- Открих стълба! Мисля, че ще е достатъчно дълга, ако
както и на тези отгоре и отдолу - се пръскат на с т о т и ц и
я разгънем.
парченца, които се посипват върху Прямите отдолу.
Тя внезапно се обръща и краят на стълбата удря рамо
В същия момент Прямите се обръщат и започват да
то на фернандо.
стрелят нагоре към небето. Всички около мен се хвърлят
- Оле! Извинявай, Нандо.
на пода, но аз оставам права. Част от мен се възхищава на
От удара очилата му са се кривнали на една страна. Той
съвършения им синхрон, но другата е отвратена, че Джа-
се усмихва на Кристина, сваля очилата и ги пъха в джоба си.
нийн Матюс е успяла да превърне хората на още една кас-
ma om човешки същества в колелца на бездушна машина.
само още няколко стъпала.
Н и т о един от куршумите не уцелва прозореца на класната
Над улицата се извива вятър и ме тласка на една страна;
стая, н и т о успява да попадне вътре.
сещам се как се катерехме с Тобиас по Виенското колело.
Когато Прямите прекратяват стрелбата, надниквам
Тогава т о й ме подкрепяше.
надолу към улицата. Те са се върнали на изходна позиция и
Зървам паважа т р и етажа под мен - от т у к паветата
част от т я х са с лице към Медисън АвенЬ, а другите гле
изглеждат много по-дребни от обичайното - и редиците
д а т към улица „Уошингтън".
на Прямите, поробени от Джанийн. Ръцете ми - особено
- Реагират само на движение, затова гледайте да не пад
дясната - вече болят, докато пълзя сантиметър по санти
нете от стълбата - казвам. - Първият, който премине,
метър над зейналата празнина.
ще я държи от другата страна.
Стълбата се залюлява и краят й се плъзга към ръба на
Прави ми впечатление, че Маркьс, който би трябвало
перваза отсреща. Кристина държи здраво другия край, но
да е най-жертвоготовният сред нас, не предлага да бъде
не може да й попречи да падне от отсрещния прозорец.
първи.
Стискам зъби и се опитвам да не правя резки движения, но
- Май днес не се чувстваш много като един от Дървени
не мога да придвижвам и двата си крака едновременно. Ще
т е , а, Маркьс? - обажда се Кристина.
трябва да продължа, макар че още леко се люлее. Само още
- На твое място бих внимавал кого обиждам - отвръща
няколко стъпала.
т о й . - Все още съм единственият сред вас, който може да
Стълбата се накланя наляво и когато премествам дес
открие онова, което търсим.
ния си крак напред, не улучвам пречката.
- Това
Надавам вик, когато т я л о т о ми залита на една страна,
- Аз ще мина първа - казвам, преди Маркьс да е успял да
прегръщам стълбата, а кракът ми увисва във въздуха.
отговори. - Нали и аз съм една от Дървените.
- Добре ли си? - провиква се Кристина отзад.
Затъквам шоковия апарат в колана на джинсите и се
Не отговарям. Прибирам крака си и го свивам под т я
покатервам върху един от чиновете, за да стигна прозоре
лото. От падането ми стълбата се е приплъзнала още по-
ца. Кристина придържа стълбата, докато се покатервам
близо към края на перваза. Сега се държи само на няколко
върху нея и започвам да пълзя напред.
милиметра бетон.
Навън заставам на четири крака върху тесните летви
Решавам да се движа по-бързо. Мятам се към прозореца
от двете страни и впивам ръце 6 пречките на стъпала
в мига, когато стълбата се изплъзва. Вкопчвам се в перваза
т а . Стълбата е стабилна и здрава, колкото може да бъде
и бетонът охлузва пръстите ми, понесли т е ж е с т т а на ця
една консервна кутия - огъва се и скърца под т е ж е с т т а ми.
л о т о тяло. Няколко гласа надават писък зад мен.
Опитвам се да не гледам надолу към Прямите; опитвам се
Стискам зъби, докато се набирам нагоре, дясното ми
да не мисля как насочват пушки нагоре и стрелят по мен.
рамо гори от болка. Опипвам с върховете на кецовете
Дишайки насечено, не откъсвам поглед от целта - про
тухлената стена, надявайки се да открия някаква издати
зорецът в централата на Ерудитите. До т а м о с т а в а т
на, на която да се опра, но и това не помага. Крещя през
стиснати зъби, докато се изтеглям по корем върху перва
Въпреки пламналите от болка ръце и длани, се провесвам
за - горната половина от т я л о т о ми е вече вътре, но дру
през прозореца и издърпвам отсамния й край. После я държа
гата все още се люлее във въздуха. За щастие, Кристина не
здраво, докато Кристина пълзи по нея.
е позволила на стълбата да падне прекалено далече. Никой
Сега стълбата е много по-стабилна и Кристина без уси
от Прямите не стреля по мен.
лие минава над улицата. Тя заема м я с т о т о ми, докато под
Най-накрая се вмъквам в централата на Ерудитите.
пирам дръжката на в р а т а т а с кошчето за боклук, за да не
Попаднала съм в тоалетна. Стоварвам се на пода върху
ни изненада никой. После пъхам ръце под студената струя
лявото си рамо и се опитвам да дишам въпреки парализи
вода, за да облекча болката.
ращата болка. По челото ми се стича п о т .
- Много умно, Трие - подмята Кристина.
От кабинката излиза жена от Ерудитите, аз се изпра
- Само не знам защо си толкова изненадана.
вям на крака, измъквам шоковия апарат и го насочвам към
- Ти просто... - тя замълчава. - Имаш наклонности на
