— А на теб, Джак? — обърна се тя към мен и ми намигна.
— Елизабет! — тихо промълвих аз. — О, Елизабет! — Тя приклекна в дълбок реверанс, а една възрастна дама ни направи знак да мълчим.
— Шърман й писал, че за пръв път в живота си му се приискало оркестърът никога да не спира и валсът им никога да не свърши — продължаваше мама. — Но неговите войници го очаквали, а Елизабет била само един мимолетен красив миг. По онова време всички младежи в Чарлстън били луди по нашата Елизабет. Но не друг, а именно Шърман й направил впечатление и именно него споменава тя в писмата си до своите родители, а те ги чели на глас тук, в тази стая. В тях описва как прекарвала дългите следобеди в разходки с лейтенанта — бавни, нехайни, интимни разходки, как си разказвали един на друг своите най-съкровени тайни — все неща, които не били споделяли с друг.
Кейпърс вдигна ръка.
— Кажи, Кейпърс — рече Луси. — Въпрос ли имаш?
— Шърман бил ли е хубав? — попита той. — Винаги съм смятал, че е грозен като дявол.
Туристите се изсмяха тихо.
— Всъщност Кейпърс иска да знае дали Шърман е бил красавец като него — обади се Майк. — Него само това го интересува, мисис Маккол.
Отново всички се засмяха, а Луси отвърна:
— Според неговите съвременници не е бил красив човек. Но тук присъстващите дами сигурно ще се съгласят с мен, че за един мъж външният вид не е най-важното нещо. Характерът, волята, страстта са далеч по-съществени. Хората непрекъснато споменават неговата сила. Дори съществува слух за едно момче от много добро чарлстънско семейство, което искало да извика Шърман на дуел заради Елизабет. Но след като се срещнал с него лице в лице, куражът му се изпарил.
Шърман е целунал Елизабет най-малкото един път и доказателството за това се намира в писмото на Елизабет до младата й племенница — майката на Хариет Котсуърт. След тази целувка и двамата се чувствали завинаги сгодени. Именно тогава Шърман пристигнал в тази къща, за да се представи на родителите на Елизабет. Точно в тази стая той пожелал да говори на четири очи с бащата на Елизабет. От мистър Котсуърт поискал ръката на неговата дъщеря. Когато Елизабет и майка й се върнали от кратката и нервна разходка из градината, и двете се разплакали, щом подушили миризмата на пура. Нека сега да влезем в библиотеката и там ще ви разкажа какво се случило.
Мама тръгна напред — с кръшна като на момиче талия, — а аз щях да се пръсна от гордост заради блестящото й изпълнение. Усетих как всички в групата вече са запленени от любовната история на Шърман и Елизабет.
— Какво станало после? — попита Майк Хес, след като всички влязоха в библиотеката, изпълнена с безброй томове, подвързани с кожа.
— Каквото и да е станало, не е било добро за Юга — обади се възрастен мъж. — Нали говорим за онова изчадие адово.
— Така както слушам, изглежда, че на младини Шърман бил приятен мъж — подразни го жена му.
— На 13-ти май 1846-а Конгресът обявява война на Мексико — каза мама — и още на следващата седмица лейтенант Шърман получава заповед, че неговият батальон трябва да се присъедини към Западната армия, преди да потеглят към Ню Мексико, за да защитят Санта Фе.
— А какво станало с Елизабет? — попита Шайла.
Мама замълча многозначително, после рече:
— Уилям Текумзе Шърман и Елизабет Барнуел Котсуърт повече никога не се срещнали.
Групата ахна от удивление, Луси изчака още миг и продължи разказа си. Владееше слушателите си до съвършенство и като наблюдавах отблизо майка си през тази вечер, научих много за това как човек може да задържи вниманието на непознати хора. Гласът й отново прозвуча над притихналата в напрежение група.
— Изминала цяла година и годежът бил развален не без съжаление и от двете страни. Шест месеца по-късно Елизабет се омъжила за Танър Приоло Самс, едър търговец от Чарлстън с безупречно семейно потекло и изящни обноски, с каквито хладният и сдържан Шърман не можел да се похвали. Танър Самс бил същият онзи отхвърлен почитател, на когото много му се искало да извика младия Шърман на дуел, задето бил дръзнал да ухажва Елизабет. Неговото търпение обаче, както и избухналата война му помогнали да спечели сърцето на Елизабет и до края на дните си той бил благодарен на армията на Санта Ана.
Елизабет потънала в задълженията си на съпруга, майка и стопанка, които изпълнявала с голямо достойнство и финес. Имала добро сърце и с напредването на годините ставала все по-красива и привлекателна.
