Черепният трон полностью

Абан огледа водата през далекогледа си; броеше корабите и сравняваше размерите им с товарните трюмове на пленените съдове. Резултатът не го успокои.

— Ако тези кораби са напълнени изцяло — каза той, — лактънците могат да изпратят срещу нас почти десет хиляди мъже. Пет пъти повече от нашите шаруми.

Керан се изплю.

— Чински мъже, кхафите. Не шаруми. Не воини. Десет хиляди изнежени мъже, които ще се изсипят в нишка по тесните докове или ще прецапат през плитката вода. Ще ги размажем. С всяка дъска, която опрат на земята, ще падат по дузина мъже.

— Тогава нека се надяваме, че волята им ще се пречупи, преди да решат да нападнат — каза Абан. — Може би е време да поискаме подкрепления.

— Шарум Ка забрани — каза Керан. — Притесняваш се твърде много, господарю. Това са най-добрите бойци на Красия. Готов съм да се обзаложа, че всеки дал’шарум може да посече десет рибари дори в открито поле.

— Разбира се — рече Абан. — Дал’шарум са научени да броят единствено като добавят нули към броя пръсти на ръцете и краката си.

Керан го изгледа с ненавист и Абан му отвърна по същия начин.

— Не забравяй кой е господарят тук, въпреки че си спечели благоразположението на Шарум Ка, Керан. Намерих те в локва от собствената ти пикня и щеше още да лежиш там, ако не бях похабил ценна вода, за да те измия.

Керан си пое дълбоко дъх и се поклони.

— Не съм забравил клетвата ми към теб, кхафите.

— Нападнахме Пристан заради десятъка — започна да обяснява Абан, сякаш говореше на дете. — Всичко останало е на второ място. Без него хората ни ще умрат от глад през зимата. Още не сме приключили с описите, камо ли с извозването на реколтата до защитените ни силози. Това момче идиотче застрашава инвестицията ни, затова трябва да ми простиш, че не съм в настроение да слушам шарумски хвалби. Джаян без нужда провокира нападението на враг, който числено ни надвишава значително, макар че времето е на наша страна.

Керан въздъхна.

— Той копнее за велика победа, за да може да заяви правото си над бащиния трон.

— Цяла Красия копнее за това — отвърна Абан. — Досега Джаян не е успял да впечатли никого, иначе вече да е седнал на Черепния трон.

— Това не оправдава безразсъдните му действия. — Керан намигна. — Не изпратих вестоносци да искам подкрепления, но пратих послания до полубратята на Джаян, че скоро ще се сблъскаме с врага. Синовете на Избавителя също търсят слава. Те ще дойдат и без да са получили заповеди.

Абан си спомни колко бой бе изял от Керан като момче, докато офицерът се опитваше да го вкара в шарумския калъп. Тогава го мразеше и умираше от ужас пред него. Никога не беше предполагал, че един ден ще заповядва на този мъж и дори ще го харесва.

Той се обърна към прозореца, за да види как лодките навлизат в обхвата на скорпионите. Джаян даде сигнал и отрядите от мендинги, които обслужваха оръжията, ги заредиха, прицелиха се в небето и двайсет стрели, по-големи и по-тежки от шарумските копия, излетяха във въздуха. Продължиха да се издигат нагоре, тъмни и зловещи, докато не стигнаха повратната точка и не полетяха надолу. Абан нагласи далекогледа си, за да види резултатите.

Те бяха повече от вдъхновяващи.

Скорпионите на мендингите можеха да превърнат нападащ пясъчен демон в игленик от четиристотин метра разстояние, два пъти повече, отколкото би покрил някой стрелец с лък. Отрядите им действаха много бързо и новите стрели бяха заредени, преди още първите да улучат мишените си.

Или да ги пропуснат.

Шест от стрелите паднаха във водата, без да нанесат никакви щети. Една леко закачи бордовата ограда. Една премина през вражески съд, пробивайки малка дупка, която като че ли не го забави. Две отскочиха от дебелите вражески корпуси, без да нанесат никакви щети.

Отрядите заредиха и стреляха отново, като резултатите бяха подобни.

— Какво им става на тези глупаци? — тросна се Абан. — Цялото им племе притежава само едно умение! Мендинг, който не умее да се прицелва, струва по-малко и от курешка на сандала ми.

Керан присви очи, разчитайки сигналите, които си разменяха мъжете на доковете.

— Виновен е проклетият климат. Това никога не е било проблем в Пустинното копие, но откакто пристигнахме в зелените земи, установихме, че натягащите пружини на скорпионите не обичат влагата и студа.

Абан го погледна.

— Моля те, кажи ми, че се шегуваш.

Керан мрачно поклати глава.

Докато мендингите се суетяха около скорпионите, лактънските кораби се приближиха още повече. Когато навлязоха в обсега на лъковете, наблюдателите надуха роговете си и шарумите бързо възстановиха формациите си и вдигнаха щитовете си, презастъпвайки ги като люспи на змия.

Върху щитовете като дъжд се посипаха стрели. Повечето се натрошиха или се пръснаха настрани, но някои се забиха в дървото. Тук-там някои мъже извикаха от болка, когато остриетата се забиха в раменете им.