покрит с плочи. От двете му страни има врати, някои са
се прибира от работа. Правя още една крачка.
отворени, други - не. Когато надничам през отворените
Изстрел. Инстинктивно се хвърлям по очи на земята
врати, виждам вътре редици стари чинове и черни дъски
и прикривам главата си с ръце, после пълзя назад, докато не
като в централата на Безстрашните. Въздухът мирише
опирам обувките на фернандо. Той ми помага да се изправя.
на мухъл, сякаш страниците на книга от библиотеката са
- Какво ще кажеш да не правиш повече така, а? - пита.
поляти с препарат за почистване.
Навеждам се напред - не много - и надничам в пряката
- Това навремето е било търговска палата, но ерудити
между сградата до нас и централата на Ерудитите. Там
те я превърнаха в училище за следизборна квалификация -
също с т о я т Прями. Няма да се изненадам, ако плътен кон
вой от Прями охранява целия периметър около централа
пояснява фернандо. - След основния ремонт в централа
та на Ерудитите.
та на Ерудитите преди десетина години обаче - нали се
сещаш, когато всички сгради отвъд парка Милениум бяха
- Има ли друг п ъ т към централата на Ерудитите? - пи
свързани една с друга - тук вече не преподават. Всичко е
там.
много старо и не подлежи на обновяване.
- Поне аз не знам за такъв - обажда се Кара. - Освен ако
- Благодаря за урока по история - обажда се Кристина.
не искаш да минеш по покривите.
Щом стигам края на коридора, влизам в една от клас
И се засмива, докато го казва, сякаш е някаква шега. По
ните стаи, за да се ориентирам къде се намирам. Виждам
глеждам я с вдигнати вежди.
гърба на централата на Ерудитите, но т а м няма прозорци
- Я чакай - сепва се т я . - Нали не мислиш за...
на нивото на улицата.
- Покрива ли? - казвам. - Не. За прозорците.
Точно пред прозореца, толкова близо, че мога да го пипна,
Тръгвам наляво, като внимавам да не доближа и на сан
ако протегна ръка, стои момиченце от Прямите, стисна
т и м е т ъ р до Прямите. Сградата отляво гледа към центра
ло пушка, която е дълга колкото ръчичката му. С т о и така
лата на Ерудитите. Трябва да има поне няколко прозореца,
обърнати в тази посока.
неподвижно, че се чудя дали изобщо диша.
Протягам врат, за да видя прозорците на по-горните
Кара мърмори нещо под нос за откачените изпълнения
етажи. Бившата училищна сграда над главата ми има мно
на Безстрашните и хуква след мен, а фернандо, Маркъс и
го прозорци, но в отсрещната централа на Ерудитите е
Кристина я следват. Опитвам се да отворя аварийния из
само един, на нивото на т р е т и я етаж.
ход на сградата, но се оказва заключен.
- Добри новини - казвам. - Открих начин как да минем
Кристина пристъпва напред и нарежда: „Пази се!". После
насочва пистолета към патрона на бравата. Прикривам
о т т а т ъ к .
лицето си с ръце и тя стреля. Чува се оглушителен трясък,
последван от силен екот - неизбежен ефект от стрелба в
толкова тясно пространство. Ключалката е разбита.
Отварям в р а т а т а и влизам. Посреща ме дълъг коридор,
- Нандо ли? - поглеждам го. - Аз пък си мислех, че Еруди
т и т е не харесват галените имена.
- Когато красиво момиче ти вика на галено, единстве
н о т о логично нещо е да й отвърнеш - отговаря т о й .
Кристина обръща глава и отначало си мисля, че е сму
Г Л А В А
тена, но после забелязвам сгърченото й лице, сякаш т о й я
Ч Е Т И Р И Д Е С Е Т И В Т О Р А
е зашлевил, а не й е направил комплимент. Още й е рано да
флиртува след смъртта на Уил.
Заедно с нея избутваме края на стълбата през прозоре
ца и я прехвърляме през празното пространство между
Всички се пръскат из сградата да т ъ р с я т килери за ин
двете сгради. Маркьс ни помага да я закрепим стабилно,
струменти и санитарни принадлежности, защото съм ги
фернандо възкликва победоносно, когато стълбата опира
инструктирала да о т к р и я т стълба. Чувам скърцането на
перваза на прозореца в централата на Ерудитите.
кецове по плочките и викове „Намерих един - не, чакай,
- Дойде ред да строшим стъклото - казвам,
т у к има само кошчета, забрави" или „Колко дълга трябва
фернандо вади уреда за чупене на стъкла от джоба си и
да е т а я стълба? Май само с т р и стъпала не върши работа,
ми го подава.
а? .
- Предполагам, че ти си най-точна.
Докато те търсят, намирам класна стая на т р е т и я
- На твое място не бих разчитала много на т о в а - каз
етаж, чиито прозорци гледат към прозореца в централа
вам. - Дясната ми ръка е извън строя. Трябва да хвърлям с
та на Ерудитите. Чак на т р е т и я п ъ т успявам да отворя
лявата.
подходящия прозорец.
- Дай на мен - обажда се Кристина.
Провесвам се навън над уличката и се провиквам: „Ей!",
Тя натиска бутона върху диска и го запраща през улица
после прикляквам бързо. Не чувам изстрели. „Хубаво - каз
т а , мятайки от долу на горе. Стискам юмруци, докато
вам си, - значи, не реагират на шумове."
чакам да се приземи. Той отскача от перваза и се търкулва
Кристина влиза победоносно в с т а я т а със стълба под
към прозореца. Проблясва оранжева светлина и изведнъж
мишница, останалите вървят след нея.
стъклото - заедно със стъклата на съседните прозорци,
