека си. Тя се огледа и забеляза стоящия настрана Уил; единственото, което можеше да направи, бе да го изгледа убийствено.
Мисли ме за неуправляем, помисли си той. Какво пък, няма да я разочаровам. Аз съм ръководещият разследването специален агент. Не исках случая, но сега той е мой. Щом искат мен, ето ме.
