коса. Поглеждам го с ъгълчето на окото. Косата ми никога

досега не е била толкова мазна

възхищава на кондицията му - идеална - и на скоростта,

Питьр оставя край леглото бутилка вода и сандвич.

с която действа - невероятна. После т о й се обръща и на­

Само при мисълта за храна ми се повдига.

сочва пистолета към Питър. Питър обаче вече ме е пуснал.

- Настъпи ли вече мозъчната смърт? - пита.

Тобиас ме хваща за дясната ръка, помага ми да се изправя

- Едва ли.

и хуква да бяга. Тичам след него и плета крака. Всеки п ъ т

- Не бъди толкова сигурна.

щом стъпя на земята, болка цепи главата ми, но не мога

- Ха-ха - отвръщам. - От колко време спя?

да спра. Преглъщам сълзите. „Тичай", заповядвам на себе си,

- Близо ден. Трябва да те заведа на баня.

сякаш т о в а може някак да ме облекчи. Ръката на Тобиас е

- Само ако споменеш нещо от рода на колко отчаяно се

груба и силна. Оставям се да ме издърпа зад ъгъла.

нуждая от баня - казвам уморено - ще те фрасна в окото.

- Тобиас - изхриптявам.

Когато надигам глава, с т а я т а се завърта около мен, но

Той спира и се обръща към мен.

все пак успявам да стъпя на пода и да се изправя. Двамата

- О, не - казва, погалвайки бузата ми с върха на пръсти­

с Питър тръгваме по коридора. Когато завиваме към бани­

т е . - Хайде, качи се на гърба ми.

т е , в другия край се появяват някакви хора.

Навежда се, а аз обвивам ръце около врата му и заравям

Един от т я х е Тобиас. Мога да предвидя къде точно ще

лице между плешките. Той ме вдига без усилие и прихваща

се пресекат пътищата ни - между м я с т о т о , на което се

краката ми с лявата си ръка С дясната все още стиска

намирам, и в р а т а т а на килията. Гледам втренчено, но не

пистолета.

него, а там, където ще бъде, когато посегне за ръката ми,

Отново побягва и въпреки т е ж е с т т а на т я л о т о ми,

както направи предишния път. Кожата ми е изтръпнала в

пак е бърз. „Как може някога да е бил Аскет", размишлявам

очакване. Ще мога пак да го докосна, дори и само за секунда.

замаяно. Всичко в него сякаш е нарочно създадено за бързина

Шест стъпки, докато се разминем. П е т стъпки.

и смъртоносна прецизност. Но не и сила, не точно сила -

На четири крачки от мен обаче Тобиас спира. Тялото

т о й е умен, но не силен. Само толкова, колкото да ме носи.

му изведнъж натежава и това сварва конвоя от изменници

Коридорите са празни, но няма още дълго да е така. Ско­

на Безстрашните неподготвен. Хватката на войника, кой­

ро от всички ъгли на сградата срещу нас ще се в т у р н а т Без­

то го държи, отслабва за секунда и Тобиас се свлича на пода.

страшни и ние ще се озовем в капана на този бял лабиринт.

После рязко се претъркулва настрани. Стрелва се на­

Питам се как Тобиас ще мине през редиците им.

пред. Измъква пистолета от кобура на по-ниския от Без­

Вдигам глава в мига, когато т о й префучава покрай изхо­

страшните.

да.

П и с т о л е т ъ т стреля. Питър отскача, превит надясно,

- Тобиас, пропусна го.

повличайки ме със себе си. Главата ми се плъзва по стената.

- Кое... съм пропуснал? - произнася между две вдишвания

Устата на охранителя от Безстрашните е отворена - си­

т о й .

гурно крещи. Аз обаче не го чувам.

- Изхода.

Тобиас силно го рита в корема. Безстрашната 6 мен се

- Няма да правим о п и т за бягство. Ще ни застрелят -

казва. - Вместо това... ще потърсим нещо.

предавателите в Безстрашните.

Щях да помисля, че сънувам, ако болката в главата ми не

Това обяснява защо бягахме, без да се спасим. Целта е

беше толкова силна. Обикновено сънищата ми са лишени

била да открием контролната зала 6 дъното на коридора.

от логика и здрав смисъл. Щом няма да бягаме, защо ме взе

EvegaM го, все още замаяна о т случилото се през послед­

със себе си? И какво се кани да прави, щом няма да ни осво­

ните няколко минути.

боди?

- Втората - продължава, кашляйки - е да се уверя, че още

Когато попадаме в широк коридор със стъклени вит­

се държиш, защото имаме план.

рини от двете страни, през които се виждат офиси, т о й

- Какъв план?

спира толкова рязко, че едва не ме изпуска. Ерудитите се­

- Според един от вътрешните ни информатори екзеку­

д я т като вкаменени по бюрата си и ни гледат. Тобиас не

цията ти е насрочена приблизително за след две седмици,

им обръща внимание. Погледът му, поне доколкото виж­

считано от днес - казва. - Това съвпада с д а т а т а на следва­

дам, е втренчен в една врата в дъното на коридора. Над­

щата симулация на Джанийн за разкриване на Дивергенти.

писът върху нея гласи КОНТРОЛНА ЗАЛА - А.

Затова след четиринайсет дни безкастовите, верните на

Тобиас претърсва всеки ъгъл на помещението, после

кастата Безстрашни и Аскетите, които желаят да се сра­

стреля в камерата, окачена в дясната част на тавана. Ка­

жават, ще нападнат централата на Ерудитите и ще им

мерата пада. Той стреля 6 камерата на табана отляво.

отнемат най-ценното оръжие - компютърната система.

Обективът й се пръска на парчета.

Това означава, че ще сме по-многочислени от изменниците

- Сега можеш да слезеш - казва. - Повече няма да тичаме,

на Безстрашните, а следователно и от Ерудитите.

обещавам.

Перейти на страницу:

Похожие книги