са открити.
Значим е фактът, че по времето на Платон малцина хора вярвали, че той описва
действително съществувало място – те смятали Атлантида за идеализиран свят,
съвършен във всяко едно отношение, преди да бъде унищожен от човешката
алчност.
За съжаление няма никакво доказателство за напредналата цивилизация на
Атлантида; въпреки това всяка година се правят нови открития за миналото на
Земята и се появяват нови свидетелства, че
толкова примитивни, колкото си мислим. Вярно е също, че преди около десет
хиляди години, в края на последния ледников период, морето се е надигнало и е
заляло много крайбрежни селища. Скорошни изследвания с помощта на
суперкомпютри, които възпроизвеждат топенето на ледовете, показват, че
морското ниво може да се е повишило с повече от двайсет метра за двеста години.
Многозначителен е фактът, че почти във всяка култура на нашата планета има
истории за голям потоп, който опустошава света, заличава цели градове и племена
и предизвиква големи преселения на хора, бягащи от надигащата се вода. А както
знаем, в сърцето на почти всяка легенда има зрънце истина.
Така че може би Атлантида наистина е съществувала – островно кралство,
унищожено от поредица природни бедствия, което чака да бъде преоткрито. Ако е
така, има голяма вероятност то изобщо да не е такова, каквото сме си го
представяли.
А името Дану Талис?
Често съм казвал, че единствените герои, които съм измислил за тази поредица,
са близнаците. Всичко друго е основано на история и митология. Позволих си обаче
една лека волност с името Дану Талис.
В сбирката ирландски поеми и разкази, наречена „Лебор Габала Ерен“, или „Книга
за завладяването на Ирландия“, се говори за Туата де Данан, народа на Дану. Те
са петите нашественици в Ирландия и за разлика от някои други, които можем да
свържем твърдо с историята, Туата де Данан са вълшебен и мистичен народ,
бегълци от запад, които доплавали с кораби по време на
Така че за целите на този разказ Туата де Данан станаха оцелелите от
потъването на Атлантида, а Атлантида стана Дану Талис.
57 Египетска богиня на лова, войната и тъкането. – Б. пр.
Благодарности
Тази книга слага край на едно много дълго пътуване, което започна през май
1997-а, когато за първи път написах думата „Алхимика“ в тетрадката си. Десет
години по-късно, през май 2007-а, почти на същия ден, бе издадена първата книга
от поредицата „Тайните на безсмъртния Никола Фламел“. Сега, шест години по-
късно, „Чародейката“ завършва тази поредица.
Особено съм доволен от факта, че много от хората, които започнаха това
пътуване с мен, са тук и в края му.
Тази книга, както и цялата поредица, нямаше да е възможна без постоянната
подкрепа и насърчения (и безкрайно търпение) на Бевърли Хоровиц и чудесната
Криста Марино от „Делакорте Прес“.
Специални благодарности на Колийн Фелингам (която ме пазеше от неприятности),
Тим Терхюн и целия екип на „Делакорте Прес“ и „Рандъм Хаус“, най-вече на
Елизабет Зайджак, Джослин Ланг и Андреа Т. Шеридан, че се грижеха за мен.
Благодаря, както винаги, на Бари Крост от BKM, на Франк Уайман от „Литеръри
Груп“, на Ричард Томпсън и на Бърнард Сидман.
Докато пишех поредицата, около мен имаше много хора, на чиято помощ, съвет и
подкрепа свикнах да разчитам. Клодет Съдърланд е главната измежду тях, но има
и много други, и техните мисли, предложения, идеи и критики бяха повече от
безценни: бяха съдбоносни. В азбучен ред (за да няма кавги) искам да благодаря
на: Жумо58 (които са Антонио Гамбал и Либи Лавела), Патрик Кавана (за твърде
много неща), Майкъл Карол, Рене Ласкала (и цялата £ тайфа, най-вече на Пуки,
който ме научи на всичко, което знам за папагалите), Алфред Молина и Джил
Гаскойн (не са в азбучен ред, знам, но не мога да ги разделя), Брукс и Маурицио
Папалия, Мич Райън, Мелани Роуз, Шерод Търнър и Джим ди Бела (също толкова
неразделни), Колет Фрийдман и Соня Шорман.
Тази серия ме свърза с множество необикновени и интересни хора. Отново в
азбучен ред: Мерилин Андерсън и Лайза Куинтеро, Лоренцо ди Бонавентура,
Тофър Брадфийлд, Левар Бъртън, Робин и Стефани Гамел, Джери Гелб, Мелиса
Гилбърт, Алекс Гоган, Андрея Гоян и Рон Фрийд, Рома Дауни и Марк Бърнет,
Триста Деламиър и Карлийн Капелети, Дженифър Дохърти, Джим и Мариса Дърам,
Бил Йънг, Ан Кавана, Джаки Колинс, Арнолд и Ан Копелсон, семейство Крукс,
кланът Купъркава, Саймън Къртис, Лора Лайзър, Тина Лау, Гъси Люис (и целият £
невероятен екип, които бяха тук от самото начало), Лиза Максън, Дуайт Л.
Макферсън, О. Р. Мелинг, Крис Милър и Илейн Сър (и докато довършвах тази
книга, се появи Елиана Сър Милър-Ел), Пат Нийл, Марк Ордески, Пиер О‘Рурк,
Кристофър Паолини, Сидни и Джоана Поатие, Рик Риърдън, Беки Стюарт, Саймън и
Уенди Уелс, Синтия Тру и Ерик Уийс, Лин Фъргюсън, Брус Хатън, Ханс и Сюзън
Цимер, Еди Чинг, Франк Шарп, Роналд Шепърд и Армън Шимърман и Кити Суинк.
И, разбира се, екипът на Безсмъртния портал на Фламел, които познават книгите
по-добре от самия мен: Джули Блюет-Грант, Джефри Смит, Джейми Краковър, Шон
