Никола се взря в покрито с белези и бръчки лице на младия мъж, а Пернел

посегна да прокара пръсти по брадичката му, проследи очертанията на челото му и

извивката на скулата му.

– Джош? Джош Нюман?

– Вие ме познавахте като Джош Нюман... – каза мъжът много тихо. – Но то беше,

преди да се случи това – той вдигна куката си, – което е дълга история.

– А какво стана със Софи?

– За вас е минала една нощ. За нея са изтекли почти седемстотин години, но не се

е състарила. Преживяла е много приключения през това време, но тази сутрин се

върна благополучно в Сан Франциско, при леля Агнес.

– Ами ти, Джош?

– Джош вече го няма. Сега съм Маретю. Аз съм Смъртта и съм дошъл да ви

отведа у дома. – Куката му се раздвижи, описвайки над пейката златна дъга.

Въздухът изведнъж замириса на портокали и той се усмихна. – Казахте Париж,

нали?

Лей-порталът се отвори и те се стопиха в него.

Епилог

Скъпа сестричке,

Не мога да ти обещая , че ще ти пиша често знаеш колко съм зле с

писането, а там, където живея, няма телефони.

Исках да знаеш , че съм жив и здрав и вече свиквам с куката. Е , веднъж се

почесах по главата с нея , но това е грешка , която човек допуска само един

път. Получих няколко предложения да ми я превърнат в истинска сребърна

ръка или златна ръкавица , но честно казано , вече доста се привързах към нея.

И разбира се , тя си има някои чудесни предимства. Миналия месец я използвах , за да създам най -изумителното Сенкоцарство. Сложих в него някои страхотни

праисторически животни и добавих две луни – и, разбира се, там няма змии.

Доколкото разбирам , скоро ще заминаваш за Лондон с леля Агнес. Предай

поздравите ми на Гилгамеш. Може би е най -добре да не му казваш кой съм бил

/съм /ще бъда. Той и без това е достатъчно объркан.

Моля те, не се тревожи за мен.

Знам , че това е , все едно да ти кажа да не дишаш , но трябва да знаеш , че

съм добре. Повече от добре. Всеки ден откривам нови и нови свои способности.

Аз съм безсмъртен и вечен , и не съжалявам за нищо. Постъпихме правилно : един да спаси света и един да го унищожи.

Знаеш , че ако някога ти потрябвам , е достатъчно само да погледнеш в някое

огледало и да изречеш името ми три пъти. (Използвай новото ми име ; не съм

сигурен дали ще има някакъв ефект, ако ме наречеш Джош.)

Ако някога ме повикаш, ще дойда при теб.

Но дори и да не ме повикаш , Софи , знай , че ще бдя над теб през всичките дни

от живота ти.

Това трябва да прави един брат, нали?

Маретю

Написано днес, 10 имолк55 ,

в Сенкоцарството на остров Тир На Ног56 .

П.П. Семейство Фламел ти праща много поздрави. Маретю

П.П.П. Миналия месец бяхме на сватбата на Ифа и Нитен. Скатах £ беше

шаферка. Всички плакаха. М.

55 Келтски празник, бележещ началото на пролетта; тук явно се използва като название на месец. – Б. пр.

56 Земята на вечно младите – един от отвъдните светове в келтската митология. – Б. пр.

Бележка на автора

АТЛАНТИДА (ДАНУ ТАЛИС) ПУК

Съществувала ли е наистина Атлантида?

Има хиляди книги, които ще ви кажат, че е съществувала, и още толкова, които

ще ви кажат, че не е. Дали се е намирала в Атлантическия океан? Или в

Средиземно море? Край западния бряг на Испания или Африка, или край източния

бряг на Америка, или може би в Мексико. Дали е била на юг от Индия? Или е

заровена под Антарктика, или пък е била в сърцето на Ирландия?

Този огромен потоп от изследвания и спекулации произтича от един изненадващо

кратък текст. Всичко, което знаем за Атлантида, идва от диалозите „Тимей“ и

„Критий“, написани от Платон около 350 г. пр.н.е. Думата „Атлантида“ се използва

конкретно в „Тимей“, където тя е описана като огромна островна империя,

намираща се „отвъд Херкулесовите стълбове“, което ще рече Гибралтарския

проток между Испания и Северна Африка. Платон ни дава доста ясно описание на

Атлантида, включително пръстените от земя и вода, каналите, стените и мостовете.

Всеки мост например е описан като широк трийсет метра – подробност, която

използвах при създаването на Дану Талис в книгите от поредицата „Тайните на

безсмъртния Никола Фламел“.

Във второто произведение, недовършения „Критий“, има пространно описание на

катастрофална война, завършила с унищожаването на острова за един ден и една

нощ посредством комбинация от земетресения, вулкани и цунамита.

Смята се, че Платон е използвал за основа на своя текст история, разказана на

гръцкия законодател Солон триста години по-рано. Един египетски жрец от храма

на Нейт57 в Саис показал на Солон тази древна история, изсечена в камък. Някои

ранни гръцки писатели твърдели, че са виждали въпросните камъни, но те никога не

Перейти на страницу:

Поиск

Книга жанров

Похожие книги