Древната стоеше изпъната и неподвижна, протегнала ръце, докато студен бял огън
се стичаше по стълбите като вода.
Най-сетне Джош стигна до източната страна на пирамидата и Жана.
Разкъсаната £ броня пламтеше като сребърна факла, заслепявайки зверовете,
които виеха, зъбеха се и бръщолевеха в полумрака. Беше заобиколена от всички
страни от чакалоглави анпу; някои се прокрадваха откъм гърба £. Джош вдигна
ръка, за да сътвори копие от пламък, но се спря – създанията бяха твърде близо.
Огънят щеше да обхване и Жана.
А после в нощния въздух изникна фигура.
Фигура, която се спускаше надолу на един планер.
Светлината от пламтящата броня на Жана огря бяло лице, яркочервена коса и
свирепи вампирски зъби.
Джош видя как Скатах се откачи от планера в последния момент и падна с
радостен крясък сред стреснатите анпу. Опря гръб в този на Жана и оръжията £
затанцуваха с невероятна скорост. Зверовете падаха на вълни.
Но други продължаваха да се катерят по пирамидата от всички страни.
– Стига вече – обърна се умолително Джош към Изида и Озирис. – Нека това да
свърши сега.
– Само вие можете да му сложите край – рече Изида. – Само вие имате тази
сила. – Тя се усмихна. – Помисли си само: вие можете да унищожите и анпу, и
човеците, и Древните. Този свят, както и всички Сенкоцарства ще бъдат под
вашата власт.
– Огледайте се! – извика Озирис и разпери ръце. – Вижте какво можете да
притежавате. Най-великата империя, която светът някога е виждал. Ваша е, трябва
само да я вземете.
– Но ние не я искаме – отвърна Софи от името на двама им. – Вие я искате.
– А ние не искаме да ви я дадем – добави Джош.
Изида и Озирис се взряха безизразно в тях.
– Правете каквото ви се казва – настоя Изида.
– Не! – изрекоха в един глас близнаците.
– Тогава не сте ни нужни – изсъска Изида. Погледна към Озирис. – Убий ги.
Глава 73
– Леле, това се казва грозно ракообразно – отбеляза Черния ястреб. Двамата
американски безсмъртни се промъкваха през мъглата към гигантския краб,
пълзейки по корем върху камъните.
– В тези щипки обаче има доста месце – рече ухилено Били. – Ще го ям поне две
седмици.
– Не прави глупости, Били – промърмори Черния ястреб. – Спомни си какво стана
последния път. – При последния им лов заедно Били едва не бе стъпкан от стадо
препускащи бизони.
– Тогава имаше поне милион бизона – каза Били. – А тук имаме само един краб.
Но е гигантски, признавам.
– Докато заобикаля административната сграда – рече Черния ястреб, –
равновесието му би трябвало да е нарушено, защото задните му крака ще са по-
ниско от предните. Ако успееш да уловиш някой крак, би могъл да го изтеглиш
назад. – Меднокожият мъж носеше две копия, привързани към гърба му. Свали ги и
подаде едното на Били. – Ако ти се открие шанс, използвай го. И, Били – добави
той, – помни, че наоколо има и други създания. Гледай да не те издебнат и да си
гризнат от теб. Не се прави на изобретателен. И не върши глупости.
– Макиавели каза същото. Голяма вяра имате в мен, няма що!
– Никой от нас не иска да те загубим. Просто бъди внимателен, Били.
–
Черния ястреб извъртя очи.
– Ти ми каза, че е Хенри.
С помощта на върховете за копия Никола, Пернел и Макиавели бяха изрязали
голям отвор в черупката, обгръщаща Ареоп-Енап. На някои места калта бе дебела
няколко стъпки и нашарена с трупчетата на част от милионите мухи, които бяха
отровили създанието по-рано тази седмица.
Пернел пъхна глава в дупката, но бързо я извади обратно с насълзени очи.
– Смърди – изпъшка тя. Извърна се и вдиша дълбоко, а после използва аурата
си, за да възпламени върха на показалеца си. Пъхна ръка в отвора и загледа как
пламъкът танцува, поглъщайки зловонните газове. Никола я хвана за колана и тя
пак мушна глава вътре, за да огледа. Когато се отдръпна, очите £ блестяха от
въодушевление.
– Видях Ареоп-Енап.
– Жив ли е?
– Трудно е да се каже. Но ми изглежда здрав; ужасните мехури и рани са
изчезнали от плътта му.
– Значи трябва просто да го събудим – каза Никола. Погледна към италианеца. –
Имаш ли някаква представа как се буди Древен, потънал в летаргичен сън?
Макиавели поклати глава.
– Марс, ами ти? Да ни посъветваш нещо?
– Да. Не го правете.
Вегетарианец, реши Били. Когато тази патърдия свършеше, щеше да стане
вегетарианец. Даже строг вегетарианец. Нищо –което лази, ходи, пълзи или плува –
нямаше да влезе повече в устата му. И най-вече нищо с крака. Целият Алкатраз бе
осеян с чудовища – или по-точно с части от чудовища. Никое от тях не беше живо,
а някои от тях дори не можеше да разпознае.
Били бе виждал резултатите от масови избивания на бизони, беше бродил по
полесражения и бе ставал свидетел на последиците от всякакви природни
бедствия, но нищо не би могло да го подготви за касапницата, която виждаше сега.
Никога не се бе съмнявал, че пускането на чудовищата в града ще е грешка. Но
като гледаше какво са си причинили едно на друго, направо потръпваше от
мисълта какво биха причинили на хората. Броят на жертвите щеше да е огромен.
Американският безсмъртен опря гръб в стената на административната сграда и се
