— Освен това… — Братовчедът замълча, когато друг загрижен роднина му направи знак. Но после продължи решително с нов поток от думи: — Мисля, че Юнгуф иска да ви предупреди, че неща, много по-трудни за надвиване от вражите мечове, се гласят за вас тук.
— Видях бялата дреха, хвърлена на земята…
— Значи сте бил предупреден. Нека вашият нов бог ви пази в миговете, когато мечът ви ще бъде безсилен.
Някъде навън в нощта се разнесе крясък на чайка. Юнгуф погледна боязливо към малкото прозорче.
Мат пожела на хората от рода Юнг всичко добро и се изкачи по стъпалата на крепостта. Спря се чак когато стигна покрива. Там можеше да остане насаме, ненаблюдаван от никого, тъй като охраната беше символична и нощта вече беше паднала. Веднъж обгърнат от тъмнината, той въздъхна дълбоко и натисна дясното крило на шлема си по съответен начин, включвайки комуникатора.
— Отдел „Операции във времето“ слуша. — Новият леко пресипнал глас бе само един шептящ звук, но на Мат му се стори, че крепостта и дори откритата нощ с изгряващата луна сякаш напуснаха рамките на реалността, чието място веднага бе заето от една натъпкана с хора стая, някъде в средата на фантастична паяжина от машини и енергия. С глас, който му прозвуча някак безжизнено, Мат докладва за дуела, за изчезването на Номис и отправената заплаха чрез захвърлената бяла одежда.
— Да, екраните ни показват, че линията на живота на Юнгуф се нарушава от нещо. Той скоро ще… — примката на поредния времеви парадокс изтри няколко думи на говорещия от „Операции“. — Нищо жизненоважно обаче няма да се случи. — С това хората от отдела имаха предвид, че историческата база на Новите нямаше да бъде засегната от отстраняването на Юнгуф. — Издаде ли драконът по някакъв начин присъствието си?
— Не. — Луната осветяваше спокойното море чак до хоризонта. — Защо ме питате все за тоя дракон?
— Защо ли? — Тънкият глас заекна. — Защото е важно!
— Да, знам. Но моята задача тук е да бъда крал. Ако ми помогнете, ще се оправя, макар да изглежда, че не бих могъл да бъда точно Ай.
Настъпи пауза.
— Ти се справяш според очакванията ни, Мат. Ще те известим, когато трябва да извършиш някое коригиращо действие, за да се придържаш към линията на живота на Ай. Да, ти се оправяш дяволски добре според това, което показват нашите екрани. Не се тревожи, случилото се с Юнгуф не е толкова съществено. Важното е да открием дракона.
— Ще направя всичко, което е по силите ми.
След приключването на разговора Мат реши, че е време да посети хората на Ай, които временно бяха настанени в една пристроена към крепостната стена бойница. Той слезе по витата външна стълба.
Беше потънал дълбоко в мислите си и не обърна внимание, че в подножието на стълбата дворът не бе осветен с факли. Нито пък се учуди, че близката странична врата стоеше полуотворена и неохранявана. Шумът от някакво бързо движение зад гърба му го сепна, но вече беше твърде късно — преди да успее да извади меча си, го заля истинска вълна от хора и го събори на земята. И преди да съумее да се освободи от психическите задръжки, които му налагаха да пази достойнството на Ай и да извика за помощ, на главата му бе нахлузена и омотана някаква платнена материя, която едва не го задуши.
— Сър, бихте ли ми отделили минутка? Важно е.
Началникът на „Операции във времето“ нетърпеливо вдигна поглед иззад бюрото си, но когато видя Дерън и това, което той носеше, каза:
— Влезте, майоре. Какво има?
Дерън прекрачи сковано в канцеларията, с крилат шлем в ръка.
— Сър, възникна малък проблем. Този шлем е вторият, който Маг намери на кораба, преди спускането си. Днес при мен дойдоха няколко души от Свързочния отдел, които са установили наличието на постоянен звуков сигнал в хроно-трансмитера на шлема.
Началникът мълчаливо изчакваше кога най-после Дерън ще заговори по същество.
— Свързочниците ме уведомиха, сър, че сигналът от този шлем е аналогичен на сигнала от шлема, който носи Мат. Който и от двата шлема да беше взел, все едно, берсеркерът лесно би установил, че постоянно излъчваният звук се дължи на хроно-трансмитера и чрез него би се добрал до Мат. Берсеркерът обаче е помислил, че това е уловка, сър, щом досега не го е убил и не е изчезнал.
Дерън контролираше гласа си, но Началникът почувства гнева, който стягаше гърлото му.
— Значи, ти си шокиран от това, което вършим, Одегард? Така ли? — Началникът също се разсърди, но явно не се смяташе за виновен и нямаше намерение да се оправдава. Ядосан беше по-скоро от недосетливостта и неразбирането на Дерън. Той включи екрана на бюрото си и задейства селектора. — Я погледни тук! Това е днешното изображение на линията на живота на Ай.
По време на дежурствата си като страж Дерън се беше научил бързо да разчита екраните. Днес за първи път виждаше линията на живота на Ай. Той внимателно изучи изображението, но това, което видя, само потвърди вчерашните му подозрения.
— Изглежда зле. Той се отклонява от пътя.
