от баща си. - Има много други решаващи фактори.
па. Няма нужда непременно да лепиш етикети.
Като да избягаш от човека, когото си направил свой
- Харесва ми да квалифицирам нещата - отвръща фер
съюзник. Усещам пристъп на вина.
нандо и повдига тъмните си вежди.
- Продължавай в същия дух и никой няма да се досети, че
Поглеждам към фернандо. Последния път, когато про
не си Ерудит - поощрява ме фернандо.
никнах в централата на една от кастите, бях с пистолет
Прокарвам гребена през косата си, после я прибирам зад
в ръка и оставих трупове след себе си. Ще ми се този п ъ т
ушите.
да стане различно. Имам нужда този п ъ т да бъде различно.
- Не, е т о така - казва Кара. После вдига един паднал
- Това ми харесва - казвам. - Бунтовник. Идеално.
пред лицето ми кичур и го защипва със сребърна шнола, как
- Е т о , виждащ ли? - обръща се към Кара фернандо. - Не
то правят момичетата на Ерудитите.
съм единственият.
Кристина вади пистолетите, които сме взели със себе
- Поздравления - кисело отвръща т я .
си и ме поглежда.
Забивам поглед в моите дрехи на Ерудит, докато оста
- Искаш ли единия? - пита. - Или предпочиташ шоко
налите се преобличат.
вия апарат?
- Не е сега моментът да спазваш благоприличие, Дърве
Забивам поглед в пистолета, който държи. Ако не прие
ната - подмята с остър поглед Кристина.
ма дори шоковия апарат, ще бъда напълно беззащитна пред
Знам, че е права, затова събличам червената си риза и
онези, които с радост биха ме застреляли. Взема ли го оба
я заменям със синята. После хвърлям поглед към Маркъс и
че, показвам слабост пред фернандо, Кара и Маркъс.
фернандо, за да се убедя, че не гледат към мен, и сменям и
- Знаеш ли какво би казал Уил? - продължава Кристина.
панталона. Оказва се, че четири пъти трябва да подгъна
- Какво? - питам и гласът ми секва.
- Щеше ga me посъветва ga го преодолееш - казва т я . -
разкрият Аскетите преди нападението, то е било доста
Да престанеш да се държиш к а т о глупачка и да вземеш про
тъчно важно, за да накара Джанийн да прибегне до край
клетия пистолет.
ни и смразяващи действия, за да ги спре. А сега на мен ми
Уил наистина не понасяше глупавото поведение. Кристи
предстои да довърша т я х н о т о дело, делото, заради което
на сигурно е права; тя го познаваше по-добре от мен.
беше избита половината от старата ми каста. И залогът
Освен т о в а т я , която също като мен загуби скъп човек
е моят живот.
в онзи ден, успя да ми прости - нещо, което ми се виждаше
Двете с Кристина тръгваме напред. Тичаме по чисти
невъзможно. Това щеше да е непосилно за мен, ако бях на ней
те и равни т р о т о а р и на Медисън Авеню, минаваме покрай
н о т о място. Тогава защо ми е толкова трудно да простя
„ С т е й т " и продължаваме към Мичиган Авеню.
на самата себе си?
Преди пресечката при централата на Ерудитите вне
Слагам ръка върху пистолета, който ми подава Кри
запно се заковавам на място.
стина. Металът е още топъл от допира на дланта й. Усе
Точно пред нас, разредени на две крачки един от друг,
щам споменът как го застрелях да превзема мислите ми и
с т о я т четири редици хора, повечето облечени в черно
се опитвам да го потисна. Той обаче не позволява да бъде
и бяло, насочили заредени пистолети. Примигвам и те се
заглушен. Оставям пистолета.
превръщат в контролирани от симулацията Безстрашни,
- Шоковият апарат е идеално решение - казва Кара,
плъзнали из сектора на Аскетите по време на симулацион-
отупвайки невидими косъмчета от ръкава на ризата си. -
ната атака. „Овладей се! Овладей се, овладей се, овладей
Мен ако питаш, Безстрашните и без т о в а са прекалено
се..." Отново примигвам и срещу мен пак са Прямите, ма
пристрастени към пистолетите.
кар че някои са облечени целите в черно и приличат повече
фернандо ми подава шоковия апарат. Ще ми се някак да
на Безстрашни. Ако не внимавам, ще загубя представа къде
покажа на Кара колко съм й благодарна, но тя не гледа към
и по кое време се намирам.
мен.
- Божичко - простенва Кристина. - Сестра ми, моите
- Как да скрия това нещо? - питам.
- Изобщо не си прави труда - отвръща фернандо.
Тя ме поглежда и аз разбирам за какво си мисли, защото
- Добре.
вече съм го преживявала. Къде са нашите? Трябва да ги о т
- Най-добре да тръгваме - намесва се Маркъс.
крия. Но ако и нейните родители са като тези контроли
Сърцето ми бие толкова отчетливо, сякаш отброява
рани от симулацията и въоръжени Прями, тя с нищо не би
секундите, но иначе цялото ми тяло е безчувствено. Едва
могла да им помогне.
усещам земята под себе си. Никога досега не съм била тол
Питам се дали и Лин не стои в такава редица, но на
кова изплашена. Като знам какво преживях по време на си
някоя друга улица.
мулациите и какво направих, докато траеше симулационна-
- Какво ще правим?! - изохква фернандо.
та атака, това е напълно нелогично.
Пристъпвам към Прямите. Може би не са програмирани
Или пък точно обратното. Каквото и да са искали да
за стрелба. Вглеждам се в безизразните като стъкло очи на
жена с бяла блуза u черни панталони. Изглежда така, сякаш
