Прилича на... – Млъкна, внезапно онемяла.
Облечен в лъскава червена броня, Прометей седеше на стъпалата близо до
върха на пирамидата, подпрял ръце на бедрата си и сплел пръсти.
– А, ето ви и вас – каза той любезно. – Чакахме ви.
–
– Защо не направите кръгче около пирамидата – предложи небрежно Прометей.
С огромно усилие на волята Джош накара въздушната възглавница да заобиколи
върха по посока на часовниковата стрелка и те видяха Сен Жермен, който се бе
изтегнал на едно стъпало и драскаше в бележника си. Той им махна.
– Чудесна вечер, нали? – извика французинът. – Погледнете само този залез –
определено е музикален.
Паламед и Уилям Шекспир бяха от северната страна на голямата пирамида.
Барда погледна към Сарацинския рицар и му посочи тримата, които прелитаха
бавно покрай тях.
– Ето, това е нещо, което не се вижда всеки ден.
Накрая минаха от източната страна, която вече бе потънала в дълбока сянка.
Жана д‘Арк седеше с кръстосани крака на едно стъпало, затворила очи и положила
ръце в скута си с обърнати нагоре длани. Тя отвори очи, усмихна се лъчезарно и
килна глава настрана.
– Много хубава броня, Софи. – Докато говореше, разпери ръце и въздухът
внезапно се изпълни с аромата на лавандула, а после собствената £ сребърна
броня обгърна тялото £.
– Какво правят те тук? – попита Софи.
– Дошли са да ви пазят и защитават – обясни Цагаглалал, докато се издигаха по-
нависоко, наближавайки върха на пирамидата. – Ще задържат анпу колкото се
може по-дълго. Но не се бавете прекалено.
– За какво говориш? – попита Джош. Започваше да трепери от напрежението от
поддържането на въздушната възглавница. – Близо ли сме вече? Не мога да
продължавам още дълго.
– Приближи ни до стъпалата – заповяда Цагаглалал. – Веднага!
Едва бяха стигнали до каменното стълбище, когато Джош клюмна. Софи и
Цагаглалал му помогнаха да изкачи с олюляване последните половин дузина
стъпала до върха на пирамидата...
...точно когато кристалната вимана на Изида и Озирис се спусна от небето и кацна
на плоския покрив.
– Това е краят – промълви Цагаглалал. – Сега вие трябва да решите съдбата на
света – на този свят и на всички други светове и Сенкоцарства. – Тя бръкна под
бронята си, извади малък изумруден правоъгълник и го притисна в ръцете на
Джош. – Но преди да вземете окончателното си решение, може би трябва да
прочетете това.
– Какво е?
– Прощален дар от Авраам Мага. Последното съобщение, което е написал някога
– каза тя. Спря се на края на стълбите, обърна се и хвана ръцете на близнаците в
своите. Усмихна се тъжно, а големите £ сиви очи блестяха в гаснещата светлина. –
Надявам се, да ви видя отново след десет хиляди години. Бъдете добри със
старата си леля Агнес и знайте, че тя много ви обича. – После Цагаглалал ги целуна
по бузите, извърна се и слезе да застане до Прометей, оставяйки близнаците сами
на покрива с Изида и Озирис.
Джош погледна към Софи.
– Само ти и аз – каза той.
– Както винаги.
После двамата тръгнаха заедно към виманата.
Глава 71
Цагаглалал изтича на моста.
Аурата £ пламтеше със студена бяла светлина на фона на мъглата и я
прогаряше, образувайки дупка във вихрещата се наоколо влага. Тя мина през
отвора между две редици коли и моментално разбра какво са се опитали да
направят Нитен и Прометей. Видя счупените копия на земята, а после забеляза
кръвта: бяха се сражавали тук и бяха получили рани. Долови миризмата на аурите
им в нощния въздух на мястото, където са се изцерили, но аурите нагарчаха малко
– сигурен знак, че са били изтощени.
Един Спарт се появи с клатушкане от мъглата вляво.
– Какво е това? – попита той с кикот. – Прясно месце...
Зловещият копеш на Цагаглалал проблесна и воинът падна, без дори да завърши
изречението си.
Отпред се раздвижиха силуети: двама Спарти се втурнаха по моста към нея,
насочили мечовете и копията си. Бяха бързи, нечовешки бързи, но Цагаглалал ги
посече, без да забавя ход. Много отдавна, когато светът беше съвсем различно
място и преди Потъването на Дану Талис, тя се бе обучавала при някои от най-
добрите воини. По-късно, когато я наричаха Мирина53 и предвождаше най-
страховитите бойци във всички Сенкоцарства, бе предала тези умения на две
момичета под нейно командване: Скатах и Ифа.
Цагаглалал претича покрай последната кола. В моста имаше дълбоки бразди,
където Спартите се бяха опитвали да разглобят металната стена. Тя предположи,
че когато Нитен и Прометей са осъзнали, че съществата рушат преградата, са
решили да нападнат противника, вместо да стоят и да чакат той да ги смаже.
Във въздуха се усети лек дъх на зелен чай, с примес на анасон, а после точно
пред нея, сред покрилата всичко мъгла, се появиха две неясни петна – синьо и
червено. Цагаглалал се втурна натам.
Един ранен Спарт се заклатушка към нея с изписана на лицето крайна изненада,
явно слисан от раняването си. Копешът £ се издигна и спусна и създанието умря
със същата смаяна физиономия.
Цагаглалал чуваше пред себе си трясък на оръжия, звън на метал по метал,
глухи удари на дърво по плът, съскането на Спартите и сумтенето на двамата
