Бунтовници полностью

онова, което е отвъд оградата.

нея и накрая да я екзекутират, е зло.

- Не ми пука - казвам, но не е вярно. Изразът „отвъд

Той ми е брат, но в момента искам да го разкъсам на

оградата" засяда в ума ми. Отвъд? Каква връзка може да има

парчета.

всичко с онова отвъд?

Вместо това обаче отново сядам. Н и т о едно отмъще­

Нещо, останало в дъното на съзнанието ми, надига гла­

ние няма да премахне болката от неговото предателство.

ва. Маркъс каза, че някаква информация, притежавана от

От това ме боаи всяка частица от т я л о т о . Притискам

Аскетите, е станала причина за атаката на Джанийн сре­

пръсти до гърдите си, за да разсея част от болезненото

щу тяхната каста. Дали тази информация се отнася и за

напрежение в тях.

онова, което е отвъд оградата?

Тъкмо бърша влагата от очите си, когато в с т а я т а

Решавам засега да отложа обмислянето на тези въпроси.

нахлуват Джанийн и нейната армия от учени Ерудити и

- Аз пък си мислех, че вас ви интересуват само факти­

изменници на Безстрашните. Преглъщам сълзите, за да не

т е . Ами свободният достъп до информация? Е, какво ще

разбере, че плача. Тя обаче само бегло ме поглежда.

кажеш за тщи факт, Кейлъб? Кога... - Гласът ми потрепер­

- Хайде да видим резултатите! - обявява т я . Кейлъб,

ва. - Кога предаде родителите ни?

вече застанал пред мониторите, натиска нещо и те ожи­

- Винаги съм бил Ерудит - меко отвръща т о й . - Дори

вяват. Върху т я х се появяват думи и цифри, които не раз­

когато трябваше да се правя на Аскет.

бирам.

- Ако си с Джанийн, тогава те ненавиждам. Също както

- Открихме нещо изключително любопитно, госпожице

би те възненавидял и баща ни.

Прайър. - Никога досега не съм виждала Джанийн толкова

- Нашият баща. - Кейлъб презрително изсумтява. - На­

радостна. Тя почти се усмихва, макар и криво. - Вие имате

шият баща беше Ерудит, Беатрис. Джанийн ми каза - били

изобилие от един определен вид неврони, наречени просто

са от един и същи випуск в училище.

огледални неврони. Някой ще обясни ли на госпожица Пра­

- Той не беше Ерудит - проговарям след няколко секун­

йър каква точно е функцията на огледалните неврони?

ди. - Предпочел е да ги напусне. Избрал е друга идентич­

Учените Ерудити до един вдигат ръка. Джанийн посоч­

ност, също к а т о теб, и се е превърнал в нещо различно.

ва една по-възрастна жена отпред.

Само дето ти дойде при.,.. moSajrto.

- Огледалните неврони се активират, когато някой из-

вършва конкретно действие и когато наблюдава друг да из­

на спокойствие. Обаче нямам намерение да се издавам пред

вършва същото действие. Те ни позволяват да имитираме

нея.

определено поведение.

- Не се отпускай прекалено - весело изчуруликва т я . -

- И какво още? - Джанийн оглежда своя „клас", също как­

Скоро ще пробваме серум на и с т и н а т а

то правеха моите преподаватели от Горно ниво. Друг Еру­

- Добре - казвам. - Както искаш.

д и т вдига ръка.

- Огледалните неврони са причината да учим езици, да

+ + +

разгадаваме намеренията на другите, съдейки по т я х н о т о

поведение, хм... - Той въси вежди. - И да изпитваме съ­

Някой ме разтърсва за рамото. Подскачам в просъница

чувствие.

с широко ококорени очи и трескав поглед. Виждам Тоби­

- А още по-точно - продължава Джанийн, като този

ас, коленичил до мен. Носи яке като изменниците на Без­

п ъ т ми се усмихва толкова широко, че около у с т а т а и се

страшните, а едната страна на главата му е покрита с

появяват бръчки, - ако някой има толкова много и силно

кръв. Кръвта се стича от раната на ухото му - горната

изразени огледални неврони, т о й е лесно приспособим - вла­

половина на ушната мида липсва. Потръпвам.

дее умението да подражава на останалите според ситуаци­

- Какво има? - питам.

ята, а не е неподдаваща се на промяна личност.

- Ставай. Трябва да бягаме.

Сега разбирам защо се усмихва. Имам чувството, че че­

- Още е рано. Не са минали две седмици.

репната ми кутия се е отворила и всички тайни на съзна­

- Няма време да ти обяснявам. Хайде.

нието ми са се изсипали на пода пред мен.

- Божичко, Тобиас.

- Човек с лесно приспособима индивидуалност - продъл­

Сядам в леглото, прегръщам го и притискам лице в шия­

жава тя - вероятно би проявил наклонности към повече

та му. Ръцете му ме обгръщат и т о й ме притиска към себе

от една каста, не е ли така, госпожице Прайър?

си. По т я л о т о ми се разлива топлина и чувство на облек­

- Вероятно - отговарям. - Сега, ако откриеш симула­

чение. Щом т о й е тук, значи съм в безопасност. Кожата му

ция, която да потиска тази определена способност, най-

става хлъзгава от сълзите ми.

накрая всичко т о в а ще свърши.

Той става и ми помага да се изправя на крака. Раната в

- Всяко нещо с бремето си. - Тя замълчава - Трябва да

рамото започва да пулсира.

призная, че съм малко объркана от т о в а колко си нетърпе­

- Подкреплението ще пристигне всеки момент. Хайде.

лива за собствената си екзекуция.

Оставям се да ме изведе от килията Преминаваме пър­

- Изобщо не е така. - Затварям очи. - Не се прави на

вия коридор без усложнения, но във втория се натъкваме

объркана. - Въздъхвам. - Мога ли вече да се връщам в кили­