Когато се върнах у дома, още нямаше три следобед; на верандата в къщата на баща ми седеше Рут Фокс. Изключих двигателя и опрях чело в кормилото. Болката и умората бяха притъпили докрай чувствителността ми; бях като изтръпнал. Затворих очи с мисълта, че нямам сили да издържа още една среща с призраците от моето сложно и объркано минало. Още по-малко пък имах желание да си разменям остри думи с майката на жената, която съм обичал най-силно в този живот. Излязох от колата и с уморена стъпка тръгнах към своята къща.
Дори на ярка слънчева светлина Рут си оставаше красива и това ме трогна до сълзи. Колко необичайно, помислих си аз — толкова малък град и само в едно поколение да има толкова красиви жени. Най-неочаквано си дадох сметка, че на шейсет години Шайла щеше да изглежда точно така.
Рут имаше стегнато, слабо като на момче тяло и сребриста коса, която сияеше със звезден блясък. Очите й, обкръжени с тъмни кръгове, си оставаха черни дори на дневна светлина, така че приближавайки се, не успях да прочета мислите й.
Качих се на верандата. Мълчаливо се изгледахме. От много години бяхме мъртви един за друг. Първа се обади Рут.
— Как е нашата Лия? — каза тя с акцент, който слабо напомняше за еврейските гета на Източна Европа.
— Моята Лия е добре — отвърнах.
— Тя е красиво момиче — каза Рут. — Марта ни донесе снимки. Дори е направила и една видеокасета, в която Лия се обръща към нас.
— Да, Рут, Лия е прекрасно дете.
— Трябва да поговорим, Джак. Трябва да преосмислим нашите отношения от А до Я — каза Рут.
— По-добре да започнем с това, че между нас няма никакви отношения — рекох аз. — Нашите отношения приключиха в деня, в който ти и твоят съпруг отидохте на съд, за да ме лишите от бащинство. Сега всички твърдите, че съзнавате грешката си, но това е така само защото аз спечелих делото. Ако вие бяхте спечелили, аз нямаше да видя Лия никога повече.
— Имаш пълното право да ни мразиш — каза тя.
— Аз не те мразя, Рут — казах с равен глас. — Мразя съпруга ти. Теб никога не съм те мразил. Ти не си казвала на съдията, че съм малтретирал Шайла и Лия. Това го направи твоят съпруг.
— Той много съжалява — каза Рут. — Знае, че се е отнесъл несправедливо с теб. Той иска да ти обясни някои неща, Джак. Аз също искам да ти обясня някои неща.
— Можеш да започнеш с Мадоната. Мадоната с монетите.
— По-скоро ще свърша с нея. Не мога да започна с края — каза Рут. Лицето й блестеше бледо и деликатно на ярката светлина.
— Това бяха последните й думи — казах. — Но на мен те нищо не ми говорят. Марта казва, че ти знаеш тяхното значение. Кажи ми го.
— Тяхното значение няма да ти стане ясно, докато не чуеш цялата история, скъпи Джак.
— Моля те, не ме наричай „скъпи Джак“.
— Нима никога не сме се обичали, Джак?
— Ти ме обичаше, но това беше, преди да се оженя за твоята дъщеря.
— Ние сме ортодоксални евреи. Естествено, беше ни неприятно, че Шайла не взе евреин. И твоите родители не бяха много доволни от това, че се ожени за еврейка.
— Нека първо разясним това — казах, седнах на люлката и започнах да се поклащам леко напред-назад. — Ти се държа отвратително с мен.
— Ако навремето ти бях обяснила значението на Мадоната с монетите...- тя спря и се опита да преглътне сълзите си. След миг продължи, но с такова усилие, сякаш трябваше да се бори за всяка дума, преди да я произнесе — ... нямаше да те виня за смъртта на Шайла. Джак, обвинявах те, защото трябваше да реагирам по някакъв начин, иначе щях да се удавя в обзелото ме отчаяние.
— Затова предпочете аз да се удавя в обзелото ме отчаяние.
— Джак, ти въобще не познаваш отчаянието — погледна ме Рут Фокс.
— Рут, вероятно си в неведение — наведох се аз напред и тихо процедих през зъби, — но ние с отчаянието отдавна сме на „ти“.
— Нямаш и най-малката представа. Навярно познаваш периферията. Аз обаче съм вкусила от сърцевината му — отсече Рут с тих, но твърд глас.
— Ето, пак започваме старата история — казах раздразнено. — Пак извади любимия си коз за Холокоста.
— Да — отвърна тя. — Това е картата, с която предпочитам да играя. Извоювала съм си правото да играя с нея. Както и моят съпруг.
— Доста често я използвахте — казах. — Ако се случеше Шайла да остави нещо неизядено в чинията си, мъжът ти крясваше „Аушвиц“.
— Джак, трябва да се видиш с него. Той много иска да говори с теб.
— Не. Предай на този жалък господин да не ми се мярка пред очите.
Рут стана и тръгна към мен, но аз не пожелах да срещна погледа й. Тя взе ръцете ми и нежно ги целуна. Сълзите й закапаха и аз усетих горещата й мъка, целувките й, допира на косата й.
— Моля те да се видиш със съпруга ми. Направи го заради мен.
Погледнах Рут Фокс и видях жената, която бе първата отшелническа килия на Шайла. Представих си я как лежи свита в утробата на Рут, представих си огромната любов на Рут към нейната вечно неспокойна дъщеря и се замислих дали бих могъл да преживея смъртта на Лия, ако тя реши да се самоубие. И именно мисълта за Лия, не за Шайла ме накара да се изправя.
