разкъсана и погълната от врящата лава. Само за дузина удара на сърцето
кристалната кула и всичко в нея престана да съществува.
41 Авторът явно намеква за новелата на Лъвкрафт „Из Планините на безумието“, разказваща за
антарктическа експедиция, която открива останки от древна нечовешка цивилизация. – Б. пр.
Глава 55
Сто човека последваха Вирджиния Деър, когато напусна пазара. Докато стигне до
площада пред затвора, тълпата бе нараснала десетократно и с всяка минута
пристигаха все повече. Всички скандираха името на Атон и то отекваше в камъните.
– Аха, първото ти голямо изпитание – каза доктор Джон Дий почти ликуващо. –
След няколко минути портите на затвора ще се отворят и ще се появят анпу и
Астерионите. Ако хората се разпръснат, значи си загубила. А повярвай ми,
Вирджиния, щом видят кръв, те ще побягнат. Цял живот са бягали.
– Благодаря ти за окуражителните думи – промърмори Вирджиния. Но дълбоко в
сърцето си знаеше, че Магьосника е прав: когато отряд тежковъоръжени воини се
втурне сред тълпата, новооткритият кураж на хората моментално щеше да се
изпари.
– Те са фермери, магазинери и роби – рече Дий. – Какво разбират от война?
– Някои от тях носят оръжия – отбеляза Вирджиния.
Площадът пред затвора се пълнеше с хора и новопристигналите наистина носеха
импровизирани оръжия – лопати и пръчки. Тя видя един хлебар с точилка, а много
други носеха пламтящи факли.
– Ах, да, представям си колко ефективни ще са тези
и лъкове. – Дий стоеше до нея и гледаше нагоре към високите стени на затвора.
Вече навсякъде имаше стражи и той ясно чуваше долитащия отгоре
подигравателен смях. – Не си го обмислила много добре, нали? Маретю поговори с
теб и изведнъж тръгна да вдигаш революция.
– Не съм – призна тя. – Всичко се случи толкова бързо.
– Съжаляваш ли? – попита той.
– В никакъв случай! – сопна се тя. – Когато англичаните, французите и испанците
нахлуха в страната ми, аз можех – и трябваше – да им се опълча. Но не го
направих. Може би щях да променя нещата.
Дий се намръщи.
– Какви ги говориш? Ти си англичанка.
– Американка съм – рече тя гордо. – Аз съм първата европейка, родена на
американска земя. – Косата £ започна да се надига в пропукващ ореол, докато
гневът бушуваше в нея. – Огледай се, докторе. Какво виждаш?
Той сви рамена.
– Хората на Дану Талис. Обикновените хора – добави той.
– Които са поробени от Древни, използващи чудовища, за да налагат своите
закони. Виждала съм същото и преди, на този свят и на много други, при това не
всички чудовища имаха облика на зверове. Виждала съм го как става в родната ми
страна. Няма да допусна да се случи отново – рече тя разпалено.
– Може да умреш тук – каза тихо Дий.
– Може.
– За хора, които не познаваш...
– Познавам ги. Виждала съм такива като тях през целия си дълъг живот. А сега
съдбата ме е довела тук.
– Е, всъщност аз те доведох. Макар че и човекът с куката има много общо.
Стенание премина през тълпата, когато вратите на затвора се отвориха със
скърцане и оттам се заизливаха воини, които се строяваха в дълги, прави редици.
Светлината на вечерното слънце се стичаше кървавочервена по броните и
оръжията им.
– Трябва да вярвам, че съм тук, за да променя нещата. – Вирджиния мушна
Магьосника с пръст в гърдите толкова силно, че той се олюля. – А ти за какво си
тук, доктор Дий?
Това бе въпросът, който го тормозеше, откакто Маретю му бе върнал здравето,
но не и младостта. Защо беше тук? Днешният ден бе изпълнен с такива невероятно
смесени емоции. Беше преминал от триумф към отчаяние за броени мигове;
умираше, после пък бе съживен. И за какво? През дългия си живот Дий бе развил
необичайни умения. Как трябваше да ги използва?
Старецът въздъхна и се огледа. Тълпата на площада се бе удвоила и сега
наброяваше около две хиляди души. Те крещяха и скандираха името на Атон, но
никой не смееше да се приближи твърде много до наклонените стени на затвора.
След миг чудовищата с животинските глави щяха да атакуват и Дий не се
съмняваше, че на площада ще настане страшна касапница. Едно време това не би
го смутило. Но тогава беше безсмъртен – повече от човек. А сега си беше пак един
обикновен мъж. И това го караше да гледа по друг начин на нещата.
– Е – каза накрая Дий. – Все пак съм прекарал голяма част от смъртния си живот
като съветник на най-великата кралица на Англия. Помогнах £ да победи испанската
армада. Изглежда, в края на живота ми кръгът се затваря и аз се връщам към
някогашната си роля: съветник на една кралица.
Вирджиния премигна от изненада.
– Но аз не съм кралица.
– О, ще бъдеш – каза той уверено. – И така, ето какво предлагам.
Глава 56
Скатах бродеше из покрайнините на Дану Талис, загърната в бяла роба, а
щръкналата £ яркочервена коса бе скрита под конусообразна сламена шапка.
Улиците бяха почти опустели. Няколко стари мъже и жени седяха в тъмните
входове и я гледаха как минава забързано покрай тях. Малки деца в дрипи играеха
по непавираните улици и се взираха в нея с големи любопитни очи.
Скатах спря до една рушаща се чешма и напълни шепата си с капещата от нея
