– Не са толкова, колкото бяха – рече Никола. – Цяла нощ се избиват взаимно.
– Тогава да ида да поразчистя – каза Ареоп-Енап и се обърна да излезе от
сградата. – Не искаме някое от тях да доплува до брега.
– Кажи му за еднорозите – измънка Били.
Паякът замръзна.
– Наоколо може да тичат няколко еднорози монокерата – каза Макиавели.
– С рога или без? – попита Ареоп-Енап.
– С рога.
– Значи ще са по-хрупкави. Те са ми любимите!
Глава 78
Тежко натоварената вимана се отдели от върха на Пирамидата на слънцето и
полетя в нощта, отнасяйки оцелелите към безопасността.
Джош Нюман стоеше на мястото, където тя бе кацнала, и вдигна ръка за сбогом.
Видя как Софи, крепена от двете страни от Скатах и Жана, също вдигна ръка и я
притисна към стъклото. Вече не плачеше – не £ бяха останали сълзи.
„Един да спаси света...“
Джош седна с кръстосани крака по средата на пирамидата. Бръкна под бронята
си и извади Сборника, който му бе дала Цагаглалал. Заобръща го в ръце,
опипвайки хлъзгавата и хладна метална повърхност. Остави го да се отвори в края,
където назъбени ръбчета показваха мястото на страниците, които бе откъснал...
които щеше да откъсне след десет хиляди години.
Наведе глава и свали от врата си торбичката, в която ги носеше. Постави ги
обратно в книгата. Прастарите страници се размърдаха, от тях изпълзяха гърчещи
се като червеи нишки, които се сплетоха и сраснаха, правейки Сборника отново
цял.
После Джош отгърна наслуки книгата, сложи пръст на страницата и загледа как
думи на безброй езици се извиват под нокътя му. И в течащия пред очите му текст
той прочете историята на света след Потъването.
В идните дни и седмици Софи и останалите щяха да съберат оцелелите, да ги
отведат от разкъсания остров и да ги разпръснат по света.
Народите на Дану Талис, Древни и хора, щяха да последват Атон и Вирджиния
Деър, Древен и човешка жена, по цялото земно кълбо. Щяха да установят
множество колонии и тези колонии щяха да се разраснат, образувайки великите
нации, които един ден ще управляват Земята.
Софи и Вирджиния, Жана и Скатах, щяха да получат нови имена и да бъдат
почитани като богини, учителки и спасителки на човечеството.
И с времето, след множество приключения, Софи Нюман щеше да намери начин
да отведе другите безсмъртни през редица от лей-портали обратно в собственото
им време, в Сан Франциско, където бе започнало всичко.
Джош затвори Сборника и го пъхна обратно под бронята си. Не искаше да чете
повече. Поне засега. Щеше да пази тази книга над девет хиляди и петстотин години,
преди да я продаде на един беден френски книжар.
„Един да унищожи света“.
Дану Талис трябваше да загине, за да се роди новият свят.
И Джош щеше да го унищожи.
Четирите древни меча лежаха на земята пред него. Авраам му бе казал, че
мечовете ще му дадат необходимата сила – той трябваше просто да ги вземе в
ръце и да фокусира енергията, която в момента пулсираше през пирамидата.
Трябваше само да ги вдигне.
Авраам му бе казал, че има избор. Но Джош знаеше, че всъщност няма. Ако не
направеше това, сестра му и всички други щяха да умрат, а той не би позволил
това.
Седна и нареди четирите меча пред себе си.
Но кой от тях... имаше ли определен ред?
И изведнъж си спомни нещо, което му бе казал Дий. Изрече думите на глас:
– Когато изпитваш съмнения, следвай сърцето си. Думите могат да са лъжовни,
образите и звуците могат да се манипулират. Но това – той потупа по гърдите си, –
това винаги е истинско.
Без колебание посегна с лявата си ръка за Кларент, Огнения меч. Усети
трептящата топлина на старото оръжие, когато то легна в дланта му и за кратко се
зачуди откъде ли произхождат тези Мечове на силата. Няма значение, помисли си;
в бъдеще щеше да има предостатъчно време да проучи този въпрос.
С дясната си ръка посегна към Жуайоз, Земния меч, и го сложи в лявата. Той
легна върху Кларент и моментално се разсипа на ронлива суха пръст и прах.
Зацвърча, докато Огнения меч го поглъщаше.
Кларент засия, нажежен до червено, и Джош усети мириса на горяща плът.
Неговата плът.
Аурата му се заиздига от него като дим, напоен с мирис на портокали.
Той бързо притисна Дюрандал върху Кларент. Въздушния меч моментално се
разпадна на бяла мъгла и се изпари от острието.
Накрая дойде ред и на Екскалибур, Ледения меч.
Джош го вдигна с дясната си ръка. Задържа го за секунда, знаейки, че в мига,
щом ги допре, всичко ще се промени... а после се изсмя. Всичко вече се беше
променило. Беше се променило много отдавна.
Той се изправи, държейки в лявата си ръка Кларент, а в дясната – Екскалибур.
Вдигна високо двата меча и цялата пирамида зарева като гигантски звяр. После
събра ръце пред лицето си и притисна Ледения меч в Кларент. Той се разтопи сред
облак от пара, която обгърна лявата му ръка. Четирите Меча на силата – Огъня,
Земята, Въздуха и Водата – се съединиха, за да образуват пета сила – Етера. Тя
запламтя през него, изпълвайки го със знания, а със знанията дойде и необятна,
невъобразима мощ, стотици хилядолетия история и учение.
Знаеше... всичко!
Аурата му се разбушува и плътна струя оранжева светлина се устреми към
небето.
