съсредоточи върху дишането си. Положителното в цялата работа, осъзна той, бе,
че след като създанията се избиваха взаимно, за него и Черния ястреб оставаха
по-малко, с които да се справят.
Усети наситения солен дъх на морето, точно когато чу дращенето на щипки по
камъните. Рискува да хвърли бърз поглед зад ъгъла. През кълбящата се мъгла
видя как Каркинът се катери по склона към Дома на надзирателя, използвайки
големите си щипки – челипеди, напомни си Били, – за да се издърпва напред.
А на гърба на гигантския краб седеше кучеглавият брат близнак на Кетцалкоатъл.
Шолотъл удряше чудовището по главата с костеливата си ръка и го пришпорваше,
за да го накара да върви по-бързо. Но тъй като ходилата му бяха обърнати, го
пришпорваше с пръсти, вместо с пети, и крабът не усещаше нищо през дебелата
си черупка.
Били завъртя ласото над главата си. Черния ястреб му бе казал да внимава –
Черния ястреб винаги му казваше да внимава, – но също така бе казал, ако му се
открие шанс, да го използва. А сега имаше шанс. Били хвърли поглед на
импровизираното ласо, чудейки се дали е достатъчно дълго, и реши, че дори да не
е, ще го хвърли.
На двайсет метра от него Черния ястреб зае позиция. Той едва различаваше Били
през движещите се валма мъгла. Видя как мъглата се завихри в кръг, когато
престъпникът завъртя ласото. Трябваше само да улови някой крак и да дръпне.
Ако равновесието на Каркина не бе добро, Били би трябвало да успее да подкоси
краката му. После, докато чудовището рита и се мъчи да стане, Черния ястреб
щеше да скочи на гърба му и да забие върха на копието в тялото му. Не беше
сигурен дали атаката ще даде някакъв резултат, но със сигурност щеше да
раздразни чудовището и може би да даде на хората в порутената къща още
няколко минути, за да събудят Стария паяк. За разлика от тях обаче, той не бе чак
толкова убеден в ползата от паяка. В битка между паяк и краб Черния ястреб би
заложил на краба, който имаше твърда черупка и големи щипки, а не на косматия и
мек паяк.
Видя как Били се раздвижи и веднага разбра, че нещо не е наред.
– Моля те, Били, не прави глупости – прошепна той.
Били пристъпи точно пред гигантския краб.
– Като тази – промърмори Черния ястреб. Изправи се бързо, забравил за
всякаква потайност, и се втурна към приятеля си с томахавка в едната ръка и
копие в другата.
Били Хлапето въртеше импровизираното ласо и кожата свистеше и плющеше във
въздуха. Той пристъпи по-близо до гигантския краб.
– Крака, Били! Улови крака! Дръпни крака!
Но Черния ястреб знаеше, че Били няма да улови крака.
Очите на Каркина бяха вперени право напред, а Били бе само метър и
седемдесет. Крабът бе толкова висок, че изобщо не го забеляза. Черния ястреб
зърна Шолотъл върху чудовището точно в мига, когато Шолотъл забеляза Били.
– О, Били – рече отчаяно Черния ястреб.
Шолотъл удари краба по главата, в опит да го накара да погледне надолу, но
един от предните му крака се плъзна настрана и той се стовари под ъгъл на
земята, така че огромните му очи и зейналите му челюсти се озоваха точно пред
Били. Безсмъртният пренебрегна чудовището пред себе си. Беше се съсредоточил
върху Древния на гърба му. Завъртя ласото още веднъж и го метна.
– Изстрел... – извика Били.
Ласото падна точно върху Шолотъл, нахлузи се на кучешката му глава и се
заплете в ребрата му.
– И гооол!
Били заби петите на ботушите си в земята и дръпна силно. Древният изквича и
изхвръкна от гърба на Каркина.
Гигантският краб зърна някакво движение и огромната му дясна щипка се вдигна,
отвори се и се затвори, улавяйки Древния във въздуха. Ако беше нормален човек,
щеше да го прещипе надве, но чудовището улови Древния около кръста, където
нямаше плът, а само кокали, които се побираха в пролуките между щипките.
Побеснял, Шолотъл запищя, настоявайки да го пуснат. Заудря и зарита
създанието, и Каркинът отвори щипката си. Древният се стовари на земята с
тракане на кости.
Освен това щипката бе прерязала ласото. Били се опита да запази равновесие,
но залитна и падна. Останките от въжето се омотаха около него като гърчеща се
змия.
Взорът на гигантския краб проследи движението на въжето, видя го как пада
върху борещия се безсмъртен и щракна към него с огромната си щипка. Били се
претърколи настрана и щипката изстърга по земята.
– Не уцели! – изсмя се той.
А после Каркинът прониза безсмъртния в гърдите с тънкия си брониран преден
крак, приковавайки го към камъните.
Черния ястреб нададе свиреп боен вик и се метна към чудовището. Томахавката
му отскочи със стържене от крака на Каркина, затова той се зае да го мушка с
копието. Крабът вдигна крака си заедно с набодения на него Били. Черния ястреб
сграбчи приятеля си и го издърпа, взе го на ръце и се втурна обратно към Дома на
надзирателя.
– Какво ти казах аз? – извика той. – Казах ти да внимаваш. А ти слушаш ли ме?
Не!
– Внимавах – прошепна Били. Беше смъртноблед и по устните му имаше кръв. –
Гледах щипката. Не знаех, че ще стъпи върху мен с някакво рачешко нинджа
движение.
– Използвай аурата си – каза Черния ястреб. – Излекувай се бързо. Губиш много
кръв.
– Не мога – изпъшка Били. – Не ми е останала достатъчно аура за такава тежка
