Бунтовници полностью

- К а т о казваш „ние" - прекъсвам я, - да не би да имаш

- Елия, т о в а е грубо опростяване - скастря я Кара.

предвид, че...

В отговор Елия й се изплезва. Не успявам да се овладея

- Ние би трябвало да дойдем с вас - довършва т я . - Е,

и избухвам в смях. Досега не съм виждала някой от Еруди­

не всички, разбира се, но някои от нас задължително. Иначе

т и т е да се плези. Но и не съм си общувала кой знае колко

как ще се ориентирате в централата на Ерудитите?

с малки Ерудити. Само с Джанийн и нейните подчинени.

- Нали си даВаш сметка, че тези, които дойдат с нае*

Включително брат ми.

фернандо приклякба край едно ога леглата и измъква ку­

- Шегуваш ли се? - отговаря облещен т о й . - Повече ни­

т и я изпод него. Ровичка вътре известно време и накрая

кога няма да го направя. Ти ставаш опасна, когато се доко­

вади малък кръгъл диск. Изработен е от матов метал, ка­

паш до това нещо.

къвто често виждах в централата на Ерудитите, но ни­

Кара се ухилва насреща му и обяснява:

къде другаде. Той ми го подава върху отворената си длан.

- Ако сега те докосна с този шоков апарат, т о в а ще

Щом посягам да го взема обаче, го дръпва обратно.

бъде изключително болезнено за т е б и ще те извади от

- Внимателно! - казва. - Това го донесох от централата,

строя за известно време. Вчера фернандо сам го изпита

не сме го изобретили тук. Ти беше ли там, когато нападна­

на гърба си. Направен е специално за Миротворците, за да

ха Прямите?

могат да се защитават, без да се налага да убиват.

- Да - отговарям. - Точно там.

- Това е... - свивам вежди - вашата гледна точка.

- Помниш ли как се пръснаха стъклата?

- Е, задачата на технологиите е да подобрят живота -

- И ти ли си бил там? - питам, присвивайки очи.

отвръща т я . - Независимо дали ви се вярва, или не, имаме

- Не, но те записаха всичко и после ни го показаха в цен­

технологии, проектирани специално за всяка от кастите.

тралата на Ерудитите - отвръща. - Както казах, изглеж­

Какво ми беше казала мама в симулацията? „Боя се, че

даше така, сякаш стъклата се чупят от изстрелите, но

всичко онова, което баща ти избълва срещу Ерудитите,

това не е истина. Един от войниците на Безстрашните

е било в т в о я вреда." Ами ако е права, макар и само като

запрати един от те^и близо до витрините. То излъчва сиг­

част от симулацията? Баща ми винаги ме е учил да прие­

нал, който слухът не улавя, но именно т о й пръска стъкла­

мам Ерудитите по строго определен начин. Никога не ми

та.

е казвал, че те не съдят хората според това, в което вяр­

- Ясно - казвам. - А ние как можем да използваме това?

ват, а проектират различни неща за т я х именно според

- Сигурно си забелязала, че хората се паникьосват, кога­

убежденията им. Никога не ми е казвал, че могат да бъдат

то всички прозорци изведнъж изпопадат - отговаря т о й с

забавни, н и т о че са способни да критикуват собствената

лека усмивка. - Особено в централата на Ерудитите, къде­

си каста.

то има много стъкла.

Кара се втурва към фернандо с шоковия апарат и се за­

- Ясно - казвам.

лива от смях, когато т о й панически отскача назад.

- Още какви джаджи имате? - пита Кристина.

Баща ми никога не ми е казвал, че една от Ерудитите ще

- На Миротворците т о в а особено ще се хареса - включ­

ми предложи помощ, дори ако съм убила брат й.

ва се и Кара. - Къде е т о ? А, е т о го!

И тя вади черна пластмасова кутийка, толкова малка,

+ + +•

че се побира 6 шепата й. Отгоре има две метални пластин­

Атаката е насрочена за ранния следобед, когато още не

ки, к о и т о приличат на зъби. Тя щраква превключвателя в

е паднал здрач, за да се видят ясно сините ленти, които

долната част и между зъбците се появява тънък син лъч.

отличават изменниците на Безстрашните. Щом уточня­

- Искаш ли да го демонстрираш, фернандо? - п и т а Кара.

ваме плана, поемаме през овощната градина към сечището,

където държат камионите. Когато излизам на о т к р и т о ,

отново да се натъкнем на охраната от снощи и тя да се

виждам Йохана Рейес, кацнала в каросерията на един от ка­

опита да ни спре, но п о р т а т а е изоставена и зее широко

мионите, а ключовете му се люлеят на пръста й.

разтворена. В гърдите ми се надига трепет, който плъзва

Зад нея има малък конвой превозни средства, натъпка­

по ръцете. Около новите запознанства и обмислянето на

ни с Миротворци. Оказва се, че не са само Миротворци,

плана съвсем съм забравила, че предстои да се хвърля в бит­

защото сред т я х различавам Аскети със строги прически

ка, в която може да загубя живота си. И то точно когато

и стиснати устни. Робърт, по-големият брат на Сюзън,

започнах да го ценя.

също е тук.

Конвоят намалява ход, докато минаваме през портата,

Йохана скача на земята. В каросерията, където е стояла

сякаш очаква всеки момент отнякъде да изскочи охраната

допреди малко, се виждат купчина щайги с надписи ЯБЪЛ­

и да ни спре. Но наоколо цари тишина, нарушавана един­

КИ, БРАШНО и ЦАРЕВИЦА. Добре че трябва да наста­

ствено от дзидзикането на цикадите в далечните дърве­

ним отзад само двама души.

та и бръмченето на двигателите.

- Здравей, Йохана - поздравява Маркъс.