накрая ще млъкне.
с Ьмрук в стената. После друг се присъединява към него.
Той ме отвежда в един задънен коридор, дълъг само
Вървя по разчистената пътека между изменниците на
шест крачки. Прав е - в дъното му има врата с малко
Безстрашните, к о и т о ме изпровождат тържествено
прозорче 6 горния край, трийсетина сантиметра над гла
и шумно, а ръцете им замахват отсечено. Думкането е
вата ми.
толкова бързо, че сърцето ми ускорява ритъма си, за да
- Трие! - Гласът на Тобиас т у к се чува даже по-ясно. -
го настигне.
Искам да я видя!
Някои от изменниците на Безстрашните скланят гла
Протягам се и опирам длан в стъклото. Виковете
ва пред мен - не съм сигурна защо. Пък и вече няма значе
замлъкват и лицето му се появява от другата страна на
ние.
прозореца. Очите му са зачервени, лицето - на петна. Кра
Стигам края на коридора и отварям в р а т а т а на зала
сота. Той гледа надолу към мен няколко секунди, после опира
та за моята екзекуция.
длан в прозореца срещу моята. Преструвам се, че усещам
неговата топлина през стъклото.
Изменниците на Безстрашните са препълнили кори
Той отпуска чело върху в р а т а т а и стиска силно очи.
дора. В залата за екзекуцията гъмжи от Ерудити, които
Дръпвам ръката си и тръгвам, преди да е отворил очи.
вече са ми направили п ъ т да мина. Мълчаливо ме изучават,
Болката в гърдите ми сега е много по-силна от тази в
докато вървя към металната маса в центъра на помеще
простреляното рамо. Вкопчвам се в ризата си, преглъ
нието. Джанийн стои на няколко крачки от нея. Следите
щам сълзите и се връщам при П и т ъ р в главния коридор.
от моите нокти върху лицето й още личат под набързо
- Благодаря ти - казвам тихо. А исках да бъде по-висо
сложения грим. Тя не ме поглежда.
ко.
От тавана висят четири камери, по една над всеки
- Все т а я . - Питър пак свива вежди. - Давай да вървим.
ъгъл на масата. Сядам, бърша длани в крачолите на панта
Долавям някакво буботене далече пред нас - звук на на
лона и чак тогава лягам.
събрала се тълпа. Следващият коридор гъмжи от измен
Масата е студена. Нейният мраз прониква през кожа
ници на Безстрашните, високи и ниски, млади и по-въз
та ми, стига до костите. Сигурно така и трябва; нали
растни, въоръжени и без оръжие. Всеки носи на ръката си
т о ч н о т о в а ще се случи с т я л о т о ми, когато животът
синята лента на предателството.
го напусне. То ще изстине и ще натежи, ще стане по-теж
- Ей! - провиква се Питър. - Направете път!
ко, отколкото е било приживе. Не съм сигурна какво ще
Най-близките до нас изменници на Безстрашните го
се случи с останалото от мен. Според някои не същест
чуват и се дръпват към стената да ни пропуснат. Ско
вува нищо след т о в а - може би имат право, но може и да
ро и останалите правят същото. Всички се смълчават.
грешат. Тези догадки обаче вече не занимават ума ми.
Питър о т с т ъ п в а и ме пуска да вървя пред него. От т у к
Питър пъха един електрод под яката на ризата ми и го
н а т а т ъ к вече знам пътя.
притиска към гърдите, точно над сърцето. После свърз
Не разбирам откъде започва думкането, но някой удря
ва електрода с жица и вклкчва апарата за ехокардиогра-
фия. Чувам пулса си, бърз и силен. Скоро този равномерен
менно. Крайниците ми натежават, сякаш са втечнени.
ритъм ще замлъкне.
Ако т о в а е смъртта, тя не е чак толкова страшна. Очи
В мен се оформя една-единствена мисъл:
те ми са все още отворени, но главата ми клюмва на една
„Не искам да умирам."
страна. Опитвам се да затворя очи, но не успявам - не
Никога не съм гледала сериозно на Тобиас, когато ме
мога да помръдна.
хокаше, че рискувам живота си. Вярвах, че искам отново
После писукането на ехокардиографа секва.
да се събера с родителите си и всичко т о в а да приключи
веднъж завинаги. Сигурна бях в желанието си да повторя
тяхната саможертва. Но не и сега. Не, не.
Вътре в мен клокочи и ме изгаря желанието за живот.
„Не искам да умирам, не искам да умирам, не искам!"
Джанийн пристъпва напред, вдигнала спринцовка с ли
лав серум. Очилата й отразяват флуоресцентната свет
лина над нас и аз едва виждам очите й.
Всяка частица от т я л о т о ми напява монотонно.
„Живот, живот, живот." Смятах, че к а т о о т п л а т а за
живота на Уил и този на родителите ми трябва и аз да
умра, но съм грешала. Трябва да изживея живота си под
знака на т я х н а т а смърт. Трябва да живея.
Джанийн държи главата ми неподвижно с едната ръка,
с другата забива иглата о т с т р а н и на шията.
„Това не е краят!" Крещя т о в а наум, а не срещу Джа
нийн. „Това т у к няма да е м о я т край!"
Тя натиска буталото. Питър се навежда напред и ме
поглежда в очите.
- Серумът ще подейства след една минута - казва
т о й . - Бъди смела, Трие.
Неговите думи ме сепват, защото т о ч н о т о в а каза и
Тобиас, когато ме подложи на първата симулация.
Сърцето ми започва да препуска.
Защо Питър ми каза да бъда смела? Защо изобщо ми
казва нещо?
Всички мускули на т я л о т о ми се отпускат едновре-
Дочувам серия писукащи звуци и шум от плъзгане - о т
варя се някаква врата.
