Бунтовници полностью

- Но ти издаде на Джанийн убежищата на безкастови­

Свличам се от гърба му и го хващам за ръка. Той тръгва

т е .

към една затворена врата, покрай която сме минали преди

- Така е. - Той леко се мръщи. - Това е проблемът. Но

малко, и двамата попадаме в килер. Хлопва в р а т а т а зад нас

както и двамата знаем, много от безкастовите са Дивер­

и подпира дръжката със счупен стол. Обърната съм към

генти. Когато тръгвах насам, повечето вече се насочваха

него, а отзад ме подпира лавица, отрупана с хартия. Над

към сектора на Аскетите, така че само някои убежища

главите ни примигва синя светлина. Очите му почти жад­

ще пострадат. И пак ще останат достатъчно хора, за да

но оглеждат лицето ми.

участват в нападението.

- Нямам много време, затова ще карам направо - казва.

Две седмици. Ще изтърпя ли още две седмици? Аз и сега

Кимвам.

съм толкова изтощена, че едва стоя на краката си. Дори

- Не съм дошъл т у к със самоубийствена мисия - продъл-.

спасението, което предлага Тобиас, едва стига до съзнание­

жаба. - Пристигнах по две причини. Първата е да открия

то ми. Не искам да съм свободна. Искам да спя. Искам всич­

двете главни контролни зали на Ерудитите. Така при ата­

ко това да свърши.

ката ще знаем къде да ударим най-напред и да унищожим ця­

- Аз няма... - Думите ме задавят и аз се разридавам. - Аз

лата база данни на симулацията, за да не може да активира;

не мога... да издържа... толкова дълго.

- Tpuc - строго казва т о й . Никога не ме е глезил. А така

ми се иска поне веднъж да ме поглези. - Налага се. Трябва да

го изтърпиш.

- Защо? - Въпросът тръгва от стомаха и се изтръгва

от гърлото ми като стенание. Иска ми се да забарабаня

по гърдите му с юмруци, да избухна като неразумно малко

Г Л А В А

дете. По бузите ми се с т и ч а т сълзи. Давам си сметка, че се

държа нелепо, но не мога да се овладея. - Защо се налага да го

Т Р И Д Е С Е Т И Т Р Е Т А

търпя? Защо поне веднъж някой друг не направи нещо? Ами

ако не искам т о в а повече да продължава?

Едва тогава осъзнавам кое е това - ж и в о т ъ т . Не го ис­

- Беатрис.

кам вече. Искам си родителите и така е вече седмици наред.

Трепвам и се събуждам. Стаята, в която се намирам -

От толкова време се опитвам да се събера отново с тях, а

кой знае какъв експеримент ще провеждат сега с мен - е

сега, когато съм само на крачка, т о й ми казва да не го правя.

просторна, с монитори върху отсрещната стена и сини

- Знам. - Никога не съм чувала гласът му да звучи тол­

лампи, осветяващи пода и редицата тапицирани пейки,

кова меко. - Знам, че е трудно. Това е най-трудното нещо,

която минава през средата. Седя на най-крайната пейка,

което трябва да направиш.

Питър е от лявата ми страна, а главата ми е опряна на

Разтърсвам глава.

стената. Явно още не съм си отспала.

- Не мога да те принудя насила. Не мога да те накарам

Вече ми се ще да не бях се събуждала. На няколко крач­

да поискаш да оцелееш. - Той ме притегля към себе си и гали

ки от мен стои Кейлъб, отпуснал цялата си тежест само

косата ми, като я прибира зад ушите. Пръстите му се

върху единия крак в колеблива поза.

плъзгат надолу по врата и рамото. - Но ти ще го напра­

- Ти някога напускал ли си Ерудитите? - питам го.

виш - казва. - Независимо дали вярваш в собствените си

- Не е толкова просто... - започва т о й . - Аз...

сили, или не. Ще го направиш, защото т о в а си т и .

- Съвсем просто е. - Иска ми се да крещя, но вместо

Дръпвам се и притискам устни 6 неговите, но не леко

това гласът ми звучи глухо. - Кога точно предаде семей­

и колебливо. Целувам го така, както правех, когато бях си­

с т в о т о ни? Преди с м ъ р т т а на нашите или след това?

гурна в нас двамата. Прокарвам пръсти по гърба и ръцете

- Постъпих както трябваше. Въобразяваш си, че всичко

му като навремето.

ти е ясно, Беатрис, но не е така. Всичко... е много по-ма­

Не искам да му казвам истината: че греши, защото аз не

щабно, отколкото си представяш. - В очите му се чете

искам да оцелея след всичко това.

молба да бъде разбран, но аз познавам този т о н - със същия

Вратата се отваря. В килера нахлуват изменници на

т о н ме хокаше, когато бяхме по-малки. Той е снизходите­

Безстрашните. Тобиас отстъпва, протяга ръка и подава

лен. Високомерието е една от слабостите на Ерудитите,

пистолета с дръжката напред към най-близкия от тях.

знам това. Но често и моя.

Алчността обаче е друго нещо. В мен я няма. Така че с

- Говориш като същинска Безстрашна - остро казва

единия крак съм на тяхна страна, с другия съм отвън. Как­

Кейлъб. - Или е така, или иначе. Няма средно положение.

т о винаги.

С в е т ъ т не е устроен така, Беатрис. Злото зависи от т о в а

Правя усилие и се изправям.

на чия страна стоиш.

- Още не си отговорил на въпроса ми.

- На чиято и страна да съм, пак ще мисля, че да контро­

Кейлъб отстъпва назад.

лираш съзнанието на хората от цял един град е зло. - Усе­

- Тук не става дума само за Ерудитите, а за всички нас.

щам как устните ми треперят. - Пак ще мисля, че да под­

За всички касти - отвръща т о й . - И за града. А също и за

несеш сестра си на тепсия, за да си правят експерименти с