Рамо до рамо с виещите оплаквачи, касапите на Кироницка носели два от ковчезите. Процесията прекосила моста, минала в полето от макове и после се разляла сред камъните на гробището. Толкова много хора били надошли, че мнозина останали да наблюдават погребението от оградата на гробището. Докато евреите полагали в свещената земя своите мъртъвци, Макс и касапите заровили двамата казаци в полето, после добре заравнили пръстта над двата гроба. Тълпата от облечени в черно евреи скрила делото им от очите на случайни минувачи. Когато церемонията приключила, на връщане към града всеки един от евреите минал върху гроба на казаците и се изплюл. Тъй като били пролели еврейска кръв предишния ден, щели да се явят пред Създателя си измити с еврейска плюнка.
След месец Червената армия отново превзела Кироницка. Такова било времето — мнозина били погълнати от пагубния хаос, а той владее всяка земя, където брат е тръгнал срещу брата. В тези смутни дни Русия била изгубила хиляди свои незнайни войни и двамата безименни казаци също влезли в списъците от безследно изчезнали.
Но животът на Макс Русов се променил завинаги. От този ден нататък евреите взели да говорят за него със смесени чувства на страх, отвращение и страхопочитание. Никой, разбира се, не съжалявал за смъртта на казаците, но повечето били дълбоко погнусени от начина, по който били убити. Хората от Кироницка така и не успели да заличат от съзнанието си образа на Макс като злодей, който изскача в черната нощ със сатър в ръка и безмилостно го забива в гърлото на казака.
Неусетно евреите от града започнали да странят от Макс, а от това пострадала най-вече търговията на Мотеле. Рашел Зингер повече никога не прекрачила прага на неговата месарница. Макс направил опит да се види с Анна няколко седмици след погребението на баща й, но колкото да се осведоми за здравето й, но един от слугите на семейството го изгонил най-грубиянски, като му дал да разбере, че не бива да идва в този дом. „Бива, но само по време на погроми“ — измърморил Макс под носа си и се върнал в месарницата. След шест месеца официално бил обявен годежът на Анна Зингер с един богат търговец на кожи от Одеса и тя изчезнала завинаги от живота на Макс Русов.
Скоро след венчавката на Анна равинът Аврам Шор привикал Макс.
„Разбирам, че с присъствието си вредиш на Мотеле“ — рекъл той.
„Така е, рави. Хората отбягват да влизат в месарницата.“
„Макс, с присъствието си ти вредиш на евреите от Кироницка — казал равинът. — Ти си ни като проклятие, като зъл дух, който се е вселил у всички нас. Онзи ден една жена заварила синовете си да играят на улицата — единият с нож в ръка се канел наужким да убие брат си. След като дръпнала детето и хубаво го напляскала, попитала го що за игра е това, а момчето и отвърнало, че си играело на Макс Касапина, а брат му бил казакът.“
„Съжалявам, рави“ — отвърнал Макс.
„Дори децата ни са заразени от това проклятие. И все пак, Макс, бих искал да зная откъде идва това желание за насилие у теб?“
„Бях влюбен в Анна Зингер. Тайно влюбен“ — отвърнал Макс.
Смехът на равина прогърмял в цялото училище.
„Чирак касапин влюбен в дъщерята на Абрахам Зингер?“ — повторил равинът и поклатил глава недоверчиво.
„Не че съм искал да се оженя за нея — пояснил Макс. — Аз просто бях влюбен в нея. И Мотеле ми каза, че това е невъзможно.“
„Само да беше опитал, Абрахам щеше да те изхвърли от къщата като мръсно коте“ — казал равинът.
„Не и в нощта на погрома — рекъл Макс. — През онази нощ Абрахам Зингер щеше да ме посрещне като равин.“
„Ти си видял изнасилването на дъщеря му — продължил равинът. — На Абрахам това нямаше да му се понрави.“
„Аз убих насилника на неговата дъщеря — казал Макс. — Това щеше да се понрави на Абрахам.“
„Ти си се проявил като същински дивак през онази нощ“ — казал равинът и се изплюл върху Макс.
„Проявих се като евреин през онази нощ“ — отвърнал Макс.
„Евреин, по-жесток и от гой“ — додал равинът.
„Евреин, който не може да гледа да бъдат изнасилвани еврейски момичета“ — отвърнал му Макс.
„Ти вече не си част от Кироницка, касапино. Ти разстрои живота на евреите в този град.“
„Ще постъпя както ти е угодно, рави.“
„Моето желание е да напуснеш Кироницка завинаги. Върви в Полша. Върви където искаш. Върви в Америка, ако щеш.“
„Нямам пари за такова дълго пътуване“ — отговорил му Макс.
„Преди време майката на Анна Зингер дойде при мен — продължил равинът. — Тя ще ти даде пари за пътуването. Семейство Зингерови винаги ще се чувстват неспокойни, докато ти си в града. Братята на Абрахам са много влиятелни хора. Страхуват се, че един ден може да се разприказваш за видяното през онази нощ.“
„На никого не съм казвал“ — промълвил Макс.
„Братята на Абрахам не вярват, че един касапин може да си държи езика зад зъбите. Не и за дълго.“
„През нощта на погрома не видях братята на Абрахам да му се притекат на помощ“ — казал Макс.
„Като всички благочестиви евреи, и те са си стояли по къщите и са се молели за избавлението на нашия народ“ — отвърнал му равинът.
„Аз също се молех — казал Макс. — Но по друг начин.“
