та поутихва, лягам.
Щом затварям очи, се появяват образите на моите ро
дители. Веднъж, когато бях на единайсет, се застоях пред
в р а т а т а на спалнята им, за да ги погледам как заедно опра
в я т леглото. Татко се усмихваше на мама, докато постила
ха и опъваха чаршафите в съвършен синхрон. По погледа му
разбрах, че тя му е по-скъпа дори от самия него.
Н и т о сянка на егоизъм или недоверие не помрачаваше
вярата му в нейната доброта, както често се случва при
повечето от нас. Вероятно такава любов е възможна един
ствено между Аскети. Не знам.
М о я т баща: роден като Ерудит, съзрял като Аскет.
Често му беше трудно да живее с изискванията на избрана
Кимвам. Вече нямам семейство, н и т о силна връзка с ко
та от него каста, както е сега и с мен. Но т о й се стараеше
гото и да било, няма да е голяма загуба.
да ги приеме и разпознаваше искреното себеотрицание, ко
- Сигурно ще мога да ти простя, че се опита да ме убиеш
гато се случеше да го срещне.
по време на инициацията - казвам. - Вероятно бих могла.
Притискам възглавницата към гърдите си и заравям
И двамата мълчим известно време. Представа нямам
лице в нея. Не плача. Само ме боли.
защо му казах това. Може би защото е истина, а тази нощ
Скръбта не е така непоносима к а т о вината, затова пък
е нощта на откровенията. Сега ще съм честна, безкорист
ти отнема много повече.
на и смела. Дивергент.
- Не съм те молил за т о в а - отвръща т о й и ми обръща
+ + +
гръб, тръгвайки си. След т о в а обаче спира до в р а т а т а и
казва: - Сега е 9,24.
- Дървената.
К а т о ми казва точния час, т о й извършва дребна измяна
Трепвам и се събуждам, ръцете ми още стискат възглав
към Ерудитите, което в същото време е обичайна проява
ницата. Там, където лицето ми е опирало дюшека, сега
на храброст. Може би за първи п ъ т виждам Питър да се
има мокро петно. Сядам и изтривам очи с върховете на
държи като истински Безстрашен.
пръстите.
Веждите на Питър, които обикновено са вдигнати на
+ + +
сред челото, сега са свъсени.
- Какво е станало? - Каквото и да е, не е нещо добро,
У т р е ще умра. Отдавна не съм била толкова сигурна в
мисля си.
нещо, е т о защо приемам т о в а като дар. Тази нощ - нищо.
- Еюекуцията ти е планирана за утре сутрин в осем
Утре - каквото и да е онова, което е отвъд живота. А
часа.
Джанийн все още не знае как да контролира Дивергентите.
- Моята еюекуция ли? Но тя... Нали тя още не е разра
Когато сълзите потичат, притискам възглавницата
ботила т о ч н а т а симулация. Не е
към гърдите си и им се оставям. Плача отчаяно като мал
- Каза, че ще продължи експериментите с Тобиас вмес
ко дете, докато лицето ми започва да гори и май започва
то с теб - отговаря Питър.
да ме втриса. Може и да се преструвам на храбра, но всъщ
Единственото, което мога да кажа в този момент, е
ност не съм.
Предполагам, че сега е моментът да поискам прошка за
Сграбчвам дюшека и започвам да се люлея напред-назад,
всичко, извършено от мен, но знам, че списъкът така и ще
напред-назад. Утре животът ми ще приключи. Тобиас
остане недовършен. Пък и не вярвам, че онова отвъд живо
може и да оцелее, за да дочака атаката на безкастовите.
т а , каквото и да е т о , зависи от с т р и к т н о т о изброяване
Безстрашните ще си изберат нов лидер. Оставената от
на извършените грехове - т о в а много напомня теорията
мен празнина лесно ще бъде запълнена.
на Ерудитите за живота след смъртта: само прецизност
u никакви чувства. Не вярвам, че каквото и да идва след
смъртта, то има връзка с делата ми приживе.
По-добре да постъпя така, както са ме учили Аскетите:
да се отвърна от себе си, да насоча мислите към отвъдно
то и да се надявам, че каквото и да следва, ще съм по-добре,
отколкото 6 момента.
Г Л А В А
Усмихвам се леко. Ще ми се да можех да кажа на моите
Т Р И Д Е С Е Т И П Е Т А
родители, че ще умра к а т о Аскет. Мисля, че биха се горде
ли с мен.
На сутринта обличам ч и с т и т е дрехи, които са ми
дали: черен панталон - прекалено широк, но на кого му
пука - и черна риза с дълъг ръкав. Никакви обувки.
Времето още не е дошло. Установявам, че съм сплела
пръсти и съм навела глава. Татко правеше същото поня
кога сутрин, преди да седне на масата за закуска. Така и
не го попитах защо. Въпреки т о в а искам още веднъж да
се почувствам като дъщеря на баща си, преди... така де,
преди всичко да приключи.
След няколко секунди мълчание Питър казва, че е време
да вървим. Почти не ме поглежда, а се е втренчил намръще
но в отсрещната стена. Предполагам, че би било прекале
но да поискам да видя нечие приятелско лице тази сутрин.
Ставам и двамата заедно поемаме по коридора.
П р ъ с т и т е ми са студени. Стъпалата ми залепват за
плочките на пода. Завиваме зад ъгъла и аз долавям приглу
шени гласове. Отначало не разбирам какво казват, но ко
гато наближавам, започвам да различавам отделни думи.
- Аз искам да... нея! - Тобиас. - Аз... да я
Поглеждам Питър.
- Няма да мога да говоря с него за последно, така ли?
Питър клати глава.
- Там обаче има прозорец. Може би ако те види, най-
