Никола се взря в покрито с белези и бръчки лице на младия мъж, а Пернел
посегна да прокара пръсти по брадичката му, проследи очертанията на челото му и
извивката на скулата му.
– Джош? Джош Нюман?
– Вие ме познавахте като Джош Нюман... – каза мъжът много тихо. – Но то беше,
преди да се случи това – той вдигна куката си, – което е дълга история.
– А какво стана със Софи?
– За вас е минала една нощ. За нея са изтекли почти седемстотин години, но не се
е състарила. Преживяла е много приключения през това време, но тази сутрин се
върна благополучно в Сан Франциско, при леля Агнес.
– Ами ти, Джош?
– Джош вече го няма. Сега съм Маретю. Аз съм Смъртта и съм дошъл да ви
отведа у дома. – Куката му се раздвижи, описвайки над пейката златна дъга.
Въздухът изведнъж замириса на портокали и той се усмихна. – Казахте Париж,
нали?
Лей-порталът се отвори и те се стопиха в него.
Епилог
Не мога да ти обещая
Исках да знаеш
почесах по главата с нея
път. Получих няколко предложения да ми я превърнат в истинска сребърна
ръка или златна ръкавица
И разбира се
Доколкото разбирам
поздравите ми на Гилгамеш. Може би е най
Знам
съм добре. Повече от добре. Всеки ден откривам нови и нови свои способности.
Аз съм безсмъртен и вечен
Знаеш
огледало и да изречеш името ми три пъти.
Но дори и да не ме повикаш
П.П.П. Миналия месец бяхме на сватбата на Ифа и Нитен. Скатах
55 Келтски празник, бележещ началото на пролетта; тук явно се използва като название на месец. – Б. пр.
56 Земята на вечно младите – един от отвъдните светове в келтската митология. – Б. пр.
Бележка на автора
АТЛАНТИДА (ДАНУ ТАЛИС) ПУК
Съществувала ли е наистина Атлантида?
Има хиляди книги, които ще ви кажат, че е съществувала, и още толкова, които
ще ви кажат, че не е. Дали се е намирала в Атлантическия океан? Или в
Средиземно море? Край западния бряг на Испания или Африка, или край източния
бряг на Америка, или може би в Мексико. Дали е била на юг от Индия? Или е
заровена под Антарктика, или пък е била в сърцето на Ирландия?
Този огромен потоп от изследвания и спекулации произтича от един изненадващо
кратък текст. Всичко, което знаем за Атлантида, идва от диалозите „Тимей“ и
„Критий“, написани от Платон около 350 г. пр.н.е. Думата „Атлантида“ се използва
конкретно в „Тимей“, където тя е описана като огромна островна империя,
намираща се „отвъд Херкулесовите стълбове“, което ще рече Гибралтарския
проток между Испания и Северна Африка. Платон ни дава доста ясно описание на
Атлантида, включително пръстените от земя и вода, каналите, стените и мостовете.
Всеки мост например е описан като широк трийсет метра – подробност, която
използвах при създаването на Дану Талис в книгите от поредицата „Тайните на
безсмъртния Никола Фламел“.
Във второто произведение, недовършения „Критий“, има пространно описание на
катастрофална война, завършила с унищожаването на острова за един ден и една
нощ посредством комбинация от земетресения, вулкани и цунамита.
Смята се, че Платон е използвал за основа на своя текст история, разказана на
гръцкия законодател Солон триста години по-рано. Един египетски жрец от храма
на Нейт57 в Саис показал на Солон тази древна история, изсечена в камък. Някои
ранни гръцки писатели твърдели, че са виждали въпросните камъни, но те никога не