Така Макс Русов срещнал най-добрия си приятел в Новия свят и съдбата на един еврейски род се преплела с тази на един християнски. Пътищата на съдбата се задвижват по техни си, неведоми закони, а случайната среща на тези двама променила живота на всички около тях. И двамата били обръгнали на самота, и двамата отдавна чакали появата на другия. След по-малко от година Макс открил първото си дюкянче в Уотърфорд и довел Естер, дъщерята на Мотеле Касапина, в Америка, за да му стане жена. Сватбеното тържество било организирано от Сайлас и Джини Пен Маккол. Всички първенци на Уотърфорд го почели с присъствието си.
През 1968-а Макс и жена му Естер отишли до Израел и в Яд Вашем — мемориалния комплекс, в списъка на убитите евреи Макс открил името на Анна Зингер. Била сред евреите на Кироницка, които есесовците разстреляли пред един ров. Цял час останал Макс в Яд Вашем и оплаквал своята невъзможна и невинна любов към Анна Зингер. Имало нещо в чистотата на неговата обич към това красиво момиче, което олицетворявало най-хубавото у него. Въпреки че бил вече на шейсет и пет години, продължавал да се чувства като шестнайсетгодишен младеж, омагьосан от красотата и очарованието на знатната еврейка с блестящи очи. Още не можел да заличи спомена за онази гледка, когато я зърнал гола и засрамена на пода, нито можел да понесе мисълта за смъртта й — без почит и молитви, захвърлена в неизвестен гроб. Не споменал на Естер, че е открил името на Анна. Същата нощ сънувал сън.
В съня си видял Анна Зингер, нейния съпруг и децата й, които нацистите избутвали навън от дома им. Видял ужаса, изписан върху лицето на Анна. Разпиляната й коса пламтяла като огън и се спускала по раменете й. Доближила се до рова, стискайки ръчичките на своите деца, между шпалир от ухилени нацистки войници.
В този сън най-ненадейно Анна започнала да танцува, но нейният танц останал невидим за войниците, както и за другите обречени на смърт евреи край нея. Минали няколко мига, преди напълно смаяният и объркан Макс да разбере, че Анна Зингер танцува за него, отдавайки почит през времето и чрез спомена на онова самотно и несправедливо низвергнато еврейско момче, което я бе обичало от разстояние, но я бе обичало с плам, огряващ целия му живот.
Макс се събудил от трясъка на картечен огън и вида на покосеното тяло на Анна, което се катурнало в рова заедно с децата й.
Когато се върнал в Уотърфорд, отишъл в синагогата, за построяването на която помогнал със собствените си ръце, за да каже една молитва за успокоение на душата на Анна Зингер.
Далеч, в Американския юг, той се помолил за душата й. По това време неговите съграждани вече му казвали Великия евреин не заради някакъв чутовен подвиг, а заради онова, което бил извършил за родния им град. Когато отишъл в Израел този първи път, той заминал в качеството си на кмет на Уотърфорд.
Цяла сутрин тичах да изпълня поръчките на мама. Двамата с Дюпре се отбихме в универсалния магазин на Русов, за да й купим нова нощница и грим. Освен това й взехме и три перуки за през следващите седмици, когато косата й щеше да окапе от химиотерапията. Това бяха най-хубавите перуки, които човек можеше да намери в Уотърфорд. Дюпре веднага си нахлупи едната и вървя така по целия път до болницата.
През ранния следобед сестрата помогнала на мама да се преоблече в новата нощница и когато се отбих за полагащото ми се свиждане от десет минути, тя вече носеше и една от перуките.
— Тази перука сигурно струва цяло състояние — каза тя.
— Само десет хиляди долара — отвърнах. — Но и Дюпре помогна. Изрови от джобовете си една петарка.
— Нощницата е прекрасна.
— С нея приличаш на кинозвезда.
— Джак, къде е Джон Хардин? — попита тя.
— Не ми се е мяркал тези дни.
— Трябва да го намериш и да го държиш под око — рече тя. — Станал е много труден.
— Всички така разправят.
— Днес се обадих на Лия — каза тя, с което ме изненада.
— И какво ти каза тя?
— Покани ме да отида в Рим — отвърна Луси. — Обещах да й гостувам, щом се оправя. Аз също я поканих да се върне у дома... и да остане за дълго. Искам да бъде тук, когато големите морски костенурки започнат да снасят яйцата си — от май до август.
— Костенурките ще снесат яйцата си и без нея — казах аз.
— Аз отговарям за програмата на остров Орион — продължи Луси. — Нали знаеш, че всеки ден обхождаме плажа, изброяваме костенурките и проверяваме дали всичките им яйца са здрави.
— Това ще се хареса на Лия. Слушай, отвън чака цяла тълпа. Дори дядо се е домъкнал. Всички се натискат да те видят, Луси. Ще дойда пак по-късно. В неделя тръгвам.
— Не. Не е честно — каза тя.
— Не е честно спрямо Лия да отсъствам толкова дълго.
— Между другото кой се грижи за нея?
— Чарлз Менсън — казах аз. — Пуснали са го за малко под гаранция и аз го наех. Трудно му е да си намери работа, нали знаеш как е с убийците.
— О, престани, моля те! Ела утре. И гледай да откриеш Джон Хардин.
