Бунтовници полностью

на охрана от Безстрашни - млад мъж и жена на средна въз­

ята?

раст. Тобиас стреля два пъти още преди да мигна и двама­

Сигурно изглеждам безразлична, но в действителност

та са улучени - единият в главата, другият в гърдите. Же­

не е т а к а Искам да се прибера в килията, за да се нарева

ната, която е простреляна в гърдите, се блъска в стената,

но не е мъртва.

Вдигам поглед и казвам високо: - Ще трябва повече да се

Продължаваме. По един коридор, после по друг - всички

постараеш, Джанийн.

си приличат. Тобиас не изпуска ръката ми н и т о за миг. След

Сега остава само да се събудя. Знам как - правила съм го

като навремето хвърли ножа така, че само леко да одраска

и преди, в моята зона на страха, когато разбих стъкления

ухото ми, значи може да улучи безпогрешно и войниците

резервоар само като опрях длан в стената му; или пък ко­

на Безстрашните, ако ни причакват в засада. Прескачаме

гато накарах в тревата да се появи пистолет, с който

повалени тела - вероятно на охранителите, които Тобиас

да разпръсна връхлитащото ме я т о птици. Вадя нож от

е избил на идване - и най-накрая стигаме аварийния изход.

джоба си - нож, който само преди миг не е бил т а м - и си

Тобиас пуска ръката ми, за да отвори в р а т а т а и проти­

пожелавам кракът ми да е твърд като диамант.

вопожарната аларма започва да реже слуха ми, но ние про­

Забивам ножа в бедрото си и острието се огъва.

дължаваме да тичаме напред. Едва си поемам въздух, но не

ми пука, защото най-после ще се спася и този кошмар ще

+ + +

приключи. Внезапно ми причернява пред очите, сграбчвам

ръката на Тобиас и я стискам здраво, за да ме води н а т а т ъ к

Събуждам се със сълзи на очи. Събудил ме е вбесеният

по стълбището.

крясък на Джанийн.

Стъпалата надолу свършват и аз отварям очи. Тобиас

- Какво е това? - Тя измъква пистолета на Питър от

тъкмо се кани да отбори външната врата, но аз го спирам.

ръката му, прекосява с т а я т а и опира дуло в челото ми.

- Трябва... да си поема въздух...

Тялото ми се вкаменява, по него пропълзява мраз. Тя няма

Той спира, а аз се превивам и опирам ръце на коленете.

да ме застреля. Аз съм проблем, който все още не може да

Рамото ми пулсира. Свивам вежди и го поглеждам.

разреши. Тя няма да ме застреля.

- Хайде, давай да се махаме от т у к - настоява т о й .

- Какво е това, което ти подсказа за симулацията? Каз­

Стомахът ми се свива. Поглеждам го в очите. Те са тъм­

вай! Казвай, или ще те убия!

носини със сбетлосиня точица в десния ирис.

Бавно се надигам от м я с т о т о си, изправям се на крака и

Хващам брадичката му и го придърпвам към себе си, це­

още по-силно притискам чело в хладното дуло.

лувам го бавно и с въздишка се отдръпвам.

- Въобразяваш си, че ще ти кажа? - отвръщам. - Искаш

- Не можем да се махнем от т у к - казвам. - Това е симу­

да ти повярвам, че ще ме убиеш, без да си разбрала отгово­

лация.

ра на тази загадка, така ли?

Той хваща дясната ми ръка и ме дръпва да се изправя.

- Глупачка! - просъсква т я . - Въобразяваш си, че всичко

Истинският Тобиас не би забравил раната в дясното ми

се свежда до теб и т в о я ненормален мозък ли?! Изобщо не

рамо.

става дума за теб. Н и т о за мен. Трябва да запазим града от

- Какво? - въси вежди насреща ми т о й . - Не смяташ ли,

хората, които искат да го превърнат в ад!

че щях да разбера, ако съм подложен на симулация?

Събирам последни сили и се хвърлям срещу нея, вкоп-

- Ти не си подложен на симулация. Ти си симулацията. -

чвам се в първото, което ми попада и забивам дълбоко нок-

mu. Тя щпшцяба с цяло гърло и т о з и звук подпалва пожар в

кръвта ми. Удрям я силно в лицето.

Две ръце ме хващат здраво, дръпват ме далече от нея и

нечий юмрук се стоварва в лицето ми. Изохквам u пак се

хвърлям към нея, но Питър ме държи на разстояние.

Г Л А В А

- Болката няма да ме принуди да ти кажа. Н и т о серу­

м ъ т на истината. Н и т о симулациите. Имунизирана съм

Т Р И Д Е С Е Т И Ч Е Т В Ъ Р Т А

срещу всичко това.

Носът й кърви, по бузите и шията й има следи от мо­

и т е нокти, които почервеняват от бликналата кръв. Тя

ме поглежда, опипвайки подутия си нос, разчорлената коса,

Щом излизаме в коридора, преставам да се нахвърлям

а ръката й трепери.

срещу Джанийн. Тялото ми пулсира от болка по местата,

където ме е удрял Питър, но тя бледнее пред усещането за

- Ти се провааи. Не можеш да ме контролираш - крещя

толкова силно, че чак гърлото ме боли. Преставам да се съ­

триумф, от което бузите ми горят.

противлявам на Питър и клюмвам на гърдите му. - Никога

Питър ме съпровожда до килията, без да отрони и

няма да успееш да ме контролираш.

дума. С т о я дълго време в средата на помещението, впери­

ла поглед към камерата в далечния ляв ъгъл. Кой ли е този,

Разсмивам се безрадостно, с ярост. Наслаждавам се на

сгърченото й лице, на омразата в погледа й. Доскоро тя

който ме наблюдава през цялото време? Дали са изменни­

беше като машина, студена и безчувствена, водена един­

ците на Безстрашните, които ме пазят, или Ерудитите,

ствено от логиката. Но аз я счупих.

които ме изучават?

Аз я счупих.

Когато руменината се оттегля от бузите ми и болка­