– Това голям краб ли означава? – попита Били.
– Не. Означава гигантски краб – рече Макиавели.
– И... – Били си пое дълбоко дъх. – И ги предвожда скелет с глава на куче –
завърши той драматично. – Ама адски грозно краставо куче.
– О, ние вече сме го срещали – усмихна се Пернел. – Побъбрихме си одеве.
– Това е братът близнак на Кетцалкоатъл – поясни Макиавели.
Били премигна изненадано.
– Дъртото чудовище имало брат! – После се ухили. – Предполагам, че не са
еднояйчни близнаци.
– Някога бяха – обади се Хел от мястото си до вратата. – Това е Шолотъл. Той е
злият близнак.
Марс и Один влязоха забързано през входа.
– Време е да вземем решение – обяви Марс. – Можем или да организираме
последен отпор тук – той огледа помещението, – или да бягаме и да потърсим
друго място, където да се сврем.
– Оставаме тук – каза твърдо Фламел. Потупа по калната топка. – Вие трябва да
ги задържите, докато ние се опитваме да събудим Ареоп-Енап. Сега той е
единственият ни шанс.
– Може би ще успеем да удържим прозорците и вратите – рече със съмнение
Марс. Порутената сграда беше кажи-речи само една празна коруба, без покрив и
със зеещи правоъгълници на мястото на прозорците. – Но ако ни щурмуват...
– Щурмуват ни! – извика Хел.
47 Остров в Микронезия. – Б. пр.
48 Еднорог (гр.). Думата обаче е прилагателно, а не съществително. – Б. пр.
49 Гигантски краб от гръцката митология, който помагал на Лернейската хидра в битката £ с Херакъл и бил
убит от него. – Б. пр.
Глава 65
Софи и Джош следваха Цагаглалал по един коридор.
Още бяха потресени от станалото в дългата стая. В един момент младата наглед
жена в бяла броня стоеше пред тримата чудовищни берсерки, а в следващия бе
зад тях и от закривените £ мечове капеше кръв. Хората-мечки се бяха свлекли на
колена с изражения на пълна изненада върху лицата.
– Въпросите по-късно – каза Цагаглалал, докато тичаха навън, – но нека първо ви
дам някои отговори.
Един нещастен пазач анпу ги зърна и допусна грешката да посегне към Софи.
Джош го удари толкова силно, че той се блъсна с пукот в стената.
– Трябва да излезем от тази сграда, за да можете да използвате силите си – каза
Цагаглалал. Изведнъж цялата постройка затрепери от силна вибрация, идваща
през пода.
– Земетресение – промълви Софи.
– Съпругът ми го предизвика – каза им Цагаглалал. – В момента ударната вълна
се носи насам. Той я създаде, за да я използва един от вас. Но трябва да сте на
място, където ще можете да я използвате.
Джош спря толкова внезапно, че Софи се блъсна в него. Броните им издрънчаха.
– Вече почва да ми писва хората да ни казват какво да правим и да очакват от
нас просто да се подчиним. Ако не си ти, ще са Изида и Озирис.
Сивите очи на Цагаглалал се разшириха.
– О, повярвай ми, Джош, аз не ви казвам какво да правите. Вие ще вземете... вие
трябва да вземете това решение сами. – Тя посочи по един коридор и близнаците
видяха Изида и Озирис да се появяват иззад един ъгъл.
Двамата Древни също зърнаха децата, вдигнаха ръце и се втурнаха към тях.
– Може да си мислите, че те са ви обучили за една-едничка цел – каза
Цагаглалал, – за да могат да управляват тази страна чрез вас. Но съпругът ми
винаги е смятал, че зад това се крие още нещо. Те са достатъчно могъщи да
сложат всекиго на трона – така че защо им е да кроят планове в продължение на
хилядолетия, за да са сигурни, че ще са Злато и Сребро? Те искат да ви използват
за нещо повече от управление на островната империя. Авраам смяташе, че се
домогват до силата ви. Но именно обучението, което са ви дали, ще ви позволи да
вземете нещата под свой контрол и да решавате сами. – Тя разпери ръце. –
Изборът е ваш.
Софи хвана ръката на брат си.
– Да се махаме оттук – вече избрахме.
– Знам – каза Цагаглалал.
– Откъде знаеш? – попита Софи.
– Защото вярвах, че ще вземете правилното решение.
Близнаците обърнаха гръб на Изида и Озирис и се втурнаха по дългия коридор
към отвора и светлината.
Зад тях двамата Древни крещяха имената им. Звукът не беше приятен.
– Убийте ги. Убийте ги всички! – крещеше Бастет. – Не оставяйте оцелели.
Тя стоеше пред пирамидата и гледаше как виманите кръжат, а планерите се
спускат от небето.
Въздухът се изпълни с бръмченето на стрели. Няколко анпу имаха пушки с
тонбогири и стреляха по нападателите.
Земята продължаваше да трепери от слаби трусове и в камъните започваха да се
появяват пукнатини.
Древните се заизсипваха от пирамидата. Оглеждаха се смаяно, зашеметени от
гледката на виманите и планерите във въздуха. Отгоре заваляха копия и стрели.
Един Древен, чието лице представляваше смесица от маймунски и човешки черти,
залитна и падна, и това бе достатъчно, за да подтикне Древните към действие.
Някакво създание, увито в смърдящи мокри дрехи, вдигна трипръстата си ръка и
моментално една вимана над главата му избухна в пламъци и се понесе в спирала
надолу, за да се взриви при удара в площада.
Древните виеха, крещяха, грачеха и се кикотеха от наслада.
– Убийте ги всички! – извика пак Бастет. – Смърт на всички човеци!
Викът бе подет от повечето Древни.
– Смърт на човеците!
– Не оставяйте оцелели! – изкрещя Бастет.
