мога да ви обещая болка и смърт. Това ли искате?
Някой в тълпата извика, но хората около него бързо го накараха да млъкне.
– Може да мислите, че сте много, но срещу себе си имате най-добрите воини в
познатия ни свят. Тук има анпу и Астериони, берсерки и всякакви нови хибриди,
които един ден ще ви заместят, вършейки неща, на които вие не сте способни.
Ард-Греймна замълча, чакайки тълпата да се разпръсне.
– Ако не искате да послушате мен, може би ще послушате онзи, чието име
скандирате.
Той отстъпи встрани и на негово място се появи висока слаба фигура в опърлена
бяла роба. Чертите £ можеха да се различат дори от това разстояние.
Тълпата закрещя името £.
– Атон! Атон! Атон!
Гласовете им пулсираха като мощно сърце, тътнеха безкрай, без никакви
признаци, че някога ще спрат.
Доктор Джон Дий се обърна да погледне към човешкото множество и откри, че се
взира право в тревистозелените очи на Скатах Сянката. В един ден, пълен с
изненади, това бе още една, която да добави към растящия списък.
Тя видя, че я е забелязал, и излезе от тълпата. Захвърли шапката си настрана и
смъкна бялата роба, разкривайки черна риза, черни войнишки панталони и ботуши
със стоманени върхове. Носеше на гърба си два къси меча, на кръста £ висяха два
еднакви дълги ножа, а в колана £ бяха затъкнати чифт нунчаку.
Хората около нея видяха това преображение и зареваха. Вестта за появата £
плъзна през тълпата.
– Дошла си да ме убиеш ли, Сянко? – попита Дий.
– Друг път, може би – отвърна хладнокръвно Скатах.
Магьосника направи жест към Деър.
– Вирджиния Деър, позволи ми да ти представя легендарната Скатах Сянката.
Двете жени се изгледаха и кимнаха. После Вирджиния се усмихна.
– Очаквах, че ще си по-висока.
– Често ми го казват.
– Дошла си да спасиш Атон ли? – попита Дий.
Скатах поклати глава.
– Дошла съм да видя Древния Ард-Греймна.
– Защо? – попита Дий.
– Исках лично да проверя дали наистина е бил толкова лош, колкото разправят
хората.
Вирджиния погледна към Скатах, а после примижа към фигурата, застанала на
стената.
– Забелязвам прилика в скулите и брадичката – каза тя. – Да не ти е роднина?
Скатах кимна.
– Брат ли ти е?
– Баща ми е – прошепна тя.
А после земетресението разлюля целия остров.
Глава 64
Обърнатите назад стъпала на Шолотъл правеха ходенето трудно, а често и
невъзможно. Голите му кости стържеха по камъните, докато куцукаше към
смесените аури на събралите се Древни и безсмъртни човеци.
Нямаше търпение да убие Алхимика. А което бе още по-вълнуващо, Шолотъл
знаеше, че щом Алхимика е на Алкатраз, жена му също трябва да е наблизо.
Стомахът му закъркори при тази мисъл. Очакваше го истински пир.
Шолотъл вдиша дълбоко, вдигнал кучешките си глави към небето, а черните му
ноздри се отваряха и затваряха. Стори му се, че различава поне седем – или може
би осем – различни аури във въздуха тази нощ. Вонящата на месо мъгла
надделяваше над всички други миризми, така че там горе можеше да има и още
някой, но това нямаше значение. Той щеше да ги убие всичките, да се наяде до
пръсване и да даде останките на чудовищата, които в момента го следваха.
Пък и нямаше значение дали Фламел има десет спътници или десет пъти по
десет; не би могъл да избяга от това, което пълзеше, хлъзгаше се и се клатушкаше
към него.
В ъгъла на разрушения Дом на надзирателя имаше огромна черупка, сякаш
направена от кал. Никола почука по нея. Беше твърда.
Николо Макиавели скръсти ръце на гърдите си и се взря в Алхимика.
– Винаги съм знаел, че ще се срещнем пак – каза той на френски. – Макар да не
съм си представял, че ще е при такива обстоятелства – добави с усмивка. – Бях
сигурен, че ще те спипам в Париж миналата събота. – После се поклони в
старомоден жест на вежливост, когато Пернел се присъедини към съпруга си. –
Господарке Пернел, изглежда ни е писано да се срещаме все на острови.
– Последния път, като се срещнахме, ти беше отровил съпруга ми и се опита да
ме убиеш – напомни му Пернел на италиански.
Преди повече от триста години Вълшебницата и италианецът се бяха сражавали в
подножието на връх Етна в Сицилия. Макар че Пернел бе победила, освободените
от двамата енергии бяха накарали древния вулкан да изригне. Лавата продължи да
тече пет седмици след битката и унищожи десет села.
– Простете ми; тогава бях млад и глупав. А и вие излязохте победителка от
нашата среща. До ден-днешен нося белезите от нея.
– Хайде да се опитаме да не взривяваме този остров – каза тя с усмивка. После
протегна ръка. – Видях как се опита да ме спасиш преди малко. Между нас вече
няма враждебност.
Макиавели хвана пръстите £ и се приведе над тях.
– Благодаря. Това ме радва.
Марс и Один бяха заели позиции отвън, за да пазят една от пътеките към къщата,
докато Били и Черния ястреб отидоха да наблюдават другата пътека. Хел се
облягаше на вратата на Дома на надзирателя, за да не натоварва ранения си крак.
Тя беше последната отбранителна линия.
Никола, Пернел и Макиавели стояха около втвърдената топка кал.
– Сигурни ли сте, че Ареоп-Енап е вътре? – попита италианецът, като почука по
нея.
– Видях го как влиза и увива пашкула около себе си – рече Пернел.
– Как да го отворим? – попита Макиавели.
