Бунтовници полностью

за раменете, докато Питър затяга черните ремъци и ме

Питър изсумтява презрително и двамата тръгваме

приковава към масата. Сгърчвам се от болката в раненото

между лабораторните маси на Ерудитите. Чак тогава

рамо и преставам да се съпротивлявам.

осъзнавам къде се намираме и накъде сме тръгнали: към ста­

- Какво става, по дяволите? - питам и източвам врат,

ята, която Джаниин ми показа. М я с т о т о , където ще бъда

за да погледна Джаниин. - Нали се споразумяхме - съдей­

екзекутирана. Разтрепервам се толкова силно, че чак зъби­

ствие срещу резултати! Споразумяхме се...

те ми т р а к а т ; едва успявам да вървя и не мога да овладея

- Това няма нищо общо с нашето споразумение - отвръ­

мислите си. „Това е просто стая - казвам си. - Стая като

ща Джаниин, поглеждайки часовника си. - Дори не става

всяка друга."

дума за теб, Беатрис.

Ама че съм лъжкиня.

Вратата отново се отваря.

Този п ъ т с т а я т а за екзекуции не е празна. В ъгъла се мо­

Тобиас влиза, накуцвайки, ограден от изменници на Без­

т а я т четирима изменници на Безстрашните, а двама Еру­

страшните. Лицето му е цялото в синини, а над едната

д и т и - тъмнокожа жена и по-възрастен мъж, облечени в

вежда зее отворена рана. В походката му няма и следа от

лабораторни престилки - с т о я т заедно с Джаниин край

обичайната гъвкавост. Пристъпва вдървено, изпънат

металната маса в центъра. Наоколо има няколко апарата и

като струна. Сигурно е ранен. Опитвам се да не мисля как

навсякъде са опънати жици.

са го докарали до т о в а състояние.

Не мога да разбера предназначението на повечето уреди,

- Какво е това? - п и т а т о й с груб стържещ глас.

но сред т я х има и апарат за ехокардиография. Какво ли е

Трябва да е загубил гласа си от крещене.

замислила Джаниин, че да й трябва и апарат за ехокардио­

В гърлото ми засяда буца.

графия?

- Трие - проронва и залита към мен, но изменниците на

- Сложете я на масата - нарежда Джаниин с отегчен

Безстрашните са по-бързи. Сграбчват го, преди да е напра­

глас. За секунда впивам поглед в металната повърхност,

вил и крачка - Трие, добре ли си?

- Да - отвръщам. - Ами т и ?

на определен вид страх, после препращат данните на ком­

Той кимва. Не му вярвам.

пютъра, за да бъдат те обработени и анализирани.

- Вместо да губим повече време, ще пристъпя направо

Звучи уверено, сякаш отдавна го знае. Може и наистина

към въпроса, господин Итън. Серумът на истината е за

да е така - доста дълго време ръководеше симулациите.

предпочитане, разбира се, но ще ни отнеме дни, докато

- Много добре - казва Джанийн. - Когато преди доста

принудим Джак Канг и Прямите, които го пазят толкова

време разработвах симулациите на Безстрашните, наши­

ревниво, да ни заемат от него. А аз не бих искала да пропи­

ят екип установи, че при определени нива на действие

лявам напразно няколко дни. - Джанийн пристъпва напред

мозъкът блокира и става нечувствителен към ужаса, сле­

със спринцовка в ръка. Серумът вътре е оцветен в сиво.

дователно не може да създава нова среда. Тогава разредихме

Може да е нова версия на симулационния серум, но не ми се

разтвора, за да може симулациите по-лесно да бъдат упра­

вярва

влявани. Но аз все още помня състава на оригиналния раз­

Питам се какво ли е. Едва ли е нещо добро, щом Джа­

твор.

нийн изглежда толкова доволна от себе си.

И тя почуква с нокът по спринцовката.

- След няколко секунди ще инжектирам Трие с тази теч­

- Страхът - продължава - е по-силен от болката. Е, има

ност. Вярвам, че тогава и н с т и н к т ъ т ти за саможертва

ли нещо, което искате да ни кажете, преди да инжектирам

ще надделее и ще ми кажеш онова, което искам да знам.

госпожица Прайър?

- Какво иска да знае т я ? - прекъсвам я.

Тобиас силно стиска устни.

- Убежищата на безкастовите - отвръща той, без да

Джанийн забива иглата.

ме поглежда.

Отварям широко очи. Безкастовите са последната ни

+ + +

надежда. Половината от останалите верни на кастата

Всичко започва постепенно, с отмерения пулс на сърце­

Безстрашни и всички Прями могат да бъдат контролира­

т о . Отначало не съм сигурна чие сърце бие - ударите са

ни със симулация, а половината Аскети са избити.

прекалено гръмки, за да е моето. После обаче си давам смет­

- Не й казвай. Тя така или иначе ще ме убие. Нищо не й

ка, че наистина е моето, а пулсът се ускорява все повече и

казвай.

повече.

- Припомнете ми, господин Итън, в какво се състои

Дланите и свивките на коленете ми се овлажняват от

действието на симулациите при Безстрашните?

п о т .

- Не сме на изпит - отвръща през стиснати зъби т о й . -

После започвам само пресекливо да си поемам въздух,

Кажи какво си намислила да правиш.

вместо да дишам.

- Стига да отговориш на т о з и простичък въпрос.

Тогава идват крясъците

- Добре, тогава. - Очите на Тобиас се спират на мен. -

Иаз

Симулациите стимулират амигдалата, чиято функция е

не мога

свързана със страха, предизвикват халюцинация, базирана

да мисля.

Той го измъква от раната и ножът изтрополява на пода.

+ + +

Би трябвало да се надявам да е вече мъртъв, но аз съм его­